Отклонение

— Не мога да повярвам! — Бърди се обърна към Е. К. Тали. — Истина ли е това, което казва Д’жмерлиа?

— Нямам директно доказателство в подкрепа на неговото твърдение. Но мога да ви предложа индиректно доказателство. Съгласно централните банки с данни водещи видове като съзнателни лъжци в спиралния ръкав са хората и сикропеанците. Всички други, включително Д’жмерлиа и ло’фтианците са след тях.

— Моите уважения, комисар Кили, вие можете да проверите дали говоря истината. Единственото, което трябва да направите е да постъпите като мен — да се спускате по въжето. То ме доведе от повърхността дотук, където могат да бъдат намерени господарите и Калик.

— Което сигурно ще бъде директно доказателство. Е. К. Тали махна с ръка към Бърди. — Тръгвайте с Д’жмерлиа, комисар. Щом съветник Грейвс дойде при мен, ще ви последваме. Като сигурна следа ще използваме въжето.

Бърди тръгна подир тънката фигура на Д’жмерлиа надолу по наклонения тунел, от чиито неочаквани промени на посоката главата му се замая. На места тунелът се разклоняваше и беше толкова слабо осветен, че не се виждаха дори и стените, но Д’жмерлиа следваше тънкото въже. Бърди вървеше подир него, ръцете му докосваха гърба на ло’фтианеца. Тяхното излизане в огромната сводеста зала подейства като шок.

Вдлъбнатият под образуваше плитка кръгла чиния, очертана по края с концентрични цветни пръстени. Блестящата светлина над главите им, която се отразяваше в стените, дразнеше очите. На границата между всеки два пръстена се издигаха нематериални полусфери, които образуваха в средата на залата куполи. Въжето, което следваше Д’жмерлиа, водеше право към центъра като спица на колело. По средата то свършваше. Там лежеше Калик, компактен тъмен вързоп на границата между виолетовия и червения пръстен. В двете си предни лапи тя стискаше макарата с въжето.

А зад тялото на намиращата се в безсъзнание Калик…

Най-вътрешният пръстен беше син, монохроматично синьо с дължина на вълната 0.48 микрометра. В центъра му имаше повдигнат подиум със същия цвят и дузина стъклени столове на него. На два от тези стола седяха отпуснати телата на Луис Ненда и Атвар Х’сиал.

Бърди тръгна напред. Д’жмерлиа го хвана за ръкава и го спря.

— Моите уважения, комисар, може би не е разумно да се продължава по-нататък.

— Защо? Те не изглеждат мъртви, само в безсъзнание. Но може би са в лошо състояние. Трябва колкото се може по-бързо да ги изведем от там и да се погрижим за тях.

— Разбирам. Моята първа реакция беше като вашата — веднага да отида и да освободя господарите. Но после си помислих, че хименоптът сигурно е действал движен от същата повеля. Калик е видяла господарите, тръгнала е към тях… и не ги е достигнала. Тогава си дадох сметка, че най-лошото, което мога да направя, е да изпадна в безсъзнание като тях. За по-сигурно се върнах във втората външна зала. Още не бях съставил сигурен план за действие и се появи Е. Кримзън Тали.

— Той не е човек. Тали е хуманоид — Бърди не навлезе в подробности. Беше твърде зает да мисли за другите неща, казани от Д’жмерлиа.

— Защо просто не грабна въжето и не измъкна навън Калик? — продължи той. — Тя не тежи много.

— Не можах да я издърпам, комисар. Опитайте, ако желаете.

Бърди хвана края на въжето и задърпа с всичка сила. Калик не помръдна и на милиметър, а въжето върху пръстените дори не се повдигна от пода, остана там, залепено за повърхността или хванато от някакъв вид поле. Бърди още дърпаше и се потеше, когато пристигнаха Е. К. Тали и Джулиъс Грейвс.

Пет минути те си разменяха въпроси, предложения и контрапредложения. Накрая никой не направи по-добро предложение от това на Д’жмерлиа — че сега е безопасно той да направи онова, което не смееше да направи преди. Да влезе в полукълбото и да се опита да върне Калик. Ако не успее поради някаква причина, другите ще са наблизо и ще му помогнат. Той ще завърже около кръста си въже, така че ако изпадне в безсъзнание, да бъде издърпан навън.

— Което знаем, че не можем да направим с Калик — каза Бърди.

Но той нямаше по-добра идея. Всички зачакаха мълчаливо, а Д’жмерлиа тръгна напред, прекоси жълтия и зеления кръг и половината от виолетовия. Там той се поколеба. Тънката му глава започна да се върти, светложълтите очи върху късите очни стълбчета сънливо се задвижиха.

— Д’жмерлиа! — силно извика Джулиъс Грейвс. Ло’фтианецът гледаше неясно и недоумяващо. Той сгъна тънките си предни крака и започна да сяда.

