Битие

… от много източници.

Моята раса станала разумна, като вече знаела за тези небесни кристали, тъй като ги откривала от време на време в тинята или леда. Дори в камъните. Групите събиратели на праисторическите ни предци ги ценели високо. Първите племена воювали за тях, почитали ги, смятали ги за оракули, търсели от тях съвет за следващия лов, за примитивното земеделие, за дипломацията. И за браковете.

Извънземният направи жест, който Бин не успя да си преведе — гърчене на двете ръце. И в същото време беше уверен, че жестът изразява ирония.

Така нашата еволюция била насочвана. И ускорена.

Бин написа горчиво с пръст, че човечеството никога не е имало подобна помощ. Разбира се, освен ако не броиш няколко неясни порицания от Небето. И може би няколко побутвания от отделни фрагменти на вестители, стигнали до Земята.

Не бързай да завиждаш — сгълча го Куриерът. — Можело е да стане неусетно, ако е бил един вид камък, с един обитател! Имало обаче десетки, може би дори стотици кристални мъдреци, пръснати по многобройните островни континенти! Едва много по-късно научихме, че са дошли от космоса, но от различни посоки. Най-малко от осемнайсет различни места. Планета Турбулентност се намира на кръстопът на галактическите течения.

Добави и следния дразнещ факт — че във всеки камък е имало цели тълпи! Общности, сборове, цели зоопаркове от „богове“ с най-различни форми, които се препирали дори когато били съгласни едни с други.

Ние сме имали благословията — и проклятието — на изключително разнообразни съвети. Разбира се, с изключение на това, че всички те са искали едно и също.

Но въпреки това — написа Бин — те са ви помогнали да се развиете бързо.

Куриерът кимна. Бин така и не можа да реши дали жестът е характерен за него, или го е научил от хората.

Едно племе, следващо съветите на своя камък шаман, практикувало жестока евгеника в продължение на петдесет поколения, скрито високо в планините. Когато нападнали, всички други кланове на онази суша били изумени и подчинени, а местните женски искали да се сношават само с мъжките на завоевателите.

Камъкът-свят показа тълпа голи първобитни, кланящи се пред друга група, която беше по-висока, по-изправена, с кожени дрехи, широки носове и гъсти гриви — приличаха повече на самия Куриер.

Междувременно на другите континенти и архипелази други камъни предложили помощ на групите около тях, като ги обучавали и награждавали подчинението им със съвети за лов, за времето, за това как да опитомяват дивите зверове и да одомашняват растения. Всяко племе с божествен кристал било учено да става по-умно, по-яко, по-способно да покори съседите си.

Накрая тези разпространяващи се зони на променени обитатели се сблъскали помежду си. Последвала война! Отначало с камъни и копия, после с оръдия и отрови. Подбуждани да се бият до пълна победа, предците ни изучили изкуството на геноцида.

Бързо сме научили тежък урок. Единственият начин да сключим мир между две племена било да изберем една група ревниви богове, един оракул, и да се отървем от другия. Или да го скрием. Едва тогава оцелелият кристал позволявал двата клана да се смесят и да се размножават, като създават яки хибриди за следващия сблъсък.

Блестящите идеограми симулации показваха как представителите на расата на Куриера стават по-силни, по-бързи, по-високи и по-впечатляващи, въоръжени с все по-сложни и по-сложни инструменти. От подбора на думите Бин долавяше негодуванието на Куриера заради начина, по който предците му са били манипулирани да се бият помежду си. Но ако трябваше да е честен, тази история не изглеждаше по-изпълнена с насилие от човешката.

Даже по-малко! Защото всяка война всъщност постигаше нещо. Решение за твърда посока. Унификация под ръководството на един камък. На един набор „богове“.

И бърз прогрес. Симулираните извънземни — или небесни съветници — получаваха практически познания. Полезни методи, овладени от десетки раси под далечни слънца. С помощта на подобни подсказки предците на Куриера бяха прескочили безброй векове на груби опити и грешки.

Бин се замисли за споровете между Пол Менелауа и Ана Аройо. Искаше му се да бяха тук. Не че се бяха държали приятелски с него. Но техните непрекъснати препирни, аргументи и контрааргументи изясняваха повече неща, отколкото би могъл да си изясни сам. Спомни си един продължителен дебат за ролята на религията в развитието на човечеството.

На всеки континент имало най-различни култове. От Европа и Азия до двете Америки те варирали неимоверно в подробностите на ритуала и вярата, но в същото време били до голяма степен сходни в един аспект… в начина, по който всички ревностно изисквали подчинение, повтаряне на ритуалите, строгото обучаване на децата и ожесточена съпротива срещу примамките на другите секти — като онази, следвана от мръсните диваци в съседната долина.

Какъв термин беше използвал Пол? За идеите, които пускат корени в съзнанието на хората и принуждават тези хора да ги разпространяват?

Заразни меми — изписа иисистентът в дясното му око. — Мислени конструкции, които се предават от човек на човек като вируси и карат всеки гостоприемник да иска да вярва. И да желае да приобщи и други.

Концепцията не беше лесна за схващане. Колкото до легендата за планета Турбулентност, Бин не можеше да потисне завистта си. Поне предците на Куриера бяха имали богове, говорещи ясно и учещи на практични неща, благодарение на които всяко следващо поколение било по-здраво и по-силно. Повечето човешки култури бе трябвало да чакат дълги периоди, през които жреци и благородници бяха твърдели, че нищо не бива да се променя. При тази постоянна консервативна съпротива колко века са били необходими на хората да създадат ферми и пътища, а след това сложни инструменти и училища, по-късно и университети, за да се стигне до истинска наука?

Ииуерът му прие това за истински въпрос.

Homo sapiens съществува 2000 поколения от неолитния ренесанс до създаването на цивилизация.

Преди него Homo neanderthalensis просъществувал 15 000 поколения.

Homo erectus — 50 000 поколения.

Бин устоя на изкушението да изключи за пореден път устройството. Макар и дразнещ, имплантът можеше да му предложи известно предимство, когато най-сетне се изправеше срещу собствениците на механичния морски дракон.

Но… две хиляди поколения? Умът му се сви, неспособен да си представи огромния период, през който човечеството е живяло в невежество, обречено на безброй погрешни стъпки и безплодни отклонения. В сравнение с хората предците на Куриера бяха минали по пряката стълба нагоре. Или направо се бяха качили в асансьор! Бин го написа с пръст.

Симулираният извънземен отвърна:

Прогресът може да е бил по-бавен за вашата раса. По-труден. Не така непрекъснат. Но вие можете да се гордеете, че сте се издигнали сами, благодарение на собствените си усилия.

А нашето бързо развитие си има цена. Под ръководството на затворените в кристали „богове“ браковете и възпроизводството на планета Турбулентност били поставени под стриктен контрол. Съвкуплението ставало единствено с разрешение. Половината мъжки от всяко поколение не можели да имат потомство. Нашите древни предшественици били моногамни, общителни, дружелюбни създания. А после сме станали свирепо конкурентни, прибягващи до всеки трик, за да бъдем забелязани, да получим одобрение от безсмъртните господари в камъните оракули.

Куриерът продължи да разказва историята и стигна до повратната фаза, когато едно-единствено племе, водено от особено ефективен небесен пратеник, се оказало пълен победител и станало доминиращо над по-голямата част на планетата.

Поколение по-късно се появили градовете.