Отклонение

Калик знаеше, че няма да намери отговор, ако стои и мисли над въпроса.

Тя се върна на кораба, извади друго въже, закачи го за една скоба към главния корпус на „Хев-ит-ол“ и след това го върза здраво около кръста си. Ако някой дойде и реши да полети с „Хев-ит-ол“ на междупланетен полет, докато Калик е долу в „Глистър“, щеше да има големи проблеми.

Но и сега проблемите й не бяха малки.

За разнообразие Калик отиде до границата на зоната. Няколко секунди стоя там, колебаейки се. Нямаше никаква гаранция, че с онова, което прави, ще помогне на Дариа Ланг и Ханс Ребка — още по-малко, че това е най-добрият начин да им помогне. Ако имаше по-добро решение, тя беше длъжна да го намери.

Докато стоеше и умуваше, над главата й се чу свистене. Беше фейдж. Носеше се на не повече от петдесет метра от повърхността. Тъмната му паст беше затворена, но тя можеше да се отвори за секунди.

Калик изсвири една молитва на Рисестрес, главното небожество на официалния хименоптеки атеизъм. Премигна с всичките си очи, пристъпи напред и пропадна през неосезаемата повърхност на „Глистър“.

Глава 12

„Инкомпарабъл“ — несравнимо дрънчащ, ръждив, тежък и миризлив — приближаваше Гаргантюа. Бърди Кили и Джулиъс Грейвс, насочили вниманието си върху спътниците, очакваха детайлна картина от самия „Глистър“, докато Е. К. Тали следеше непрекъснато на дисплея гигантската планета. Той стоеше мълчалив вече петнайсет часа — от момента, в който сензорите показаха за първи път образа на Гаргантюа.

За Бърди Кили това беше чудесно. Конструкторите на Тали бяха разбрали, че тялото на хуманоида ще се нуждае от почивка, но неорганичният му мозък очевидно работеше непрекъснато. През последните три дни Бърди беше събуждан от дълбок сън дузина пъти от докосване по рамото и учтивия въпрос: „Мога ли да говоря?“

Накрая Бърди не издържа.

— По дяволите, Тали! Престанете с тези въпроси. Защо за разнообразие не отидете и не попитате Грейвс? Джулиъс и Стивън знаят десет пъти повече от мен.

— Не, комисарю Кили, това не е вярно — Е. К. Тали поклати глава, упражнявайки общоприетия човешки жест за прилична и обичайна човешка пауза, преди да отговори. — Те знаят много повече от десет пъти. Може би сто пъти? Нека да помисля по въпроса.

При гледката на Гаргантюа той остана за малко мълчалив. Но вече се беше окопитил и излизаше от своя унес през екраните на дисплея. За радост на Бърди обаче Тали се обърна към Джулиъс Грейвс.

— Ако мога да говоря, отнася се до съобщенията, които получихме от Дариа Ланг и Калик. Професор Ланг предполага, че „Глистър“ е артефакт на Строителите и Калик е съгласна с нея. Има ли други доказателства, които да подсказват присъствие и дейност на Строителите в околностите на Гаргантюа?

— Не. Най-близкият артефакт до Гаргантюа е Умбиликал, свързващ Куейк с Опал — гласът беше на Стивън Грейвс. — Той е единственият, за който се съобщава в звездната система на Мандъл.

— Благодаря ви. Точно това показват и моите банки с данни, но аз се питах дали няма несъответствия, каквито имаше в други области — Тали се пресегна и потупа екрана, запълнен от образа на Гаргантюа. — Бихте ли разгледали това, моля ви се, и ми кажете мнението си?

Показалецът му беше върху оранжево червеникаво-тъмнокафявото петно под екватора на Гаргантюа.

— Яркият овал? — попита Грейвс. Той погледна за момент, после насочи вниманието си към другия екран, където сензорите бяха настроени за анализ на обема от пространството, заобикалящо „Глистър“. — Съжалявам. Нямам информация за това.

За негова най-голяма изненада Бърди имаше. Най-после той знаеше нещо, което не беше известно на Грейвс.

— Нарича се „Окото на Гаргантюа“. Голям газов въртоп, постоянен ураган с около четирийсет хиляди километра в диаметър — той посочи към екрана. — Виждат се дори вихри от двете страни.

— Виждам ги. Знаете ли откога съществува „Окото на Гаргантюа“?

