Отклонение

Разпространение: Сикропеанската федерация заема равнинен регион на спиралния ръкав с форма на полумесец, широк 300 светлинни години и дълъг 750. Неговите оси се простират от застъпващата се граница с Четвъртия съюз по посока на галактическия център. Светът на федерацията лежи малко на север от централната галактическа равнина.

Сикропеанци се срещат на повече от 900 населени планети от най-вътрешната система облачни тела на звездите — червени джуджета из целия регион. Населението им възлиза на 160 милиарда. Намерени са неизвестен брой сикропеански търговски групи, разпръснати из региона на общността Зардалу.

Физически характеристики: Сикропеанците са шесткраки членестоноги, възрастната женска тежи около двеста килограма и изправена в цял ръст, достига до три метра. Тялото с тъмночервени сегменти завършва с къс врат, заобиколен от червени и алени дипли. То е увенчано с голяма бяла глава без очи. В средата на главата доминира дълъг хобот, който комбинира функциите на орган на осезанието и отвор за хранене. Нормалната диета на сикропеанците е изцяло течна.

Двойката жълти очни стълбчета по средата на главата са чувствителни слухови органи. Те приемат отразени сигнали от звуковите резонатори, разположени в надиплените бузи. Тъй като са се развили на покрито с облаци кълбо, обикалящо около слабо светеща звезда червено джудже, лишените от очи сикропеанци „виждат“ чрез ехолокация, използвайки високочестотни звукови импулси.

С узурпиран нормален слух за зрение сикропеанците разговарят по химичен път чрез феромони. Този феромонен обмен позволява осъществяването на пълноценен и богат език, който притежава уникална възможност да предава не само мисли, а и емоции, и най-тънки нюанси на чувства. Дългите антени (достигащи до два метра напълно разгънати) върху главата позволяват да се детектират и идентифицират единични молекули между хиляди миризми, носещи се във въздуха. Всеки индивид, който не генерира подходящи за сикропеанската реч феромони, се смята от сикропеанците за малоценен, почти до пълно отричане на неговото съществуване.

Сикропеанците са се развили от много по-малки крилати прародители. Те отдавна са изгубили способността си да летят, но са запазили черните покривала на крилата и четири атрофирани криле с продълговати червени и бели, прилични на паунови пера. Сега крилата се използват само за термична абсорбция и температурен контрол.

Забележка: Големината и вида на описаните по-горе сикропеанци се отнасят само за женските, които напълно доминират в сикропеанското общество. Мъжките са по-малки, очевидно лишени от говор, и се интересуват само от хранене, бой и чифтосване. На тях не им е разрешено да общуват с други интелигентни видове от спиралния ръкав. Другите роли, които мъжките играят в сикропеанското общество, са неясни.

История: Еволюцията на безоките сикропеанци от свързани с атмосферата видове към разпространена в космоса суперкултура е най-убедителното доказателство в спиралния ръкав за силата на интелекта.

Сикропеанците са се развили на тъмен и покрит с облаци свят. Гледането посредством ехолокация е невъзможно във вакуум. То изисква въздух или някаква друга материална среда за пренос на сигналите. Поради това сикропеанците никога не биха могли да получат директна информация за нещо отвъд тяхната атмосфера. Те са знаели за съществуване на собственото им слънце само защото слабата му радиация е била източник на топлина. Самото съществуване на топлина или някаква електромагнитна радиация обаче изисква дедуктивен теоретичен процес, съчетан с развитие на подходяща технология.

Следвайки онези първи стъпки преди трийсет хиляди години сикропеанците насочили своите уреди за наблюдение към небето. Чрез наблюдения и анализи те стигнали до извода за съществуването на вселена отвъд техния роден свят и тяхното собствено слънце. Сикропеанците разбрали ролята на звездите, измерили разстоянията до тях и техните големини и построили кораби за междузвездни пътувания и изследвания. Те открили мрежата Боуз пет хиляди години преди хората. През ранните години на изследване на спиралния ръкав хората и сикропеанците не са се срещнали само защото сикропеанците не се интересували от системите от звезди — жълти джуджета. Междувидовото взаимодействие започнало едва с откриването и използването от хората на мрежата Боуз, която сикропеанците също използвали.

Култура: Макар че някои други видове (особено ло’фтианците) могат също да използват феромонни сигнали за говор, сикропеанците са единствените интелигентни видове ограничени изцяло до този метод на комуникация. В резултат на това те останали интелектуално изолирани от другите интелигентни видове в спиралния ръкав, макар да извършвали търговски сделки и да използвали редица други видове като роби.

Ключът към сикропеанската култура, с неговата уникална гледна точка към другите форми на живот, може би се илюстрира най-добре от най-популярната от техните легенди, която гласи:

„Великият Творец, създал Вселената и тъй като тя била лишена от разум, дарил сикропеанците с интелигентност. Първите интелигентни сикропеанци отишли при Великия Творец и се оплакали, че предложеният «дар» не бил благодат. Великият Творец се съгласил и обещал, че ако сикропеанците се съгласят да съхраняват и развиват интелигентността си, като компенсация ще получат цялата останала част на Вселената. Всяка звезда, всяка планета и всички други видове, интелигентни или неинтелигентни, ще бъдат за тяхно ползване и те могат да правят с тях каквото искат.“

Сикропеанците се съгласили. Този си възглед за всички останали същества те поддържат и до ден-днешен.