Отклонение

— Няколко. Но да караме подред — Атвар Х’сиал изправи крака и се надигна в пълен ръст. — Ако искаме максимална печалба, усилията ни трябва да са многоетапни. Ще ни трябва голям капитал, за да експлоатираме този планетоид. Ние трябва да планираме връщането си тук едва след като сме си осигурили подходящо финансиране. За целта, преди да напуснем, трябва да изберем няколко малки и достатъчно леки машини и оборудване, да ги вземем с нас и да ги продадем на най-богатите светове от спиралния ръкав. Аз бих могла да сторя това, но вие имате по-голям опит. Щом решим какво да вземем, трябва да избягаме от Джулиъс Грейвс и неговата група и да заминем.

— Тогава най-добре да действаме, преди те да са дошли да ни търсят — Ненда се пресегна, хвана един от предените крайници на сикропеанката и се изправи на крака. — Права си. Аз трябва да огледам техниката. Особено като зная, че не аз ще плащам за нея. Хайде да се захващаме за работа, Ат, и да изберем какво да вземем.

След първите няколко минути Луис Ненда беше готов да признае превъзходството на сикропеанката за изследване на „Глистър“. Той виждаше добре слепите тунели при достатъчно осветление, но Атвар Х’сиал с нейния чувствителен сонар и ехолокация можеше да „вижда“ зад завоите в коридорите и да узнае своевременно кога се приближават до открита площ. Тя вършеше това успешно и в пълна тъмнина.

След малко Ненда се отказа да се взира напред. Той се съсредоточи върху онова, в което беше най-добър — да ходи зад Атвар Х’сиал и да каталогизира наум новата апаратура и артефактите, покрай които минаваха. Изборът беше богат. След по-малко от половин час той се пресегна напред и почука по раковината.

— Смятам, че сме готови. Аз определих цените на половин дузина портативни апарати и мисля, че не бихме могли да пренесем повече.

Атвар Х’сиал спря и обърна бялата си глава.

— Вие сте експертът по стоки, които могат да се продадат, но все пак бих желала да чуя списъка.

— Добре. Ще ги кажа подред, най-напред най-доброто. Онази малка машина за производство на вода, която видяхме във втората зала. Помниш ли я? Никаква следа ни на източник на захранване, ни на източник на вода. Капацитет петстотин кубически метра чиста вода. Можем да сложим каквато си искаме цена и Ксераршоз или Сисити, или който и да било друг от прашните светове веднага ще я купи.

— Съгласна съм. В моя списък тя също стои на първо място. Знаете ли колко тежи?

— Мога да я повдигна, това е единственото, на което държа. Като номер две избрах кубичната кутия с универсални шарнири, три зали назад, онази, с отворения капак и синята мъгла над нея.

— Наистина ли? Видях я, но не намерих нищо забележително в нея.

— Така е, защото не гледаш с обикновено зрение. Когато погледнах в отворения капак видях звезди. А като я обърнах на шарнирите, видях Гаргантюа, направо през планетоида. Това е уред за гледане във всяка посока. Позволява да се виждат далечни предмети, без да пречат онези, които са наблизо. Чудесен уред за корабна навигация в прашни облаци. Моят избор номер три е по-трудно да се защити. Това е сферата, онази, която плуваше, без да е закачена за нищо в стаята, която току-що напуснахме.

— По мое мнение тя изглеждаше напълно безлична.

— Според мен също. Но тя беше много по-хладна от всичко около нея.

— Което трябва да е физически невъзможно.

— Затова я искаме. Невъзможните джаджи са винаги най-ценни. Нямам представа как работи, нито пък се интересувам. Но мога да ти кажа дузина места, където ще платят луди пари за нея, надявайки се да намерят вътре затворен топлинен радиатор с безкрайно голям капацитет. Номер четири…

— Достатъчно. Убедих се. Приемам вашия списък. Но има още едно нещо, което бих желала да направим, преди да съберем избраните апарати и да потърсим изход от планетоида — Атвар Х’сиал махна с един от предните си крайници. Жълтите рога се насочиха напред, разтворени максимално широко, и бавно сканираха пространството. — Напред има друга зала, отворена, с аномални акустични свойства. При определени честоти тя изглежда напълно празна. При други обаче открих един сферичен предмет в средата.