— Достатъчно! — Грейвс вече дърпаше въжето. — Ставай бързо, докато все още можеш.

Д’жмерлиа тръгна със залитане обратно, вън от кръговете. В края на зеления кръг той се изправи в пълен ръст и се огледа, но се остави другите да го изтеглят навън. На края на жълтия кръг вече бе легнал по корем.

— Какво стана? — попита Тали. — Вървеше добре напред и после спря.

— Не си спомням — Д’жмерлиа се наведе, подпря се на всичките си крайници и обърна рогата си да погледне назад в кръга. — Движех се навътре. Равномерно, без трудности. А после изведнъж се видях издърпан навън, в обратната посока.

— Лотосово поле — Грейвс закима с разбиране. — След като Дариа Ланг каза, че „Глистър“ е творение на Строителите, трябваше да го очакваме. На много артефакти има лотосови полета. Най-големите обграждат и охраняват Парадокс. Но Д’жмерлиа извади късмет. Той беше изложен само на периферната сила на полето. Само последните му спомени са изтрити.

— Което може да не е вярно за Калик — каза Е. К. Тали. — И още по-малко за Луис Ненда и Атвар Х’сиал. Лотосовите полета на Парадокс изтриват цялата памет.

— На хора — каза Д’жмерлиа, — на ло’фтианци и хименопти, но на роботи? Или на компютри?

Всички се обърнаха към Е. К. Тали. Той кимна.

— Според моите банки с данни в Парадокс се губят всички памети — и органични, и неорганични — той се наведе да освободи въжето от Д’жмерлиа и да го постави около тялото си. — Това обаче не е Парадокс. Лотосовото поле тук може да не е същото. Заслужава да се провери.

Те наблюдаваха мълчаливо как той предпазливо стъпи в жълтия кръг, пресече петметровата лента и стигна до зелената. По средата на зеления кръг Тали се спря и погледна назад.

— Чувствам някакви леко смущение в чиповете — гласът му беше спокоен. — Но не е достатъчно, за да попречи на нормалното ми функциониране, нито да спре по-нататъшното ми придвижване. Ще продължа.

Той продължи напред спускайки се по плитката чиния на пода. На пет крачки до мястото, където Д’жмерлиа се беше препънал, спря отново.

— Трябва да се върна — гласът му беше тих и бавен. — Не мога да запазя информацията. Изтрива се и в текущите, и в архивните файлове… През последните три секунди загубих четиринайсет хиляди сектора — Тали се обърна и направи една колеблива стъпка извън центъра. После сякаш се вцепени.

— Загубих още двайсет и три хиляди сектора — изломоти той сънливо. — Скоростта на изтриване нараства.

— Достатъчно — Грейвс грабна въжето и Тали заподскача и се запрепъва навън от кръговете. В края на залата той спря и свали от себе си подкрепящите го ръце на Бърди Кили.

— Не се безпокойте, комисар Кили. Аз загубих някои данни… най-новите… но съм напълно функционален. По-голяма част от моята памет в банките не е засегната.

— Но получихме отговор на главния въпрос — каза Грейвс. — Че то действа еднакво както на органична, така и на неорганична памет. Така че няма да можем да извадим навън… никого.

— Трябва — Д’жмерлиа се изправи и направи движение, сякаш се готви да се втурне към средата на залата. — Господарите са там! Калик е там! Не можем да ги изоставим.

— Съжалявам, Д’жмерлиа — Грейвс застана между ло’фтианеца и мълчаливите тела в центъра на стаята. — Ако можем да помогнем на Калик и на другите, ще го сторим… макар че на Куейк Атвар Х’сиал и Луис Ненда се опитаха да ни убият. Но не можем да направим нищо, с което да ги измъкнем навън.

— Това изявление е правдоподобно, но не е доказано — Е. К. Тали стоеше неподвижно. Той вдигна ръце да докосне слепоочията си. — Аз ще го оспоря. При първоначалното ми системно обучение, преди да тръгна за Добел, имаше проблеми с калибровката. За да направят необходимите настройки, наложи се да ми извадят мозъка — Тали остави без внимание ахналият от ужас Бърди Кили. Той внимателно опипваше слепоочията си. — Тогава казах на техниците, че моята вградена конструкция е предназначена за непрекъснат сензорен вход. Те използваха нервна връзка между мозъка и гръбначния стълб. Загубих сензорните си входни сигнали и контрол на тялото за няколко секунди, докато се направи връзката, но иначе останах непроменен. Сега моите наблюдения показват, че Д’жмерлиа е най-силният и най-подвижният от нас. Ако той може да се изкачи по въжето по целия път до повърхността, да влезе в „Хев-ит-ол“ и да се върне с дълъг кабел от нервни влакна с голяма пропусквателна способност…