Летен прилив

— Тя е изцяло на твоите грижи, капитане — каза неочаквано Грейвс. — Аз отивам да намеря Д’жмерлиа и Калик — той мина през люка отстрани на каютата и се изгуби от поглед.

Ребка отиде при Ланг и огледа оплетените колани. Той все по-малко и по-малко разбираше какво става. След спасяването от Куейк всички, освен него трябваше да могат да си починат. Вместо това, изглежда, всички имаха да вършат работа. Дариа Ланг звучеше нетърпеливо и гневно.

Той се пресегна, дръпна леко единия край на предпазния колан, после по-силно другия. Резултатът беше задоволителен. Коланите се разхлабиха и Дариа Ланг тупна леко на пода. Той й помогна да се изправи на крака и беше награден с изненадана, смутена усмивка.

— Защо аз не можах да го направя? — тя стъпи внимателно на пострадалия си крак, вдигна рамене и продължи по-смело. — Последното нещо, което помня, беше, че пристигнахме на Умбиликал и Грейвс, и Калик ме вдигнаха от медицинската носилка. Колко дълго съм спала… и кога сме поели към Опал?

— Не знам колко дълго сте спала, но са минали двайсет и три часа от летния прилив — Ребка погледна часовника си. — Почти двайсет и четири. След два часа трябва да се приземим на Опал. Ако изобщо е възможно да се кацне долу. Тук е станал истински катаклизъм. Няма защо да бързаме обаче. На борда имаме достатъчно храна и вода. В тази капсула можем да живеем седмици. Ако се наложи, дори да се върнем назад по Умбиликал до Междинната станция и да останем там неопределено дълго.

— Няма начин — Дариа поклати глава. — Не мога да си позволя да чакам. Бях в съзнание само няколко минути, но цялото това време прекарах да проклинам онзи, който ме натъпка с дрога. Ние трябва да слезем на повърхността на Опал и вие да ми намерите кораб.

— Да се върнете у дома? Толкова ли е спешно? Някой на Сентинел Гейт знае ли кога ще се върнете?

— Никой не знае — Дариа Ланг хвана Ханс Ребка за ръка и се облегна на него, докато вървяха към миниатюрния камбуз на капсулата. Тя седна и без да бърза, си наля гореща напитка. Накрая се обърна към него. — Грешите, Ханс. Не се каня да се върна на Сентинел Гейт. Каня се да отида на Гаргантюа. И ще ми трябва помощ.

— Надявам се, че не я очаквате от мен — Ребка погледна настрани, усетил пръстите й върху бицепсите си. — Вижте, аз зная, че корабът на Ненда беше отвлечен там и че те са мъртви. Но вие не искате да бъдете умъртвена. Гаргантюа е газов гигант, замръзнал свят… Ние хората не можем да живеем там, нито сикропеанците.

— Не съм казала, че онзи кораб и сферата са отишли точно на Гаргантюа. Аз не мисля така. Смятам, че мястото, на което трябва да отида, е вероятно една от луните на Гаргантюа. Но няма да узная това, докато не отида на място.

— Ще отидете и какво ще правите? Ще върнете два трупа. Кого го е грижа какво е станало с техните тела? Атвар Х’сиал ви остави да умрете, а тя и Ненда изоставиха Д’жмерлиа и Калик. Дори да са живи, а вие знаете, че не са, те не заслужават да им се помогне.

— Съгласна съм с вас. Но не за това искам да ги последвам — Дариа подаде на Ребка една чаша. — Успокойте се, Ханс. Изпийте това и ме изслушайте. Зная, че хората от Фемъс Съркъл смятат, че всички от Съюза са непрактични и некомпетентни както ние смятаме, че вие сте изостанали провинциалисти, които не обичат да се къпят…

— Ха!

