Отклонение

Двамата мъже и хуманоидът включиха костюмите си на пълна непрозрачност. Калик, Дариа Ланг и Ханс Ребка сигурно можеха да дишат в тази атмосфера и само от съображения за безопасност бяха изчезнали от повърхността на „Глистър“. Тяхното изчезване вероятно не се дължеше на въздуха на „Глистър“… но би могло и да е. Както Е. К. Тали цитира от най-древната част на банката с данни: „Приемането на пресметнат риск, сър, не означава да се действа безразсъдно.“

Докато Грейвс и Тали отиваха на мястото на инхибитора Бърди бързо огледа „Хев-ит-ол“. Той отиде най-напред в контролната каюта. Корабът беше невредим, готов да отлети секунди след подаване на командата. Това, за известно време, подейства успокоително на Бърди. Той потупа пулта за управление и побърза да излезе.

Донякъде очакваше да види повърхността на „Глистър“, осеяна с разбити фейджи, но видя само две смачкани останки. Само от органични форми на живот ли се интересуваха? Това беше нова мисъл, макар и не действаща успокоително на никоя органична форма на живот.

Бърди тръгна по опънатото въже от скобата на стената на „Хев-ит-ол“, където стояха Грейвс и Е. К. Тали. Тали държеше въжето близо до мястото, където то изчезваше в сивата повърхност и го дърпаше енергично. Когато Бърди стигна до тях, Тали отпусна въжето, пресегна се надолу и с лекота пъхна ръката си в синьо-сивата повърхност.

— Вижте! Инхибиторът още работи и полето почти напълно е премахнато. Повърхността оказва слабо съпротивление на проникването на ръката ми. Според мен в тази точка тя сигурно представлява газова форма, но самото въже оказва значително съпротивление на издърпване. Нашето заключение е, че в долния си край то трябва да е завързано за нещо във вътрешността на „Глистър“.

— С други думи — каза Грейвс, — чудесно.

Бяха достатъчно близо и Бърди видя, че повърхността в радиус от няколко метра около инхибитора изглежда леко замъглена. И краката на машината не стояха върху повърхността на „Глистър“, а бяха потънали няколко сантиметри в сивата мъгла.

— И така, какво да бъде първо? — попита Грейвс.

— Първо за какво?

Бърди знаеше отговора на този въпрос, преди да го беше задал. Единственото нещо, което нямаше смисъл, беше да изминат целия път дотук, да минат през обръча от агресивни фейджи и след това да седят и да чакат същите тези фейджи да се върнат и да ги нападнат. Единственият път, по който трябваше да вървят, беше да слязат долу в сивия ужас.

Тали вече беше стиснал въжето, без да изчака края на обсъждането.

— Възможно е да не мога да ви изпратя съобщение по комуникационната система в костюма — каза спокойно той. — Щом достигна обаче до точка, където е подходящо друг да слезе, ще ударя по въжето ето така — той удари с облечената си в ръкавица ръка. — Следете за вибрации.

Тали провеси крака в дупката и започна да се спускат по въжето. Тялото му бързо изчезна в непрозрачната сивота. Когато над тъмносивата повърхност остана само главата му той спря за миг.

— Струва ми се, че не ви обясних достатъчно точно какво трябва да правите при евентуално изменение на обстановката в бъдеще. Може да възникне такава ситуация, при която да ми бъде невъзможно да ударя по въжето както ви показах. Ако не ви изпратя сигнал в приемливо време, хиляда секунди, би трябвало да предположите, че е настъпило изменение на обстановката.

— Бъдете спокоен — каза Бърди. — Ще предположим.

— Това е добре — Е. К. Тали напълно изчезна. Секунда след това главата му се показа отново от сивата мъгла. — Мога ли да попитам, ако не ви сигнализирам след хиляда секунди, какво действие смятате да предприемете?

Бърди погледна към хоризонта. Корпусът на „Несравнимия“ беше изчезнал — погълнат или отлетял далеч, не знаеше. В същата посока имаше облак от блестящи прашинки. Може би същите фейджи, усетили движението върху повърхността на „Глистър“ се връщаха да атакуват.

Освен ако се интересуваха не от повърхността на „Глистър“, а от хора. От него.

— Не зная какво действие ще предприема, Е. К. — каза Бърди. — Но да не се учудите, ако това стане, изброите хиляда секунди.

