Битие

Смяната на Джералд вече беше приключила и Ким явно владееше добре обстановката, така че той се обърна без никакви церемонии и се оттласна към каютата си, където го очакваше съобщението на Бен. Докато минаваше покрай главната научна станция, видя лудуващите Ика и Хайрам — веселяха другарите си и сваляха напрежението с малкото си представление. Двамата водеха обратен разговор — изговаряха всяка дума и звук отзад напред. Джералд се усмихна на странното приятелство между неандерталското момиче и момчето аутист. Явно разнообразието само по себе си беше награда.

„Но само без делфини.

Ако ми натресат някоя суперриба на борда при следващата мисия, ще си подам оставката.“

Всяко нещо си има граници в крайна сметка.

Ика го зърна, докато се носеше покрай тях, и без да спира обратното си бъбрене, му намигна. Мъничък блестящ символ сякаш излезе от окото й, понесе се към неговото и се настани в ъгъла на перцепта му. Джералд го погледна и символът се разгърна в съобщение:

Г-н К те очаква на същото място!

Джералд се замисли над смисъла му, докато летеше от скоба на скоба към въртящата се ос на гравитационното колело.

„О, да бе. Господин К.“

Г-н Кобли. Поради някаква причина Ика като че ли още искаше той да опита номера със сляпото петно. Беше толкова просто, че дори един тъп хомо сапиенс би трябвало да успее да не-види нещо, което го няма.

„Е, може би. Така и така кризата приключи.

Колкото да я направя щастлива.

Ама след като си свърша другите работи. И поспя.“

Спусна се по една спица до ръба на въртящото се колело и му се наложи да се съсредоточи, за да стъпи. Дори при една четвърт от земната гравитация да стои прав му изглеждаше все по-странно и по-трудно с времето — както и припомнянето, че трябва да вземе предвид странната посока „долу“. Някой ден сигурно щеше да спре да идва тук и да стане постоянен обитател на безтегловните части. Чуден начин за края на кариерата на астронавт, наложил си доброволно доживотно изгнание от родния си свят.

По дяволите, щеше ли изобщо да има обитаема Земя в близките години? Някои от тревогите от младостта му — енергийни проблеми, замърсяване и тероризъм — сега не изглеждаха толкова страшни. Но всяка година ги изправяше пред още повече дилеми, някои неизвестни на предишните поколения, но до една подхранващи ужаса от измиране…

… и раздухващи сред милиони интереса към съблазнителния изход, предлаган от звездните кристали.

След като си припомни изкуството на вървенето, Джералд мина неуверено покрай същото място в коридора, където според Ика и Хайрам се спотайваше „кобли“. „Нима едно въображаемо не-същество от палеолита няма по-добри не-неща за не-вършене от това да кисне тук и да чака да не-разговаря с мен? И означава ли това, че неандерталците са били първите мистици учители? Онези, които са ни научили, че един от пътищата към мъдростта е извръщането на погледа?“

Влезе в каютата си за първи път от двайсет часа и видя над бюрото холографската глава на приятеля си антрополог, спряна насред изречение при подаването на сигнала за тревога. До Фланъри се рееше графика, показваща политическите течения по планетата Земя — разноцветни петна, които се блъскаха в няколко кубични метра от дневната на Джералд.

След като посети тоалетната, Джералд взе бутилка подсилен с мая сок и се настани в хамака си.

— Продължи.

Главата на Бен отново заговори, сякаш не бе минало никакво време.

— … нов съюз между движение „Народна планета“ и консерваТЕДите настоява за разширяване на правомощията на временните научни съдилища, за да забавят „опасни експерименти“. Иначе казано, Движението за отказване, но под ново име.

Две от цветните амеби светнаха по-ярко в долния ляв ъгъл на дисплея. Всяка представяше предпочитанията на няколкостотин милиона гласоподаватели. Докато Бен говореше за двете движения, цветовете им се сляха и запулсираха амбициозно, сякаш изгаряха от нетърпение да се разширят.

