Битие

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Битие, Брин Дейвид-- . Жанр: Научная фантастика. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Битие
Название: Битие
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 370
Читать онлайн

Битие читать книгу онлайн

Битие - читать бесплатно онлайн , автор Брин Дейвид
КНИГА ЗА ЖИВОТА, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ВСИЧКО ОСТАНАЛО! Каква е тайната на БИТИЕТО?   Възможно е да има милиарди планети, пълни с живот, вероятно дори разумен. Тогава къде са всички? Дали цивилизациите допускат отново и отново едни и същи фатални грешки? Дали не сме първите, пресекли успешно минното поле и избегнали всеки капан, за да научим тайната на Битието? Астронавтът Джералд Ливингстън улавя кристал, носещ се сред космическия боклук. Дали находката му е извънземен артефакт, изстрелян през огромната космическа бездна, за да донесе някакво послание от далечна цивилизация? „Присъединете се!“ Какво означава тази изкусителна покана? Да се включим към някаква велика федерация на свободни раси ли? Но какви са онези слухове, че този междузвезден вестител може да не е първият? Дали на Земята не са паднали и други кристали през последните 9000 години? Някои от които отправят поздрави и покани, а други… предупреждение?   Този шедьовър на научната фантастика съчетава чисто научните размишления и забързания екшън със завладяващи идеи и образност, с които Дейвид Брин, авторът на „Пощальонът“ и серията за Ъплифта, е известен на повече от двадесет езика.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

Перейти на страницу:

60.

Чирепи космос

Десетки кристални фрагменти лежаха на широка маса и няколко лавици, окъпани от лъчите на ярки като слънца лампи. Всички сякаш светеха.

Някои бяха просто дребни парченца, свързани в едно цяло от каменни кори. Всяко по-нататъшно почистване щеше да ги превърне в люспи и купчинки пясък. Други приличаха повече на буци и имаха издатини или назъбени протуберанси — наскоро изчистени от каменната шлака. В няколко случая се бяха запазили почти пълни половинки на цилиндър или яйце, макар и издраскани, издълбани и с липсващи парчета.

Лейси искаше да погали образците, изработени от странни ръце край далечни звезди. Това й напомняше за една паметна вечер, когато двамата с Джейсън обикаляха лондонския Тауър без бърборещи туристи и журналистически камери и всяка витрина беше отворена, за да могат петнайсетте семейства трилионери да опипват древни регалии. (Е, рангът си имаше своите привилегии.) Но повечето скъпоценности като рубини и изумруди никога не биха могли да я привлекат по начина, по който го правеха тези чирепи — истински скъпоценни камъни на познанието.

„Или… камъни на убеждаването. Нима скъпоценните камъни не правят точно това?“

— Захранваме ги с енергия, докато сканираме с лазери и се опитваме по всякакъв начин да задействаме холографската памет — обясни д-р Бен Фланъри, който изглеждаше почти замаян след премахването на карантинното стъкло, позволило най-сетне съветниците и членовете на комисията да се смесят.

„Не бива да тръгва от предварителни постановки. Това може да стане прелюдия към по-сериозна карантина.“ Бяха дошли съобщения за промени в сигурността на Контактния център. Охраната от Военноморските сили на САЩ се сменяше от мъже в черни униформи и без отличителни знаци.

— Това ли са всички фрагменти, събрани досега? Микротрусовете от заровените кристали не бяха ли стотици?

— Да, но повечето се намират твърде дълбоко. В момента се почистват най-новите двайсет находки. Други се държат от държави и частни колекционери, които се опитват да ги изучават отделно, в разрез с Резолюция двайсет и пет двайсет и пет. Световният съд ще има работа за години напред. А и никога няма да чуем нищо за фрагментите, изкопани тайно и попаднали направо в незнайни лаборатории.

„Това може и да е за добро, щом Рупърт и Тенскватава седят в техния Съвет на мъдростта и дърпат всички конци, за да се стигне до промяна. Ако успеят… а ИИ моделите твърдят, че ще успеят… то всички извънземни предмети могат да бъдат заключени, а космическите мисии — отменени. В името на «обществената безопасност». Така ще останат само фрагменти, скрити далеч от лапите им.“

Лейси вече не получаваше информация от кликата трилионери и шпионинът й в Глаукъс-Уортингтън не беше докладвал от дни. Явно се беше стигнало и до отдавна очакваното й изваждане от олигархията. Лейси не съжаляваше особено. Въпреки това не й беше весело да става една от десетмилиардното простолюдие.

Намери утеха в една мрачна мисъл. Всяка война срещу науката можеше да се развие и по двата начина.

