Летен прилив

— Нужен ни е протокол за обмен на информация.

— Зная. Ето моето предложение. Аз ще направя изложение. Ти можеш да се съгласиш, да не се съгласиш или да направиш свое изложение, но никой не е длъжен да отговаря на никакъв въпрос. Например ти изобщо не се интересуваш от влиянието на околната среда върху формите на живот на Куейк. Всичко това са глупости. Дошла си тук, защото си специалист по артефактите на Строителите.

— Пред вас няма да отричам — Атвар Х’сиал се изправи в цял ръст. Червените и бели дипли под главата й се разшириха. — Аз съм повече от специалист. Аз съм специалистът по Строителите в Сикропеанската федерация — феромоните излъчиха гордост по-силна от онази, която биха могли да предадат думите. — Аз първа проумях загадката на Тантал, аз съм първата — и единствената — сикропеанка, преживяла прехода на Фламбо. Аз разбрах значението на летния прилив преди Дариа Ланг, която беше достатъчно глупава да публикува своите заключения. Аз…

— Добре. Ти си интелигентна, разбрах — дишането на Луис Ненда беше станало по-леко. — Кажи ми нещо, което трябва да зная, иначе ще останем тук, докато настъпи летният прилив и всички се изпечем.

— Много добре. Вие сте тук да разберете какво ще се случи по време на летния прилив. Но вие не сте генератор на тази идея. Знаете твърде малко от историята и не сте учен. Някой друг е разработил идеята на Дариа Ланг и ви е подсказал значението на това място и време. Ще бъде интересно да се знае кой е този някой.

— Звучи ми като въпрос, макар да не е формулиран като такъв, но ще ти кажа — Луис Ненда посочи с пръст към люка на кораба. — Калик.

— Вашият хименопт? Един роб! — Атвар Х’сиал беше повече от изненадана. Тя беше разярена. — Робите не могат да изпълняват дейност от такова високо ниво.

— Ах, по дяволите! — Ненда се изхили. — Кали има ум в главата… и може добре да го използва в моя полза. Тя е щастлива, когато през свободното си време може да чете и да прави изчисления. Калик видя работата на Ланг и сама извърши изчисленията. Тя реши, че това място и време са специални. Толкова се развълнува, че искаше да съобщи на някого, аз обаче й забраних. Казах й, че не бива да казваме на никого и сами ще отидем на Куейк. И ето ни тук. Но аз искам да сравня бележките си с теб за нещо по-специално. Да поговорим какво ще се случи тук по време на летния прилив.

— Това пък на мен ми звучи като въпрос. Не желая да отговоря.

— Тогава ще направя изложение. Ще споделя какво казва Калик на основата на нейните анализи и ако искаш, можеш да го коментираш. Тя казва, че Строителите ще се върнат тук, по време на летния прилив. И на онези, които присъстват, ще бъдат разкрити тайната на тяхната технология и причината за тяхното изчезване. Как ти се струва това?

— Това също е въпрос, не е изложение, но аз ще отговоря. Предположението на Калик е основателно. То обаче е хипотетично. Няма действително доказателство за евентуалната поява на Строителите.

— Значи ти трябва да предложиш алтернатива. И онова, което Калик не е казала, но което аз мисля и няма да се изненадам ако ти си го помислила преди мен, е, че всеки, който придобие тайната на технологията на Строителите, ще бъде много силен в този спирален ръкав.

— Съгласна съм. Технологията е целта.

— За някои хора. Но това все още не е единствената причина, поради която си тук — Ненда се премести толкова близо, че потупа с показалец блестящия корем на Атвар Х’сиал. — Факт: Ти си също фанатик на тема Строители, не по-малко от Ланг и Калик. Всички вие смятате, че след седемдесет часа ще срещнете Строителите. Знаеш ли как Калик нарича този летен прилив? Епифания… мигът, в който боговете ще се появят.

— Моят собствен термин е Пробуждане. Приемате ли, че ще се състои някакво важно събитие?

— Не зная, по дяволите, какво разбираш под „важно“? Адски сигурен съм, че богове няма да се явят. Цялата работа е голям риск, но наградата е свръхголяма. Това е моята игра. Аз съм комарджия и обичам големия риск.

— Грешите. Това не е никакъв риск. То просто ще се случи.

