Летен прилив

По стените на палубата за наблюдение, високи десет метра, бяха монтирани дисплеи. Джулиъс Грейвс, седнал на контролния пулт, заобиколен от Д’жмерлиа и Калик, изглеждаше замислен и мълчалив. Картините, които наблюдаваше, показваха планетна повърхност — но това беше Опал, не Куейк.

Ребка го гледа известно време, преди да издаде присъствието си. Насочили изцяло вниманието си към Куейк, те лесно бяха забравили, че Опал също бе преживял най-големия летен прилив в човешката история. Радарни кадри, правени от летателен апарат в орбита през облачните слоеве на планетата показваха големи части от морското дъно, опустошени от гигантски приливни вълни. Калното океанско дъно беше осеяно с огромни зелени хребети — мъртви даузъри с размерите на планини лежаха смазани под собственото си тегло.

Други видеозаписи показваха разпадане на слингове на Опал под действието на огромни вълни, рушали и нагъвали океанското дъно.

Равен глас на диктор от Опал изброяваше жертвите: половината от населението на планетата — мъртво, и то от последните двайсет и четири часа; други петдесет процента от оцелелите — все още в неизвестност. Но дори още преди оценката от щетите да беше пълна, възстановяването бе започнало. Всички живи на Опал бяха на непрекъсваема работна смяна.

От излъчваната емисия Ребка разбра, че хората на Опал са повече от заети. Ако неговата група се приземи там, те не можеха да очакват помощ.

Той пристъпи напред и потупа леко Грейвс по рамото. Съветникът трепна, извъртя се на стола си и се усмихна.

— Аха! Завръщане от света на фантазиите! Както виждате, капитане… — той размаха слабата си ръка нагоре, а след това към екрана на дисплея. — … нашето решение да наблюдаваме летния прилив на Куейк, а не на Опал, в края на краищата се оказа разумно.

— Ако бяхме останали на повърхността на Куейк по време на летния прилив, съветнико, вече да сме станали на пепел. Ние просто сме щастливци.

— О, по-големи щастливци сме, отколкото си мислите. И то много преди летния прилив — Грейвс посочи към Калик, която работеше на дисплеите с един преден крайник, а с другия въвеждаше числа в джобен компютър. — Според нашата хименоптска приятелка Опал е пострадал по-силно от Куейк. Калик извършва изчисления на енергията във всеки момент от напускането на повърхността. Тя е съгласна с коменданта Пери… Повърхността трябва да е била далеч по-активна, отколкото по време на най-голямото сближаване между небесните тела. Докато бяхме там цялата енергия все още не е била освободена. Действал е някакъв прецизен механизъм за съхранение и освобождаване на енергията на приливната вълна. Без него планетата би била необитаема за хора много преди нашето напускане. Но с него по-голяма част от енергията е била пренасочена за друга цел.

— Съветнико, на Куейк беше доста страшничко. Елена Кармел е мъртва. Атвар Х’сиал и Луис Ненда може би също са мъртви.

— Мъртви са.

— Радвам се да го чуя. Не зная дали разбрахте, но те бяха на орбита около Куейк по време на летния прилив и се опитаха да ни свалят. Заслужават това, което ги е сполетяло. Но защо сте толкова сигурен, че са мъртви?

— Дариа Ланг е видяла кораба на Ненда да се носи към Гаргантюа с твърде голямо ускорение, за да остане жив човек или сикропеанец. Сигурно са се смазали вътре в него.

— Корабът на Ненда имаше мощен звезден двигател. Никое локално поле не би могло да го хване.

— Ако искате да спорите по този въпрос, капитане, ще трябва да се обърнете към Дариа Ланг. Тя е видяла какво е станало, аз не съм.

— Тя спи.

— Все още?

— Когато Д’жмерлиа се зае с крака й, тя изпадна отново в безсъзнание, но аз съм изненадан, че още не се е събудила — Грейвс се извърна ядосано. — Какво искате?

Д’жмерлиа нерешително докосна ръкава му, докато Калик подскачаше и подсвирваше от възбуда.

— С голямо уважение, съветник Грейвс — Д’жмерлиа отиде при него и коленичи. — Но ние с Калик, без да искаме чухме онова, което казахте на капитан Ребка… че господарят Ненда и Атвар Х’сиал са се спасили от Куейк, после са били запратени на Гаргантюа и са били смазани от ускорението.

