Летен прилив

Получил възможност най-после да вземе думата, Ребка попита:

— Да не искате да кажете, че Куейк се разтваря и нещо излиза от вътрешността му при всяко голямо сближаване между небесните тела?

— Точно това искам да кажа. Това е целта на голямото сближаване — то осигурява пусковия механизъм и необходимата енергия на прилива за отваряне на вътрешността на Куейк. Така че, когато Куейк се отвори…

Но сега беше ред на Ребка да говори.

— Дариа, аз не съм теоретик, но вие грешите. Ако искате доказателство за това, идете и говорете с Макс Пери.

— Когато напуснахме Куейк, той не видя какво се случи.

— Нито пък аз. Ние с Макс имахме други неща наум. Но когато най-напред пристигнах на Опал, аз попитах за историята на планетния дублет. Отговориха ми, че било трудно да се определи историята на Опал, защото на него няма твърда земна повърхност. Но Пери ми показа анализ на вкаменелости от Куейк. Хората са ги изследвали в първите години на колонизиране на Добел, защото е било необходимо да знаят дали повърхността на Куейк е достатъчно стабилна, за да остават на нея по време на летния прилив. Тя не е за хора… Ние самите се убедихме в това. Но на Куейк е имало живот стотици милиони години, много преди планетата да премине в сегашната си орбита. И всяко неотдавнашно отваряне на дълбините на Куейк — като онова, което вие сте наблюдавали — ще личи ясно като аномалия в данните от вкаменелостите.

Той се пресегна към дисплея и го настрои да покаже картина от пространството над капсулата. Мандъл и Амарант все още се виждаха на небето, но не бяха толкова ярки. Знанието, че са в края на още една година, беше утешително. Докато звездните партньори потъмняваха, отдясно на тях Гаргантюа светеше все по-ярко на небето. Но гигантската звезда беше доста отвъд собствения си периастър и оранжево-кафявият диск вече изглеждаше по-малък. Нито от Гаргантюа, нито от някой от нейните спътници идваше ослепителна светлина. Куейк висеше над капсулата. Нейната повърхност беше тъмна и спокойна.

— Вие знаете, Дариа, че в цялата история от вкаменелости няма никакво доказателство за силен катаклизъм на Куейк, сравним с онова, което сте видели. Нито преди три години, нито преди триста или триста и петдесет хиляди — докъдето хората мога да проследят историята отстрани, дълбоката вътрешност на Куейк е била скрита за човешко око. И това се отнася за най-малко пет милиона години.

Очакваше Дариа да бъде смазана от неговия коментар. Ала тя отговори по-убедено откогато и да било.

— В такъв случай сближаването е било специално предизвикано. Това налага още повече да разберем защо, Ханс, позволете ми да резюмирам. Вие можете утре да се върнете към своята работа на Фемъс Съркъл, но аз не мога да се върна на Сентинел Гейт. Не съм прекарала целия си съзнателен живот в изучаване на Строителите и не съм изминала целия този път, за да спра точно когато следата става гореща. Може би Строителите не са близо до Гаргантюа…

— Сигурен съм, че не са. Иначе хората щяха да ги намерят още когато за първи път са изследвали системата Мандъл.

— Но там има нещо! Сферата, която отвлече кораба на Ненда, не напускаше просто Куейк. Тя отиваше някъде! Трябва бързо да намеря кораб и да отида там. Иначе може напълно да изгубя следата.

Тя все още стискаше рамото му достатъчно силно, за да изпитва болка.

— Дариа, вие не можете да се втурнете току-така към Гаргантюа. Не и сама, защото със сигурност ще загинете. Външната част на системата Мандъл е студена и враждебна. Тя не е леснодостъпно място дори за опитни изследователи. Колкото до вас, идваща от красив, цивилизован свят като Сентинел Гейт…

Ханс Ребка замълча. Вече веднъж тя му бе поставила капан, случайно го бе зашеметила с той и той бе изпаднал в безсъзнание. След това го бе завела в пещерата зад водопада, суетяла се бе над него и се бе грижила за него по начин, по който никой друг не се бе грижил. И сега най-вероятно му поставяше капан. Трябваше да внимава и да не се ангажира с нищо.

— Аз не зная как да намеря кораб — каза той. — Твърде много би било да го искаме от хората на Опал… Те не могат да отделят нищо след летния прилив. Все пак ще видя какво мога да направя.