— Не точно. Но е тук от колонизирането на системата Добел. Хиляди години. Още преди векове всички проучвателни екипи, идвали тук да изследват за минерали, са го снимали. Във всяка детска книга се говори за него. Има и рисунки. Това е известна част от звездната система, едно от природните чудеса, които сте изучавали в училище.

— Говорите метафорично. Не съм научил нищо в училище, защото не съм го посещавал — Е. К. Тали се намръщи. Той експериментираше с това изражение като начин да посочи парадокс или дихотомия 28 на избор и почувства, че изразът му постигна удовлетворително ниво на изпълнение. — Но знанието не е проблем. „Окото на Гаргантюа“ не трябва да се описва на децата като едно от природните чудеса на звездната система. Има сериозно основание за това — а то не е.

— Не е какво? — Бърди изруга наум. Не трябваше да влиза в разговор с Тали.

— „Окото на Гаргантюа“ не е природно чудо на звездната система. Защото не е природно.

— Тогава какво, по дяволите, е?

— Не зная — Тали опита друг човешки жест — вдигане на рамене. — Но зная какво не е. През последните петнайсет часа непрекъснато правех изчисления с всички възможни гранични условия. Системата, която виждаме, не е стабилно решение на зависимото от времето, триизмерно уравнение Навиер-Стокс за движение на газовете. То би трябвало да се разсее за седмици или месеци. За да съществува тук „Окото на Гаргантюа“, трябва да има някакъв голям допълнителен източник на атмосферна циркулация — той докосна екрана. — В центъра на „Окото“, където се виждат вихрите…

— Фейджи! — прекъсна го възбудено Джулиъс Грейвс. — Те са там. Ние получаваме образ на фрагменти около „Глистър“, но той не е като онзи, който Ребка и Ланг ни показаха при тяхното първо пътуване. Облакът около него се разширява чак до повърхността. Ако всичко това са фейджи…

— Можем ли да летим през тях, както са направили капитан Ребка и професор Ланг? — обърна се Тали към Бърди Кили като най-опитен пилот. — Те са достигнали благополучно до повърхността.

— Искате да летим… с този контейнер за отпадъци? — Бърди огледа таблото с уредите на кораба за извозване на руда. — Адски сигурно е, че не можем. Погледнете! Двигателят работи само на половин мощност, нямаме никакви оръдия, с които да стреляме по фейджите и сме тромави като даузъри. Ако всичко онова долу са фейджи и са наполовина свирепи според описанието, което дава Ребка, ще имаме проблеми. Може би единственият ни шанс е, ако помиришат добре този кораб, преди да започнат да го ръфат. Зная, че фейджите ядат всичко, но лакомията им сигурно има граници.

— Да помиришат…

— Шегувам се, Е. К. Искам да кажа, че е по-добре да стоим настрана от тях.

— Не трябва да разчитаме на „Инкомпарабъл“, за да се измъкнем оттук — каза Джулиъс Грейвс. — Можем да използваме „Съмър Дриймбоут“. Той прекара другите покрай фейджите и в последното си съобщение професор Ланг каза, че го е оставила на дистанционно управление. Можем да го извикаме и да слезем долу с него.

— А какво ще правят Ребка, Ланг и Калик? — Бърди не хареса допускането всички да слязат на „Глистър“, независимо дали има, или няма опасност. — Ако им се наложи бързо да напуснат, ще се нуждаят от кораб.

— Те имат един кораб… „Хев-ит-ол“. Той е все още там, в случай на нужда. И ние сигурно можем да заемем „Дриймбоут“ за няколко часа. Ще им го върнем, преди да са разбрали, че е изчезнал. Но ще трябва известно време, за да дойде „Дриймбоут“ тук. Трябва веднага да подадем команда. Така че, ако обичате, действайте, комисарю…

Беше фейдж на повърхността на „Глистър“.

Или може би е по-точно да се каже останки от унищожен фейдж. Д’жмерлиа се приближи, доколкото посмя и потвърди, че сиво-синият куп представлява останки от правилни петстенни елементи. Но той не видя никакви органи или вътрешна структура, а другите отломки го накараха да се запита, дали те наистина бяха от такъв фейдж, каквито познаваха в останалата част на спиралния ръкав. Преди всичко фейджите бяха известни като неразрушими. Този имаше вид, сякаш е паднал право надолу върху повърхността на „Глистър“ с максимална скорост. Ако беше така, трябваше да има гигантска дупка. Но ударът не беше оставил никаква следа или пък следата беше се изгубила.