Битие

Агурне Арриксака Бидарте се наведе нежно към нея.

— Всичко. Всичко, което помните. Вече имаме много следи. Защо просто не започнете от самото начало?

58.

Отчаяние

— Вече не се сражават само с лазери — каза Генадий. — Много от нападателите като че ли стрелят с някакви оръжия, използващи кинетична енергия.

— Имаш предвид снаряди? — попита Акана. — Те няма ли да са по-бавни? По-трудни за прицелване покрай всички онези астероиди, премятащи се на различни орбити? Пък и целта може да успее да се измъкне.

— Как може буца кристал да се измъкне? — обади се Емили Тан.

— Явно — отвърна Хайхон Мин — там има неща с повече… физически възможности… отколкото тези на пасивни кристали.

От известно време това беше очевидно. Въпреки всичко изглеждаше важно някой да каже на глас онова, което си мислеха всички. „Намираме се в нова територия“ — осъзна Джералд.

— Именно! Значи… — Акана примигна. — О, разбирам. Ако изстреляш снаряд с висока скорост и му е нужно време да пресече орбитата на целта, това дава възможност на теб да се скриеш или да се махнеш преди някой да е забелязал и да е отвърнал на удара. А с лазер не можеш да го направиш.

— Зависи от това дали някой използва радар… — започна да умува Генадий, но накрая поклати глава и се отказа.

— Но защо изобщо се бият? — попита д-р Чомбе. — Каква е причината за всичко това?

— Имаш предвид освен желанието да изкарат акъла на няколко милиарда земни жители ли? — ехидно попита Емили.

„Или слагат край на всички онези тъпи твърдения за фалшификат“ — с горчиво задоволство си помисли Джералд. Една от жертвите беше репутацията на Хамиш Брукман и поддръжниците му. Е, sic transit gloria 27.

Хавайският антрополог Бен Фланъри посочи прибрания от Джералд (сякаш преди векове) обект от космоса, който сега бе покрит с дебел черен плат. Записващите техници бяха отпратени и светлината бе изключена. Членовете на комисията бяха осъзнали нещо — все още бе нужно от време на време да се дава урок на Артефакта.

— Вече знаехме, че има фракции. Машини, които са свързани с нашия Артефакт и са част от същото междузвездно потомство, може да са се разтревожили, че други типове са започнали да привличат вниманието към себе си. После дойдоха новините от Земята за подготвяни експедиции, които да донесат други варианти за сравнение. Това е била последната капка. Братовчедите на нашия Артефакт се намесват и прибягват до сила, за да премахнат конкуренцията.

— И това е довело до ответен удар. Примирието, продължило вероятно епохи, изведнъж свършва.

— За да се постигне какво? — попита Емили.

— За да се спечели най-ценната стока в Слънчевата система — вниманието на човечеството.

Джералд изпита съчувствие към Бен — миролюбив човек, принуден против волята му да анализира война. Конфликт, който явно продължава от милиони години, без нито един жив участник. Но въпреки това изпълнен с насилие.

Акана се беше умълчала, очилата й бяха станали непрозрачни. Зъбите й тракаха като луди и Джералд си помисли, че различава сред субвокалните й изсумтявания нещо като „Да, сър“, повторено няколко пъти.

„Опа“ — помисли си той.

— Знаете ли, има и алтернативна теория — рече Генадий, без да забелязва, че вниманието на Акана е насочено другаде. — Вече решихме, че тези кристални артефакти много приличат на вируси. Е, в такъв случай да разгледаме биологичната аналогия. Може пък машините, стрелящи в космическите вируси, да са един вид имунна…

Очилата на Акана изведнъж станаха прозрачни и тя се понадигна. Макар че бе дребна, стойката й бе властна, на човек, който току-що е бил повишен в звание в системата на Въздушнокосмическите сили на Съединените щати. Позата й въдвори мълчание по-добре от всяка изречена заповед.

— Обадиха ми се от Белия дом. Всички планове за други мисии за събиране на артефакти се отлагат. Беше ми съобщено, че подобни нареждания са били дадени и във Велики Китай.

Замълча, докато Хайхон Мин се консултираше с правителството си. След няколко секунди той кимна.

— Точно така. Има обаче и още. Ще бъдете ли така добри да ми дадете минутка? — Сега бе негов ред да изчезне зад очилата си, които станаха абсолютно непрозрачни.

Джералд и останалите се спогледаха. В миналото са били необходими седмици и дори месеци, за да може един посланик да се консултира с правителството си. А сега двете минути сякаш се разтеглиха във вечност. Хайхон Мин сумтеше с видима изненада… после протестиращо… и накрая явно се подчини.

Най-сетне вдигна решително очилата си, огледа събралите се около масата и продължи:

— Изглежда, вече разполагаме с достатъчно причини за пълно обединяване на ресурси и информация.

— Ъ-ъ-ъ, мислех си, че вече го правим — отбеляза Генадий.

Джералд обаче поклати глава.

— Мисля, че почитаемият ни колега от Възроденото средно царство има предвид нещо конкретно. Нещо, което е бил принуден досега да скрива.

Хайхон Мин се съгласи с кратко отсечено кимане. Признанието явно му причиняваше известна болка.

— Моите искрени извинения за това. Но сега мога да разкрия, че отдавна подозирахме за съществуването на най-малко един или повече артефакти пратеници тук, на Земята.

— Искате да кажете различни от онези разбити останки, които хората изкопават през последните седмици ли?

— Искам да кажа, че някои елементи в нашето почтено общество отдавна вярват в говорещи камъни, паднали от небето. Някои истории се смятат за по-достоверни от други. Например навремето е имало един екземпляр, пазен в Летния дворец на императора, докато не бил откраднат от европейски войници по време на Втората опиумна война. Твърди се, че предметът предизвиквал много живи сънища. Друг, изваяно яйце от особено блед нефрит с уж „магически качества“, бил откраднат от Националния музей от Чан Кайши, когато избягал в Тайван. Нито един от тези камъни не е бил виждан отново.

— А те проявявали ли са някои от свойствата, които видяхме тук? — Чомбе махна към покрития с плат Артефакт. — Ясни и категорични образи? Анимирани същества, отговарящи на въпроси?

— Не и в модерни времена или пред надеждни източници — призна китайският представител. — Възможно е обаче да са били повредени от суеверно бърникане или художествени… усъвършенствания. Нашите мандарини и майстори често са проявявали страст да режат и доукрасяват естествено красиви неща — тъжно отбеляза той. — Възможно е също кристалите да са били повредени през вековете войни и грабежи. Древните сведения най-малкото показват, че те биха били добри обекти за изследване. И може би в момента се изучават от тайни групи.