— По посока на Гаргантюа мой ло’фтиански приятелю. Може би не към самата Гаргантюа. Професор Ланг беше доста категорична по въпроса.

— Извинявам се, трябваше да кажа по посока на Гаргантюа. Почитаеми съветнико, ще бъде ли възможно Калик и моята скромна личност да бъдат освободени от задълженията си за няколко минути?

— О, разбира се. И недей да раболепничиш, знаеш, че не понасям това — Грейвс ги отпрати с махане на ръка. Когато извънземните се спуснаха към долната палуба на капсулата, той се обърна към Ребка: — Е, капитане, ако не искате да се отдадете отново на съня, предлагам да слезем долу и да проверим състоянието на коменданта Пери и професор Ланг. Имаме достатъчно време. Още няколко часа Умбиликал няма да ни предложи достъп до Опал. А нашата официална мисия на системата Добел завърши.

— Вашата може би е свършила, но моята не е.

— Ще свърши, капитане, много скоро ще свърши — усмихващият се скелет както винаги беше възмутително спокоен и самоуверен. — Вие дори не знаете каква е моята истинска мисия. Вас са ви изпратили да разберете какво не е наред с комендант Пери, да научите какво го задържа в тази глуха линия на система Добел… и да го излекувате.

Ребка седна на седалката пред пулта за управление.

— Откъде, по дяволите, научихте? — гласът му прозвуча по-скоро озадачено, отколкото ядосано.

— Ясно откъде — от самия комендант Пери. Той има приятели и източници за информация в главното управление на Фемъс Съркъл и е научил защо сте изпратен тук.

— Тогава сигурно знае, че все още не съм разбрал. Неслучайно ви казах, че моята мисия не е завършена.

— Не е вярно. Вашата официална мисия почти е завършена. Разбирате ли, капитане, аз зная какво се е случило на Макс Пери седем години по-рано. Подозирах го, преди да дойдем на Куейк и то се потвърди, когато разпитах коменданта под въздействието на седативите, които взе. Беше достатъчно да се зададат правилни въпроси. А аз зная как да го направя. Повярвайте ми и ме изслушайте.

Джулиъс Грейвс се премести до монитора, извади от джоба си запаметяващ прибор с размери на бучка захар и го сложи в машината.

— Това е само звуков запис, разбира се. Но вие ще познаете гласа, макар да изглежда много по-млад. Върнах паметта му седем години назад. Ще пусна само част от записа. Никаква цел не оправдава личните страдания да бъдат направени обществено достояние.

Ами все още беше весела и игрива въпреки топлината. Тя се смееше и тичаше пред мен, назад към колата, която щеше да ни откара на Умбиликал. Беше само на няколкостотин метра, но аз бях започнал да се уморявам.

— Хей, почакай! Аз трябва да нося апаратурата.

Тя се завъртя, дразнейки ме.

— О, хайде. Макс! Научи се да се забавляваш. За какво са тези неща? Остави ги тук… Никой няма да забележи, че ги няма.

Въпреки невъобразимия шум около нас и потта, стичаща се по тялото ми, тя ме накара да се усмихна. На Куейк беше адски горещо.

— Не мога да ги оставя, Ами… Това не е лична собственост. Аз съм отговорен за нея. Почакай ме.

Но тя продължи да се смее. Дори затанцува върху странно видоизменената повърхност, крехката, трептяща земя на летния прилив…

Преди да успея да се приближа към нея, тя изчезна. Просто изчезна, за част от секундата. Куейк я погълна. Единственото, което можах да взема със себе си, беше болката…

— Има още, но няма да го пускам — Грейвс спря записа. — Нищо, за което вие не можете да се досетите или не трябва да чуете. Ами е загинала в разтопена лава, не в кипящата кал. Макс Пери видя отново онзи трептящ, нагрят въздух в котловината Пентаклайн… но твърде късно, за да спаси Елена Кармел.

Ханс Ребка вдигна рамене.

— Дори вие да сте узнали, какво е държало Макс Пери в неговата черупка, това не е най-съществената част от моята задача. Аз трябва да го излекувам, а не зная откъде да започна.