Летен прилив

Дариа Ланг сигурно щеше да има нужда от помощ. Нейният крак беше изгорен като ръцете на Пери, но тя по-трудно понасяше физическото страдание. Вече плачеше от болка и страх. Сълзите се стичаха по покритите й с прах страни.

Джени Кармел не се нуждаеше от помощ, но емоционално беше изчерпана. Тя изглежда не осъзнаваше сложността на положението и едва ли щеше да помогне някого.

Ребка разпредели задачите.

— Съветник Грейвс, вие ще помагате на Джени Кармел. Аз ще помагам на комендант Пери, а Д’жмерлиа и Калик — на професор Ланг. Подкрепете я, особено когато започнем да се изкачваме.

Сега ще видим колко издръжлив е Пери, помисли си той.

— Коменданте, не можем да вървим по този път. Ще ни предложите ли друг път до кораба?

Пери се оживи. Потрепери, погледна към изгорените си ръце и внимателно повдигна дясната. Той посочи скалата, местейки ръката си, сякаш крайникът вече не му принадлежеше.

— Последният път, когато бяхме тук, се спуснахме по един поток. Коритото беше каменно и нямаше никаква кал. Ако можем да го намерим, може би ще успеем да се придвижим по него нагоре.

— Добре, водете.

Когато заобиколиха смъртоносния капан с вряща кал, Ребка погледна към върха на скалата. Тя беше само четирийсет метра над тях, но му се стори невъзможно да изминат това разстояние. Теренът не беше особено стръмен. Един трениран мъж или жена можеше лесно да го изкачи, но на Пери му трябваше известно време, докато направи само първите няколко крачки. А това темпо не беше задоволително.

Ребка отиде в началото на групата и окуражи Пери.

— Продължавайте да вървите. Не се страхувайте, че може да паднете, аз ще бъда до вас. Ако имате нужда от помощ, кажете ми.

Той погледна назад, преди Пери да продължи. Джулиъс Грейвс беше до Джени Кармел. Добре се справяха. Д’жмерлиа и Калик бяха се отказали от идеята да помагат на Дариа Ланг да ходи. Вместо това бяха я положили на покрития с козина гръб на Калик и хименоптът се бореше с наклона, а Д’жмерлиа го буташе отзад и го окуражаваше с викове и подсвирквания.

Повърхността зад плоската скала неочаквано се разтърси с грозна сила. Ребка видя как въздушната кола, с която бяха пристигнали, се наклони на една страна и изчезна. Плащеница от черен пушек я погълна, после тръгна пълзешком към тях.

Едно по едно — каза си той. — Не гледай назад, нито нагоре.

Ребка концентрира цялото си внимание да помага на Макс Пери. Ако паднеше, той щеше да повлече всички със себе си.

Продължиха да се катерят, като се препъваха и лазеха по чакълестото корито. Критичният момент настана, когато Пери се подхлъзна и падна с лице върху скалата. Сакатите му ръце се удариха в грубата повърхност, обгорените длани се цепнаха и той изстена. Ребка го хвана, преди да се свлече надолу. След няколко секунди те се закатериха отново по неравното дъно на потока.

Когато Пери направи още няколко стъпки, Ребка се обърна да види какво става отзад. Грейвс само дето не беше припаднал. Джени Кармел го подкрепяше. Останалите трима бяха изминали едва половината път и напредваха бавно. Ребка чуваше цъкането и свиренето на Калик. Напрежението беше голямо.

Те трябваше да се справят сами. Ребка насочи вниманието си към звездния кораб. Беше ли в изправност, имаше ли достатъчно енергия за един последен полет, докато излезе в орбита? Пери беше стигнал до „Съмър Дриймбоут“, но стоеше пред затворената врата. Нямаше как да се отвори. Той погледна отчаяно Ребка.

— Кажете на другите да побързат… Особено на Калик — Ребка дръпна люка. Неочаквано разбра колко малък е корабът. Пери му беше казал, че прилича повече на играчка, отколкото на космически кораб, но въпреки това фактът го шокира. Вътрешното пространство не беше много по-голямо от това на въздушната кола.

Той отиде до пулта за управление и го разучи. Поне нямаше да има никаква трудност с него и нямаше да прибягва до помощта на Калик или на Джени Кармел. Пултът беше от най-прост вид.

