Отклонение

Бърди не се беше надявал да получи такъв отговор. Той застана мирно.

— Да, сър! Калик, Д’жмерлиа, Е. К.? Всички готови за тръгване!

Хуманоидът поклати глава.

— Вървете, Бърди Кили, щом се приготвите. Аз обаче не мога да ви правя компания. Бях изпратен на системата Добел със задача да разбера какво се е случило по време на летния прилив и да науча защо капитан Ребка и другите са решили да останат след всичко, случило се там. Изчерпателен отговор още нямам и моят регистър остава незапълнен. Аз трябва да остана със съветник Грейвс.

Оставаха двете извънземни. Още докато се обръщаше към тях, Бърди подозираше, че ще бъде разочарован. Калик подскачаше, цвъртеше и свиреше, което говореше за голяма възбуда.

— Господарите са живи! Господарите са живи! Д’жмерлиа казва, че са в съзнание и са някъде на „Глистър“. Почитаеми хора, моля да ни разрешите да ги потърсим и да им предложим отново нашите услуги.

— Ти все още желаеш да служиш на онези двама мошеници? — Бърди не хранеше големи надежди след чутото, но реши да опита. — Калик, те ви изоставиха с Д’жмерлиа да умрете на Куейк. Те избягаха, докато бяхте в лотосовото поле, без да се интересуват кога или как ще бъдете измъкнати оттам. Оставиха ви на произвола на съдбата. Вие не им дължите нищо.

— Но те са наши господари! Нашите истински, чудесни, единствени господари! — Калик се обърна към Грейвс. — Почитаеми съветнико, моля, разрешете ни да ви съпроводим. Ще изпълняваме всичките ви заповеди. Пуснете комисар Кили да се върне… но моля, не ни изпращайте с него на Опал. Нека да останем с вас и да потърсим господарите.

Докато слушаше и гледаше Д’жмерлиа и Е. К. Тали, Бърди разбра жестоката истина. Всички предлагаха, той да се опита да избяга — самичък — през гъмжилото от жестоки фейджи. Без Калик да му помогне като навигатор, неговите шансове бяха почти нулеви. И ако по някаква щастлива случайност успееше, щеше да лети до Опал, изправен пред горчивия факт, че му липсва кураж.

Какъв избор! Да се представи като глупак или като страхливец. С вероятност страхливецът да бъде убит, докато се опитва да излети от „Глистър“. Може би щеше да бъде в по-голяма безопасност тук.

Бърди въздъхна.

— Пошегувах се. Предпочитам да разбера какво е станало с другите. Водете, съветнико. В тази операция всички сме заедно.

— Чудесно. Радвам се, че ще останете. Вие сте много ценен — Грейвс го дари с очарователна усмивка.

Бърди се сви раболепно. Ако имаше нещо по-лошо от това да бъдеш страхливец, то беше да бъдеш взет по погрешка за герой.

Самотното обикаляне на Калик из вътрешността на „Глистър“, преди да пристигнат другите си заслужаваше. Докато вървеше, хименоптът състави в главата си план на залите и коридорите, през които беше минал. Калик вече знаеше, че в долните нива има силна гравитация, вредна за хора и сикропеанци. Беше сигурна, че няма път за достигане до повърхността, освен чрез инхибитора на поле. За да достигнат до него обаче, Ненда и Атвар Х’сиал трябваше да минат отново през залата с лотосовото поле. Тъй като не бяха минали през нея, те сигурно бяха някъде в по-ниските нива от вътрешността на „Глистър“.

Джулиъс Грейвс ги поведе, следван от двете извънземни. След тях вървеше Тали, все още държащ макарата с навития от Бърди кабел. Във вътрешността може би нямаше други лотосови полета — Калик не знаеше да има, но беше по-добре да вземат предпазни мерки.

Колоната завършваше Бърди. Отзад не беше по-безопасно, но той искаше да е сам, за да мисли. Все още не бе приел изцяло решението си да остане на „Глистър“. Беше му дошло наум, твърде късно обаче, че най-малкото трябваше да се върне на повърхността и да види какво става там. Доколкото знаеше фейджите бяха се устремили към други цели. Може би пътят към дома беше свободен. И дори да не си бяха отишли, той би могъл да се върне горе и да бъде в по-голяма безопасност, отколкото тук.