— И познай кой сключи тази сделка! Помниш ли онзи „пророк“ от петдесетте? Тенскуа-товей или нещо такова. Сега използва старото си име Джоузеф Пайн и предлага прясно пребоядисани аргументи. Иска всички кристали да бъдат събрани — насила, естествено — и да бъдат запратени към Слънцето! Разбира се, ще останат десетки други, скрити на тайни места или в частни ръце…

Джералд прегледа внимателно последната версия на Графиката на политическите интереси на Сатсума. При нея надолу означаваше ретро поведение. Търсене на идиличен и мирен живот за човечеството. Ограничаване на амбиции и ексцесии. Поради консервативни съображения. Или заради Земята, природата и завръщането към „естествения начин“. Имаше предостатъчно доводи за подобна политика още преди космическите фомити да предложат най-големия. Скандалите преди едно поколение, когато беше разкрит заговор на свръхбогатите, опитващи се да използват Движението за отказване, за да извършат преврат, нямаха дългосрочен ефект.

Подобни желания винаги щяха да се връщат. И ироничното бе, че отговорността за това беше на науката.

Инструменти като телескопа Доналдсън-Чан, проектирани да проверят различните лъжи и истини, разказвани от обитателите на кристалите, бяха изумителни постижения на човешката изобретателност. Привържениците на Отказването обаче намираха доводи в своя полза при всеки отрицателен резултат, във всяко крещящо мълчание на далечна звезда, приютявала някога разумна цивилизация. Независимо дали извънземните се бяха изтощили, самоунищожили, затворили в себе си или преминали в някакво по-висше състояние, никоя от системите, изстреляли пратеници, не беше „в ефир“.

Онези, които кипяха в долната зона на графиката, твърдяха, че „движението напред“ означава смърт… така че не бива да се движим напред.

„Разбира се, не знаем нищо за онези, които са отказали да изстрелят кристали. Дали тяхното мълчание е добра новина, докато другото мълчание е лоша? Така и не мога да разбера този начин на разсъждаване.

Пък и за мен всичко винаги се е свеждало до един въпрос. Ако нямаш амбиции и недостижими мечти, които биха могли да постигнат потомците ти, какъв е смисълът от разума?“

Колкото до другите оси на графиката, изток и запад показваха колко склонни са хората да се доверят на някакъв авторитет, били то изборни политици, учени, духовни учители или наследствени аристократи. Тенскватава навремето беше съюзник с Новите господари. Сега създаваше връзки с обявили се против богатството популисти. „Е, талантливите винаги могат да се преобразяват.“

Посоката вътре-вън… о, да… Тя показваше страха и цинизма относно човешката природа. Други фактори се отбелязваха от формата, цвета и връзките. По-добре от дебилните клишета като старата ос „ляво-дясно.“ Но доколко?

Фланъри най-сетне стигна до същността.

— Някои от последните догма-меми са проследени до източниците им, които се оказват кристали! Оказва се, че са били предадени от хитроумни фомити, целящи да повлияят на общественото мнение и да го променят. Стават все по-коварни, Джералд.

Да, това беше опасението на Бен преди Джералд да поеме на това пътешествие. Сега подозрението на приятеля му, изглежда, се потвърждаваше.

— Открихме един набор, използващ подсъзнателни оптични послания, скрити в детски програми. Проследихме мемите до една компания за специални ефекти в Боливуд — притежаваха фрагмент от артефакт, който бил изкопан и си останал нерегистриран. Решили да го използват за няколко симулационни номера. И изобщо не си направили труда да пречистят посланията! Идиоти!

Не беше за първи път. Миналата година някакви глупаци бяха хванати да използват нерегистриран артефакт като съветник за инвестиции. Извънземните методи им позволили да хакнат мрежите на конкуренцията. На заговорниците изобщо не им минало през ума, че мошеничеството тече в двете посоки. Че фомитът може да използва финансовите печалби, за да промие тихомълком мозъците на „собствениците“ и постепенно да обърне отношението господар-слуга, превръщайки ги в могъщи и верни на него — с крайна цел превземане на човешката цивилизация.