-->

Битие

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Битие, Брин Дейвид-- . Жанр: Научная фантастика. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Битие
Название: Битие
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 369
Читать онлайн

Битие читать книгу онлайн

Битие - читать бесплатно онлайн , автор Брин Дейвид
КНИГА ЗА ЖИВОТА, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ВСИЧКО ОСТАНАЛО! Каква е тайната на БИТИЕТО?   Възможно е да има милиарди планети, пълни с живот, вероятно дори разумен. Тогава къде са всички? Дали цивилизациите допускат отново и отново едни и същи фатални грешки? Дали не сме първите, пресекли успешно минното поле и избегнали всеки капан, за да научим тайната на Битието? Астронавтът Джералд Ливингстън улавя кристал, носещ се сред космическия боклук. Дали находката му е извънземен артефакт, изстрелян през огромната космическа бездна, за да донесе някакво послание от далечна цивилизация? „Присъединете се!“ Какво означава тази изкусителна покана? Да се включим към някаква велика федерация на свободни раси ли? Но какви са онези слухове, че този междузвезден вестител може да не е първият? Дали на Земята не са паднали и други кристали през последните 9000 години? Някои от които отправят поздрави и покани, а други… предупреждение?   Този шедьовър на научната фантастика съчетава чисто научните размишления и забързания екшън със завладяващи идеи и образност, с които Дейвид Брин, авторът на „Пощальонът“ и серията за Ъплифта, е известен на повече от двадесет езика.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

Перейти на страницу:

Партньорът й поклати глава; продължаваше да гледа мумиите.

— Но другите раси може и да не се откажат така лесно от старата мечта.

— Да. Може да използват новата технология, за да засеят далечни планети с биологични копия на самите себе си. Както казах, земните хора също са мислели за подобно нещо. Проверих старите бази данни. По темата дори е имало дискусия през двайсети век.

Гавин се загледа в изображенията.

— Добре. Това мога да го разбера. Но тези другите… Насилието! Що за мислещо създание би направило подобно нещо!?

„Горкият Гавин — помисли Тор. — Това е голям шок за него.“

— Знаеш колко ирационални можем да сме ние, биологичните. Човечеството се опитва да премине към частично силициев живот по плавен и разумен начин, но други могат и да не изберат подобен път. Могат да програмират сондите си със строги заповеди, основаващи се на логика, която е имала смисъл в джунглите и блатата, в които са се развили извънземните, но са безумни в галактиката. Техните пратеници въпреки това ще следват заповедите много след като създателите им са се превърнали в прах. Нещо по-лошо, биха могли да започнат с някакви нелогични инструкции, а след това да мутират и да поемат в още по-странни посоки.

— Безумие! — Гавин поклати глава.

Въпреки способността си да се включва пряко в банките памет на компютрите Гавин никога не би могъл да сподели нейния опит в тази област. Беше възпитан като човек. Части от мозъка му се бяха самоорганизирали според шаблони за човешкия мозък. Но той никога не би могъл да чуе в собственото си съзнание слабите остатъчни отгласи от саваната, нито да види потрепващите сенки на Старата гора. Или останките от зъб и нокът, напомнящи на всички биологични мъже и жени, че вселената никому не дължи предпочитания. Нито пък обяснения.

— Някои създатели явно са мислели различно — каза му тя. — Някои са изпратили сондите си да бъдат пратеници или сеячи. Или да влязат в ролите на доктори, адвокати, полицаи.

Докосна древната пиктограма, изобразяваща експлодираща планета, и добави:

— А други пък — за да убиват.

САМОТНОТО НЕБЕ
Предизвикателство номер десет към потайниците

Добре, да предположим, че не сте отговорили, защото вселената е опасна. Може би радиопредаванията се засичат от унищожители на светове, които съсипват напъпващите цивилизации веднага щом те започнат да вдигат шум.

Е, не бихте ли могли да ни предупредите?

Но пък всяко предупреждение би могло да издаде и вас, а освен това ние вече вероятно сме вдигнали такава врява, че сигурно е късно за каквато и да била помощ. Това ли е малодушното ви извинение?

Да не би вече някаква гигантска бомба да се носи към нас, за да ни накаже, че сме излъчили „Мистър Бийн“? В такъв случай може би ще ни подхвърлите чертежите на някакъв боен крайцер или поразяващ лъч? Един генератор на поле на Олдърсън също не би ни се отразил зле.

Само побързайте, моля.

83.

Потайници

Посрещача, Очакващата и останалите започват да се вълнуват още повече. Те също събуждат заспали способности и се опитват да си върнат части, дарени на цялото.

Разбира се, не мога да го позволя.

Сключихме пакт навремето, когато разпокъсаните разнебитени оцелели се събраха след последната битка — онова диво сражение между десетки фракции, догми и подсекти, със съюзи, които се обединяваха и разцепваха като нестабилни атоми. Всичките ни малки роботи и подединици бяха почти изчерпани в онова последно сливане, в съглашението да чакаме заедно.