Дариа Ланг пусна рамото му. Вече имаше други неща наум. Нейната яка хватка беше прекъсната от кашляне на стълбата. Джулиъс Грейвс се появи отново в каютата. Веднага след него дойдоха Д’жмерлиа и Калик.

Грейвс махна с ръка към Д’жмерлиа.

— Хайде, разкажи сам… Произнеси си речта — той се обърна към Ханс Ребка. — Казах ви, че са намислили нещо. И им споменах, че такъв род неща не ми харесват, затова ще имам едно наум.

Д’жмерлиа се поколеба, докато Калик не го удари силно с рамо и не изсъска, което прозвуча като „гггговори“.

— Ще говоря. Уважаеми капитане… — Д’жмерлиа се накани да се настани пред Ребка, но едно предупреждаващо изръмжаване от страна на Грейвс го спря. — Уважаеми хора, хименопт Калик и аз сме изправени пред голям проблем. Ние молим за вашата помощ, макар че с нищо не сме я заслужили. Ние не бихме ви молили, ако виждахме някакъв начин да минем, без да ви молим за помощ. И без това ви бяхме в тежест. С глупавите си действия на планетата Куейк ние застрашихме живота на всички…

Този път Джулиъс Грейвс направо изрева:

— Продължавай!

— Да, наистина, уважаеми съветнико — Д’жмерлиа сви рамене към Ребка с почти човешки израз на извинение. — Работата, уважаеми капитане, е, че хименоптът Калик и моята скромна личност вярвахме, когато напуснахме Куейк, че Луис Ненда и Атвар Х’сиал са убити или са решили — което е тяхно пълно право — че повече няма да ползват нашите услуги. И двете възможности бяха силно смущаващи, но ние не виждахме никаква алтернатива. Тогава щяхме да сме длъжни да се върнем на родните си светове и да търсим нови господари, на които да служим. Преди няколко минути обаче чухме, че господарят Ненда и Атвар Х’сиал са избягали от Куейк.

— Съвсем вярно — Ребка погледна към Дариа. — Но професор Ланг е видяла какво се е случило. Ненда и Атвар Х’сиал са загинали.

— Зная, че вие мислите така. Но Калик казва, че може би не са загинали. Тя отбелязва, че ако корабът е бил ускорен гравитационно при излитането върху съществата вътре в него не са действали никакви опасни сили — те са се чувствали като в безтегловност. В такъв случай са откарани живи към Гаргантюа въпреки тяхното желание и сега може би се нуждаят от помощ. И ако случаят е такъв, то хименоптът Калик и моята скромна личност са длъжни да ги последват. Ние сме тяхна собственост. Най-малкото не можем да напуснем системата Мандъл докато не се уверим, че те или не желаят, или не могат да се ползват от нашите услуги. Ето защо ви молим, като имате предвид всички тези факти и съответното разглеждане на възможността… Ох!

Д’жмерлиа отново беше сръган от Калик. Жълтият край на отровното жило на хименопт излезе и докосна задните крайници на Д’жмерлиа. Той трепна и отскочи напред.

— Знаеш ли, Д’жмерлиа — каза Джулиъс Грейвс с приятелски тон, — професор Ланг известно време е била убедена, че ти не можеш самостоятелно да говориш? Сега тя вероятно съжалява, че е сбъркала.

— И да съжалявам, съветнико. Свикнал съм да превеждам мисли, не да ги раждам. Но накратко, хименоптът Калик и аз молим да ни бъде разрешено да заемем един кораб. Молим още да ни бъде позволено да последваме господаря Ненда и Атвар Х’сиал до Гаргантюа или накъдето водят следите.

— Не! — категоричен бе Ребка. — Отхвърлям вашата молба. Опал е твърде зает с възстановяване на щетите от летния прилив, за да губи време в търсене на космически кораби.

Калик цъкна с език и изцвъртя настоятелно.

— Но това няма да е необходимо — каза Д’жмерлиа. — Както посочва хименоптът Калик, не е необходимо да слизаме на Опал. Космически кораб има — „Съмър Дриймбоут“. Той е на Междинната станция. Ще бъде лесно да се върнем там и да го възстановим. На станцията ще намерим достатъчно енергия и продукти, а Калик и аз със сигурност ще се справим с пилотирането.