Феромонното послание на Атвар Х’сиал съдържаше категорична убеденост. Ненда знаеше, че зад него стои фина комуникационна техника. Той се чудеше дали сикропеанците са създали средства със своите химически послания да лъжат перфектно.

— Вече има доказателство за това — продължи Атвар Х’сиал. — Из целия спирален ръкав артефактите са се активизирали. И всички сочат тук.

— Ей, не е необходимо да ме убеждаваш. Аз прелетях осемстотин светлинни години да кацна на този боклук… и не давам пукната пара за артефактите. Можеш да ги имаш всичките… Ти си толкова лоша, колкото и Калик. Аз ще се задоволя с тайната на технологията на Строителите. Но към теб имам друг въпрос. Защо дойде тук да ме видиш, като знаеш, че мога да те смажа? Не да сравниш своите бележки с мен и Калик, това е сигурно.

— Ах! Вярно е. Дойдох, защото вие се нуждаете от мен. И защото аз се нуждая от вас — Атвар Х’сиал посочи към пристанището и към голата шир на Куейк зад него. — Ако вие и аз бяхме единствените на този свят, ние единствени щяхме да узнаем всички революционни технологии на Строителите. По-късно можехме да се борим кой да ги използва, но за мен такава борба би била чест.

— Това би било грешка от твоя страна. Но аз все още не съм разбрал защо дойде при мен.

— Защото днес ние не сме единствените на Куейк. Тук има учени, които ще направят новото знание широко достъпно. Вие не сте учен, вие сте авантюрист. Вие сте тук, движен от личен интерес.

— Адски вярно. Както и ти.

— Може би — сега в съобщението на Атвар Х’сиал имаше удивление, което Луис Ненда не отмина с лека ръка. — А ние не искаме технологиите на Строителите да бъдат разгласявани. Ребка, Грейвс и Пери са на Куейк. Те минаха по Умбиликал веднага след нас. Те няма да запазят знанията за себе си. Ние можем да направим нещо, за да ги спрем, но няма начин да знаем къде се намират.

— Предполагам, че ще вървят след нас. А какво ще кажете за Дариа Ланг? Тя дойде с вас.

— Няма проблем. Тя… Вече са взети мерки.

Феромоните съдържаха хладна увереност. Последва дълга пауза.

— Е, добре — каза най-после Луис Ненда и сниши глас: — Ти май ще се окажеш хладнокръвна мерзавка, нали?

Хоботът на сикропеанката трепна.

— Ние се опитваме да постигнем споразумение.

— И поемаш риска, като ми казваш това?!

— Мисля, че няма риск — Атвар Х’сиал замълча за момент. — Няма никакъв риск. Не и за онзи, който е чел и запомнил файловете на Ласиа Фор. Мога ли да опресня паметта ви? Към Ласиа Фор беше изпратена капсула с медикаменти. Тя не достигна до планетата и без носените от нея вирусни инхибитори три хиляди души умряха. Един човек със зардалска приставка и неговата робиня-хименопт бяха виновни за тази жестокост. Хименоптът умря, но човекът избяга и не беше хванат.

Луис Ненда запази гробно мълчание.

— Но другите хора — продължи Атвар Х’сиал, — не можем да ги открием. Особено се безпокоя за Грейвс.

— Той е луд.

— Вярно. Но той разбира и моите, и вашите мисли… дори без зардалска приставка е наясно какво мисля. Много е опасен. Искам да го отстраним. Искам да отстраним и тримата.

— Разбирам, но аз не мога да ги намеря на Куейк, както и ти. Какво предлагаш?

— Преди да настъпи летният прилив, те ще напуснат Куейк. През Умбиликал. Това беше и моят път на изтегляне, докато не видях вашия кораб да пристига и не разбрах, че е оборудван за космически полети.

— Мога да отида до края на галактиката, ако искам. Разбира се, с него и ти можеш да напуснеш Куейк, без риск да налетиш на Грейвс, но какво ще ми предложиш в замяна? Не искам да съм груб, но аз не съм благотворителна организация. Защо трябва да ти осигуря безплатен транспорт от Куейк? Обещах на Калик да огледаме повърхността на място, а когато настъпи летният прилив, да наблюдаваме от орбита. Но това важи за нас. Аз не съм собственик на транспортна фирма. Защо трябва да ти помогна?