Ребка се обърна към контролните уреди. Нивото на енергията беше отчайващо ниско. Дали ще може да го изведе и до половината път до орбита?

Погледна хронометъра. Оставаше по-малко от час до летния прилив. Това даде отговор на въпроса му. Лошо, ако се опитат, лошо и ако не се опитат. Когато другите се добраха до кораба, той се приготви за излитане.

Последни се качиха Дариа Ланг и Джени Кармел.

— Затворете люка — каза Ребка и се обърна към пулта. Той не погледна дали са го затворили, нито имаше време да извърши многобройните проверки, предшестващи всяко излитане в Космоса. През предното стъкло Ребка виждаше огнен килим да се движи по повърхността към тях. Само след няколко секунди и щеше да погълне кораба.

— Дръжте се здраво. Излитаме! Ускорение трета степен. Ако имаме късмет — помисли си той. — Ако ли не…

Ханс Ребка включи на пълна мощност. Космическият кораб се разтресе.

Нищо не се случи известно време, което им се стори цяла вечност. После, когато огнената буря съвсем наближи, „Съмър Дриймбоут“ изпука по шевовете, потрепери и се вдигна към бурното, антрацитночерно небе на Куейк.

Глава 22

Десет секунди след като кракът й бе попаднал в кипящата черна кал, нервната система на Дариа Ланг сякаш бе станала безчувствена. Тя не усещаше болка, не изпитваше съжаление, нито тъга.

Знаеше, че Макс Пери се беше изгорил по-лошо от нея и все пак водеше групата по скалистия склон, но такова свръхусилие беше извън нейните възможности. Ако беше останала в съзнание, то бе само защото не знаеше начин да изпадне в безсъзнание. Вървя нагоре до кораба с останалите само защото Калик и Д’жмерлиа не й оставиха друга възможност. Калик я носи на гръб, като внимаваше стъпалото и глезенът й да не докосват земята.

Когато доближиха люка на кораба, Калик внимателно я свали на земята. Адска болка прониза стъпалото и глезена й.

— С извинения и безкрайно съжаление — каза тихо Д’жмерлиа. Тъмните му челюсти бяха досами ухото й. — Но входът е широк колкото да мине. Ще трябва да влезете самичка.

Щяха да я накарат да ходи точно когато болката беше започнала да става непоносима. Трябваше да се опре на изгорения си крак. Тя каза на извънземните, че няма да го понесе. Ала нямаше време. Опита се да балансира на един крак пред люка.

— Побързайте — подкани я Макс Пери отвътре.

Тя го погледна с омраза. После видя ръцете му, покрити с мехури, оголени до кокал на места от съприкосновението с острите скали и камъни по време на изкачването. Той сигурно се чувстваше много по-зле от нея. Дариа стисна зъби, повдигна левия си крак от земята, хвана се за рамката на люка и внимателно скочи в кораба. Вътре останалите едва се бяха побрали. Успя по някакъв начин да се промъкне до страничния прозорец и застана на един крак.

Какво щеше да прави? Не можеше да стои там безкрайно дълго, а и не би понесла нещо да се докосва до крака й.

Съобщението на Ребка, че се издигат стремително нагоре с ускорение трета степен, отговори на въпроса й. Думите му я изненадаха. Тя едва можеше да стои в гравитационно поле дори по-малко от първа степен. Трябваше да легне и тогава ускорението нямаше да притисне изгорения й крак към твърдия под.

Преди Дариа да успее да каже нещо, набитото тяло на Калик се изви към нея. Хименоптът постави мекия си корем до пострадалия й крак и издаде няколко тихи изсвирвания.

— Не! Не го докосвай! — извика ужасена тя.

Когато тя се опита да отмести крака си настрани, от тялото на Калик се появи блестящо жълто жило. То се заби няколко сантиметра в прасеца й. Дариа изпищя, падна назад и си удари главата в сандъка за продоволствия зад пилотската седалка.

Излитането стана факт, преди тя да дойде отново в съзнание.

Дариа отвори очи и се видя легнала на пода. Кракът й бе притиснат към метала. Нейният пострадал крак! Трябваше да пищи. Тя отвори уста и неочаквано разбра, че единствените части от тялото, които не я боляха, бяха стъпалото и прасецът. Отровата от жилото на Калик ги бе обезболила.