Спускаха се през система от коридори, плъзгащи се рампи и зали с различна форма и големина. В този момент Бърди не беше сигурен, че може да намери пътя назад, но това нямаше голямо значение, защото Е. К. Тали бе записал всеки завой и извивка в своята неорганична банка данни.

Неочаквано Бърди се блъсна в гърба на хуманоида. Грейвс, който вървеше пред другите, беше спрял, но Бърди не беше забелязал.

Съветникът се обърна.

— Има нещо напред — неговият дълбок, глух глас се беше снишил до дрезгав шепот. — Чуват се странни звучи. Вие почакайте тук. Ние с Д’жмерлиа ще продължим. Ще се върнем след не повече от пет минути. Ако не се върнем, комисар Кили поема ръководството на по-нататъшните действия.

Грейвс изчезна, преди Бърди да може да възрази. „Всички по-нататъшни действия?“ Беше издигнат от ординарец в президент, без да има представа какво точно трябва да върши.

— Как да разбера кога са минали пет минути? — обърна се той към Е. К. Тали.

— Аз ще ви кажа. Моят вътрешен часовник е с точност до фемтосекунда 32 — Тали вдигна един мръсен пръст. — От последните думи, казани от съветник Грейвс, са изминали точно… четирийсет и шест секунди. Четирийсет и седем. Четирийсет и осем. Четирийсет и девет. Петдесет.

— Престанете, Е. К.! Не мога да мисля.

— Наистина ли? Колко странно. Аз нямам такъв проблем. Моите съчувствия за това ограничение в серийната обработка на вашия мозък.

— Говоренето ви също ми пречи. Млъкнете. Само ми съобщавайте при изтичане на всяка минута.

— Много добре, комисар. Но една минута вече изтече.

— Тогава ми съобщете като изтече втората — Бърди се обърна към Калик. — Твоят слух е по-добър от моя. Чуваш ли някакви звуци пред нас?

Калик спря и се ослуша.

— Звуци, да — каза най-после тя. — Но нищо, което дори и малко да прилича на човешко присъствие. Сумтене и стенания. Като от вентилиране на драузър.

— Хайде, Калик. Не е възможно тук да има драузър. Той би запълнил целия планетоид. Различаваш ли някакви думи?

— Може би. Но не и на език, който разбирам. Д’жмерлиа е по-добър лингвист от мен, може би трябва да попитате него.

— Но той тръгна с Грейвс.

— Когато се върне.

— Ако той се върне, аз няма да се нуждая от…

— Две минути — обяви високо Тали. — Мога ли да говоря?

— Боже Господи, Е. К., сега пък какво има? Казах ви да мълчите. Ох, давай, изплюй камъчето.

— Разтревожен съм от средата. Както може би знаете, функционирането на моя мозък изисква екраниране от електромагнитни полета. За целта защитните мембрани съдържат чувствителни монитори на поле. Коридорът, в който се намираме съдържа доказателство за инхибитори на поле и това доказателство става толкова по-силно, колкото по-навътре отиваме.

— И какво от това? Не мислите ли, че има по-важни неща, за които да се тревожим?

— Не. Ако приемем, че инхибиторите на поле са годни и че стабилността на вътрешната структура на „Глистър“ се поддържа със същите методи като на повърхността, то с включването на инхибиторите ще настъпи съществена промяна на средата. А това може да стане всеки момент.

— Промяна на средата? Какво имате предвид под „промяна на средата“?

— Казано по-просто, ние ще пропаднем през пода. След това не знам. Нямам информация какво лежи долу. Външните слоеве на „Глистър“ са средно петдесет метра един от друг. Петдесет метра падане при това силно гравитационно поле ще направи всеки от нас полуинвалид с евентуално изключение на Калик.

— Господи! — Бърди бързо отстъпи назад и се втренчи в краката си. — Падане петдесет метра? Всички ще станем на каша.

Преди да може да каже нещо повече, в тунела пред тях се чу тропане на много крака. Д’жмерлиа изприпка назад.

— Всичко е наред — съобщи възбуден той. — Съветникът Грейвс каза, че е безопасно да продължим напред и да отидем при него. Той разговаря със същество, което живее на „Глистър“. То можело да говори на човешки език… и знаело къде са Атвар Х’сиал и Луис Ненда! И нямало намерение да ни стори нищо лошо. Не сме в опасност. Моля, следвайте ме.