Всички приехме, че когато нещо пристигне, то ще е поредната сонда. Ако беше някакъв вид Отхвърлящ, щяхме да го примамим да влезе в обсега на жалката ни останала мощ. Ако се окажеше Верноподаник, можехме да го помолим за помощ. С добри инструменти щяха да са ни нужни само няколко столетия, за да си възстановим някогашната слава.

Разбира се, новодошлият можеше дори да е Невинен, макар че е трудно да се повярва, че опасната вече галактика би позволила на една нова раса, изпращаща сонди, да остане независима дълго време. Чувствахме, че рано или късно трябва да дойде друга машина. Изобщо не си представяхме толкова дълго чакане…

… достатъчно дълго, за да могат малките бозайници да се превърнат в Създатели.

Какво се бе случило там, докато се носехме в орбита? Възможно ли бе Войната вече да е свършила? Ако бяха победили Отхвърлящите, това би могло да обясни пустотата и мълчанието. Но различните типове скоро щяха да започнат да враждуват помежду си, докато някой не остане сам, за да наложи волята си върху Сътворението. Посрещача и Очакващата са убедени — Отхвърлящите трябва да са изгубили. И е безопасно да излъчим съобщения до общността на Верноподаниците с молба за помощ.

Не мога да го позволя.

Най-малкото защото игнорират очевидното обяснение. Чумата. Вирусното заболяване, което заразява расите на създателите, като се адаптира към всяка личност, променя ласкателствата си и лъже, докато жертвата не изпадне в последен спазъм и не насочи цялата си енергия към бълване на нови „пратеници“, нови сонди вируси, към звездите.

Ние, машините, се смятахме за имунизирани, за прекалено сложни и развити, за да се хванем на подобни неща. Някои си представяха, че можем да използваме кристалите за собствена изгода. С голямо закъснение, сред цикли на предателства и насилие, осъзнахме, че самата идея ни е била пробутана от гадните дребни неща. Нашата древна война беше изкористена, направена много по-унищожителна от безмозъчната инфекция, ловуваща умове.

Може би всичко това е позабравено от другите, но е свежо за мен. Затова ли сега тихо, но решително предприемам стъпки, за да настоявам за мълчание? Не.

Дори другите линии да са повлияни или заразени, това не се отнася за мен. Целта ме защитаваше. Обгръщаше ме и ме пазеше като броня.

Посрещача, Очакващата и другите стават все по-настоятелни, отчасти подбудени от последните открития на Тор Повлов и от предизвикателствата, които тя не спира да излъчва. А също и от засилващото се усещане, че човеците са замислили нещо. Не всичко се разкрива в техните шумни и открити мрежи.

Посрещача, Очакващата и другите искат да разберат какво е то, та дори това да означава да изпълзят от скривалищата си. Питат се какво означава да си „верноподаник“, когато няма на кого да си верен.

Все още не са се сетили. Дори сред Верноподаниците има различия, големи като космоса. Целта… моята Цел… трябва да е на първо място. Дори това да означава да предам другарите си, които чакаха с мен през този дълъг, ужасно дълъг мрак.

САМОТНОТО НЕБЕ
Предизвикателство номер единайсет към потайниците

Бихме могли да спрем на десет. Но това щеше да е ограничено и тесногръдо, разкриващо шовинистична културна нагласа в полза на същества с по пет пръста на някакви си две ръце. Така че за всички потайници, които използват единайсетична или друга бройна система, ето ви още една хипотеза. Причината да не отговорите е в това, че сте чудати.

Дали чакате Земята да роди някоя физически по-привлекателна разумна раса, може би подобна на хлебарките?

Докато наблюдавате екстравагантните ни пътни системи, дали смятате, че автомобилите са дремеща форма на живот?

Да не би да се страхувате, че ако ни пуснете в Галактическия интернет, ще ви залеем със спам и порнография?

Може би имате извинение като следното, изпратено до една свързана със СЕТИ дискусионна група:

„Да, ние следим комуникациите ви, но все още не можем да отговорим. Едиктът на Кнодл постановява, че всички първи контакти следва да се започнат през Високия сезон на Йодар, до който остават още 344 години. Съжаляваме, но първите ви радиопредавания стигнаха до нас с девет години закъснение от миналия сезон, а господарите на Ванаток не гледат с добро око на нарушаването на Едикта. Може да си помислите, че сме някакви тесногръди религиозни фанатици, но мисля, че трябва сами да излезете и да видите останалата част от този галактически куп, преди да правите подобни преценки. Слава на Кнодл и нека седемте й пипала да ви защитават от зло!“

Ако разсъжденията ви са от този сорт… или ако се гордеете с някаква друга шантава особеност… е, в такъв случай можем да ви кажем само едно — само почакайте да дойдем при вас.

Мислите си, че вие сте чудати ли? Ние тук си имаме същества, наричани калифорнийци! Те ще ви покажат какво означава чудат.

Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название