— Но ние с вас сме заедно от известно време, достатъчно дълго, за да знаем, че това са глупости. Вие признавате, че аз съм най-малкото добър изследовател. Нищо не си измислям. Така че позволете ми да ви разкажа какво видях, не какво мисля. Всички останали тук могат да не виждат смисъл в това, но аз вярвам, че вие ще си направите правилни заключения. Моля ви, първо ме изслушайте, после помислете и чак след това реагирайте… Не обратното — тя се премести по-близо до Ребка и се разположи така, че на него му беше трудно да направи каквото и да било друго, освен да я слуша. — Когато излязохме от облаците на Куейк, вие бяхте твърде ангажиран с пилотирането на кораба, за да гледате назад, а всички останали в задната част бяха заслепени от Мандъл и Амарант. Така че никой не видя онова, което видях аз — Куейк се отвори, дълбоко във вътрешността си и оттам излязоха два обекта. Единият отлетя надалеч, извън равнината на галактиката. За по-малко от секунда го изгубих от погледа си. Вие видяхте другия. Той отлетя към Гаргантюа и отнесе със себе си кораба на Луис Ненда. Това беше съществено, но не то беше важното! Всички казват, че Куейк бе прекалено спокоен, въпреки летния прилив. Разбира се, аз зная, че когато бяхме там, долу, ние мислехме, че е прекалено бурен, но не е било така. Макс Пери непрекъснато повтаряше: „Къде отива всичката тази енергия?“ Е, сега знаем отговора на този въпрос. Тя се е трансформирала и акумулирала, така че когато дойде подходящото време, Куейк да може да се отвори и да изхвърли онези две тела… космически кораби, ако мислите, че са такива…

Аз видях това да става и си дадох отговор на нещо, което ме озадачава от месеци, много преди да напусна Сентинел Гейт… Защо Добел? Защо такова незначително място, искам да кажа, е избрано за такова важно събитие?

Идеята за посещение на Добел ми дойде, когато изчислих времето и мястото на отклонението на влиянията на всички артефакти. Имаше едно уникално решение — Куейк по време на летния прилив. Но когато го предложих, специалистите по Строителите ми се присмяха. Те казаха: „Вижте, Дариа, ние приемаме, че на системата Добел има един артефакт — Умбиликал, но той представлява само малка част от технологията на Строителите. Нещо, което сме разбрали, нещо, което не е нито загадъчно, нито толкова грандиозно, нито толкова сложно. Ние не смятаме, че всички дейности на Строителите са фокусирани в такава второкласна конструкция, и то в такава маловажна част на галактиката…“ Извинявайте, Ханс, но аз цитирам, а хората от Съюза така гледат на световете от Фемъс Съркъл.

Ребка вдигна рамене.

— Не се извинявайте — каза той навъсено. — Мнозина от нас имат същото мнение за световете Съркъл, макар че живеем тук. Опитайте се да изкарате една седмица на Тюфел, ако можете да издържите.

— Е, каквото и да казват за Фемъс Съркъл и за Умбиликал те не могат да оспорят данните от статистическите анализи. Фактически те самите ги установиха повторно, така че всичко сочеше към Добел и Куейк по време на летния прилив. Те трябваше да се съгласят с мен. Но истината е, че аз по-скоро бях принудена да се съглася с тях. Нямаше никакъв смисъл на място като Добел да се случи нещо толкова важно. Искам да кажа, аз бях тази, която описа в каталога Умбиликал като „един от най-простите и най-разбираем от всички артефакти на Строителите!“ Останалите само повториха казаното от мен. Така че, когато пристигнах тук, аз бях озадачена. Още по-озадачена бях, когато се опитахте да изведете от Куейк всички. Аз не можех да възприема Добел като точка на отклонение… Но после видях онзи пулсиращ лъч да тръгва от Гаргантюа надолу и наблюдавах как Куейк се отвори пред очите ми. И точно преди да припадна, разбрах, че сме изпускали нещо очевидно… Всички сведения за структурата на галактиката съдържаха един и същ коментар:

Е, поразително е… ако вярвате в него. Но на нещата може да се погледне и по друг начин. Системата Добел не просто съдържа артефакта, Умбиликал. Самата система Добел е артефакт! Цялото това нещо — тя отново стисна ръката на Ребка, въодушевена от собственото си въображение. — Цялата й орбита и конфигурация са създадени от Строителите така, че веднъж на всеки триста и петдесет хиляди години Мандъл, и Амарант и Гаргантюа да са толкова близо до Куейк, че между тях да възникне особен вид взаимодействие. Нещо във вътрешността в Куейк улавя и използва енергията на приливните вълни… Преди да дойда на Куейк, си мислех, че тук могат да пристигнат самите Строителите — да се появяват за този специален летен прилив. Но това не се оказа вярно. Голямото сближаване между небесни тела послужи като пусков механизъм за излитане на онези сфери-кораби или каквото там са от Добел. Не зная къде е отишла първата, но както изглежда, е напуснала галактиката. Имаме обаче необходимата информация да проследим другата, онази, която отиде към Гаргантюа. И ако искаме да узнаем повече за Строителите, трябва да отидем там. И то скоро! Преди онова, което се е случило близо до Гаргантюа, да е преминало и да трябва да чакаме още триста и петдесет хиляди години за втори шанс.