Въжето продължаваше надолу десет метра през сивата непрозрачност, после влезе в сферично пространство с друг сив под и таван над него, който светеше със студена оранжева светлина.

Бърди спря високо, близо до тавана и се взря надолу.

Беше дълбока шахта — много дълбока шахта за човек от планета, където сградите не са по-високи от няколко етажа. Долу не се виждаше никаква следа от Е. К. Тали. Но въжето продължаваше право надолу, през пода.

Бърди леко намали натиска на ръцете и коленете си и продължи контролирано да се спуска. Когато достигна втори под, където въжето продължаваше надолу, повърхността се оказа също толкова нематериална, колкото и първата. Инхибиторът беше фокусиран надолу и доколкото Бърди знаеше, неговото действие пронизваше целия „Глистър“ и излизаше от другата страна. Той продължи да се спуска. Някъде над него Джулиъс Грейвс чакаше сигнал, както той беше чакал сигнал от Е. К. Тали. Но сега, увиснал във въздуха, не беше време да дава сигнал.

Минала през плътно затворения костюм, сякаш не съществува, сивата мъгла изпълни носа и устата му. Газът беше рядък, без вкус и мирис и не пречеше на дишането му. След десет метра Бърди премина през мъгливото пространство и продължи да пада към сферична повърхност.

Това ниво беше по-обещаващо. Там имаше конструкции, прегради и мрежи, разделящи пространството на гигантски зали със странни форми. Бърди навлизаше в едно от по-големите помещения. Той отпусна кръстосаните си крака от въжето и остана да се държи само с ръце. Последните няколко стъпки се пусна и скочи. Гравитацията беше по-голяма, отколкото си представяше. Преди да се изправи, Бърди бързо се огледа.

Еднообразни сиви стени. Плетеница от мрежи и несвързани едно с друго въжета на пода. Той седеше върху дълга гъвкава мрежа достатъчно еластична да послужи за легло. Въжето, по което се беше спуснал, минаваше вдясно до рампа, представляваща част от ярко осветен тунел.

По-нататък, вдясно, той спря втрещен и отново се огледа. На тази страна, близо до входа на водещата надолу рампа, стоеше Е. К. Тали.

А наведен над него, разкрачил осемте си крака, стоеше Д’жмерлиа.

Бърди бързо се изправи на крака. Ло’фтианецът трябваше да е на Дрейфъс-27, на стотици километри. Какво правеше тук?

Бърди дръпна въжето, което държеше, за да изпрати сигнал на Грейвс, че е безопасно да се спусне и побърза да отиде при двамата.

— Вие бяхте прав за съобщенията, Е. К. — каза той. — Предполагам, че сте се опитали да се обадите по вашия комуникатор в костюма, но ние не чухме нищо.

— Аз също не ви чух. Повърхността вероятно е непроницаема за електромагнитни сигнали, макар материалните обекти да минават през нея безпрепятствено — Е. К. Тали посочи към Д’жмерлиа. — Не е необходимо да ни представяте един на друг, комисар Кили. Ние вече свършихме това. Макар че Д’жмерлиа и аз никога не сме се срещали по-рано. Аз познавам ло’фтианската форма само от записа в моята памет.

— Точно както може да се очаква. Какво прави той тук? Защо не си на Дрейфъс, Д’жмерлиа, където капитан Ребка ти бе наредил да останеш?

— Моля да бъда извинен за тази ми постъпка. Дойдох на „Глистър“ да търся господарите Атвар Х’сиал и Луис Ненда, а също и хименопта Калик. Но когато слязох на повърхността, бях принуден да търся убежище от атаката на фейджите във вътрешността. Корабът, с който пристигнах, „Съмър Дриймбоут“, отлетя и ме остави безпомощен.

— Извинявай, Д’жмерлиа, ние го взехме… корабът ни трябваше, за да слезем на планетоида. Но ти си бил доста амбициозен. Не каза ли, че си дошъл да търсиш Ненда, Х’сиал и Калик? Ние нямахме представа къде може да се намира някой от тях. По-добре да беше останал на Дрейфъс в безопасност. Фейджите не знаят милост.

— Моля за извинение, комисар Кили. Фейджите са, както казвате, изненадващо агресивни. Беше неразумно от моя страна да идвам тук. Но има и добри новини. Аз зная къде са господарите! И хименоптът Калик. И тримата са в една зала, близо до центъра на „Глистър“.