„Смеят ли да се доверят на своите учени наемници, всеки от които може най-неочаквано да се обяви на страната на Петото, Деветото и Десетото съсловие? Вярно, в момента конюнктурата е на страната на аристократичния пуч. Но нещата могат да се развият лошо за тях, ако се появи изтичане на информация за вътрешните им заговори. Или ако някой нов фактор отслаби всеобщата паника и я замени с увереност. Или с жив интерес.“

— Има ли парчета, които да реагират на сондирането? — попита един специалист по симулационните технологии от Сиан.

— Всички реагират в една или друга степен. Ето пълен архив на реакциите им до този момент.

Светлокосият хавайски антрополог махна във въздуха, сякаш държеше нещо. Лейси сложи ииочилата си, видя проблясващ виртуален куб и препрати копие на главния си анализатор.

— Е, значи научаваме разни неща дори счупените кристали да не могат да говорят?

— Точно така, мадам Доналдсън-Сандър. Няколко петабайта холоизображения. Повечето са повредени или без контекст. Части от звездно небе. Непълни изображения на планети. И размазани създания — вървящи, летящи, морски. Някои дори приличат на роботи.

— Проследихте ли произхода им? — попита представител на Мормонската лига.

— С голяма увереност можем да твърдим, че сме разграничили единайсет семейства сонди, всяко с определен набор извънземни. Както и няколко припокривания.

— Припокривания?

— Видове, които се появяват в повече от едно потекло.

— В повече от… но това означава, че някои раси са изработили няколко вида сонди! Мислех си, че тези ревниви неща карат гостоприемниците си да възпроизвеждат само една вирус-мема. Но явно някои органични… — Лейси преглътна, изненадана как й подейства абстрактното понятие. — Няколко вида гостоприемници към края са запазили известен контрол над собствената си съдба.

— И все пак това изобщо не противоречи на първоначалната история на Артефакта.

И Фланъри посочи самотния покрит с тежък черен плат предмет в другия край на залата. Всякакво сваляне на информация беше спряно от новия Съвет на мъдростта. Само за малко, кълняха се те, за да може светът да се успокои. Да бе.

Лейси благодари на д-р Фланъри и останалите го засипаха с въпросите си. Тя разполагаше с няколко минути до доклада на анализаторите си, които трябваше да обобщят наученото от изпотрошените останки, изкопани от тинята и скалите по цялата планета. Не очакваше чудеса или променящи играта алтернативи от подобни жалки парченца.

Светът беше пълен с лъжци и заблуждаващи самите себе си хора. Лейси знаеше това и беше насочила мечтите си към небето с надеждата да попадне на просветени умове. „Но изглежда, че заблудата е дежурен номер на природата. Сред хора, животни и дори в космоса. Освен ако не те спипат противници, които познават триковете ти. В такъв случай отговаряш, като хвърляш светлина върху техните заблуди.“

Съревнованието, този двигател на еволюцията, се отразяваше зле на примитивните племена, защото почти никога не беше честно. Докато съперничеството не беше най-сетне овладяно и никой не можеше да избегне критики. Голямата сделка би трябвало да уреди точно това. Но Лейси и Джейсън открай време знаеха, че шансовете — и човешката природа — са определени предварително. „Феодализмът е в кръвта ни. Той извира в почти всяка човешка култура, а вероятно и в цялата галактика. Характерен е за всички същества, успели да се изкатерят по стълбицата на Дарвин.“

И сега благородниците правеха своя ход. С безкрайните си ресурси, овладени администрации, изнудвани законодателни органи и маса реакционерски движения, доведени до точката на кипене, те яхнаха вълната на подхранвания от разказа на Артефакта страх от криза. Какъв е познатият стар урок? В опасни времена се довери на господарите си.

Някои все още се надяваха да оправят всичко това със съревнование. Хиляди работеха денонощно върху сложни космически проекти и устройства. Ако парите й можеха да помогнат, Лейси не би ги пожалила. Само че сега беше сигурна — тези нови проекти и мисии също щяха да се провалят.

„Рупърт и другите си мислят, че Старият план им е в кърпа вързан. Само че сега е с нова цел.“

На Квантовото око му трябваха седмици да размишлява върху въпроса на Лейси и да приложи своя мистериозен поликриосубстрат, за да пресее безброй паралелни реалности. Отговорът на оракула бе:

СКОРО МОЖЕ ДА СТАНЕТЕ ТИПИЧНИ.

Очевидното значение на това? Човечеството не е различно. Съдбата му може да е като съдбата на всяка друга раса. Рупърт, Хелена, Боголомови, Ву Чан… те щяха да получат подобни предсказания от оракула в Рияд. И ужасени от значението му, щяха да изберат нова амбиция, отвъд простата олигархия. След квантовото пророчество благородниците щяха да гледат на планетата като на океански лайнер, носещ се към неизбежни айсберги.

Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название