— Смяташ ли, че може да намерим нещо особено ценно там? Няма смисъл да поемаме излишен риск само от чисто любопитство.

— Не мога да оценя стойността. Само ще ви кажа, че един предмет, прозрачен при определени акустични честоти, е потенциално толкова ценен за сикропеанското общество, колкото е ценно за хората стъкло, прозрачно за светлина с определена плътност. Зная къде точно бихме могли да продадем такова откритие. За мен то може да бъде най-ценното нещо на този свят.

Докато говореше, Атвар Х’сиал вървеше бавно напред и стигна до място, където тунелът завършваше със стръмен склон. Ненда отиде до нея и погледна надолу. Той се стресна, изруга и отстъпи назад. Тя не се впечатляваше от височините, което идваше от нейните далечни летящи прародители, но с него не беше така. Бяха на ръба на двайсетметрова шахта, която завършваше с дъно във формата на купа и леко извиваше настрани.

Атвар Х’сиал посочи към средата на залата.

— Там. Виждате ли нещо там?

— Да. Сребриста сфера.

Ненда отстъпи още една крачка назад.

— Не ми харесва това, Ат. Трябва да се махаме от тук.

— Един момент. Улавям с моите сетива, че тази сфера се променя. Виждате ли?

Ненда, приготвил се да се оттегли назад, погледна без желание.

Атвар Х’сиал беше права. Докато той гледаше надолу, сферата се променяше. И по някакъв начин това мамеше окото. Цялата й повърхност се накъдри, като при трептения на живак. Тези вибрации се превърнаха във вълни с нарастваща амплитуда, докато цялата форма не се промени. Нагоре се издигна петстранна, прилична на цвете глава, към пода на залата се източи тънка бодлива опашка.

— Ах! — в залата прозвуча един въздишащ глас. — Ааах! Най-после.

От отвора в центъра на деформираната сфера трепна зелена светлина. Тя освети сляпата глава на Атвар Х’сиал. Луис се скри зад нея.

— Най-после — повтори гласът. Прозвуча му стар като самото време. Из стаята се разнесе странна остра миризма. — Най-после… можем да започваме. Вие сте тук. Изпитанието е завършено. Задълженията на Чакащия свършиха, процесът на подбор може да започне. Готови ли сте?

Увисналото във въздуха в средата на залата същество не приличаше на нищо, което Луис Ненда беше срещал в трийсетгодишните си странствания из спиралния ръкав. Но какво виждаше Атвар Х’сиал? Сикропеанката изглеждаше замръзнала. Дългите й блестящи антени бяха разгънати. Съществото в средата на залата беше отчасти невидимо за нейния сонар. Виждаше ли го тя изобщо и разбираше ли опасността?

— Ат! — Ненда изпрати феромонен сигнал с максимална настойчивост. — Не зная дали ти получаваш от това нещо същото съобщение като мен, но повярвай ми, ние сме в беда! То ни иска. Не ми отговаряй, просто отстъпи назад.

— Вие сте видът — каза гласът и зелената светлина се фокусира върху сикропеанката. — Третият чакан вид. Не си отивайте… — Атвар Х’сиал най-после отстъпи крачка назад и се блъсна в Луис Ненда. — … преходът може да започне.

Луис Ненда се пресегна напред, сграбчи един от предните крайници на сикропеанката.

— Ат! Не му отговаряй. Да се махаме от тук! — той се обърна и направи една стъпка.

Ала много късно.

Преди да направи втората стъпка, подът под краката му изчезна. Той падаше свободно във вертикалната шахта. Луис Ненда погледна надолу. Нищо, само тъмнина, която объркваше окото. Погледна нагоре. Над него беше Атвар Х’сиал с напълно разперени покривала на крилата, с широко отворени рудиментарни крила, опънала всичките си шест крака. Беше се приготвила за твърдо приземяване върху Луис Ненда.

Той погледна отново надолу, търсейки дъното на шахтата. Не можа да види нищо, но при малките размери на планетоида краят на падането трябваше да е след не повече от една или две секунди.

И после какво? Нищо приятно, това беше сигурно.

Ненда се приземи и изруга. Ретроспекцията беше чудесна. Бяха прекалили с алчността. Той и Атвар Х’сиал трябваше да вземат всичко, от което имаха нужда, и веднага да напуснат.