Отклонение
Отклонение читать книгу онлайн
Хилядолетия човечеството и другите интелигентни раси са изучавали странните конструкции на легендарни същества, наречени „строители“, но малко са научили за тях.
През целия си живот Даря Ланг е мечтала да намери строителите, чиито артефакти тя лично е каталогизирала. Специалистът по изглаждане на конфликти Ханс Ребка има свои мечти да разкрие тайните на строителите. А за Луис Ненда и сикропеата Атвар Х’сиал артефактите на строителите са несметно богатство, което се пада на човек веднъж в живота.
Те и други тръгват по следата, започнала от Куейк и откриват неочаквани артефакти на „строителите“, пълни с капани за непредпазливите и отговори само за онези, които знаят как да зададат въпросите си…
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
— Безсъзнание? Това не е дело на Строителите.
— Не безсъзнание. Загуба на памет. Случвало се е с хора, които са се опитвали да изследват Парадокс, само че там е много по-лошо. Вие изгубихте съзнание само за няколко часа. Те са напълно заличени от паметта ви. Виждал съм жертви, които излизат от Парадокс. По-безпомощни са от новородени.
Възбудата измести тревогата. Дариа беше изучавала артефактите още от детска възраст, но до летния прилив беше виждала директно само Сентинел.
— Вие казвате, че в онези полусфери има лотосово поле. Но това е очарователно.
От изражението на Ребка разбра, че не е избрала точната дума. Дариа продължи бързо:
— Но ако е лотосово поле, как сте могли да ме изнесете навън? Ако ми е подействало така, същото трябваше да стане и с вас?
— И щеше да стане. Подейства ми малко. Вътре в жълтия кръг вие знаехте какво вършите, така че реших да рискувам и да отида до него. Дотам стигнах. Но ако бях минал целия път, за да стигна до вас същото щеше да стане и с мен. Тогава двамата щяхме да лежим безпомощни, докато умрем от глад или някой дойде да ни убие или изведе навън.
— Но вие ме изнесохте.
— Изнесох ви. Но не влязох при вас. Аз останах в жълтата зона и ви изтеглих оттам като риба закачена на кука. Защо мислите останахте толкова дълго вътре? Трябваше да намеря нещо, което да използвам като кука. Не беше лесно. Отне ми два часа, докато го намеря, после още един, докато ви закача.
Дариа се обърна и погледна към центъра на залата.
— Атвар Х’сиал и Луис Ненда са точно в средата. Мислите ли, че тяхната памет е изтрита напълно?
— Не мога да кажа, но ако е като в Парадокс, полето може да засегне пътя до средата, но не и средата. Може да им няма нищо… а може и да са пострадали. Не можем да знаем, преди да сме ги извадили от там.
— Можете ли да направите с тях това, което направихте с мен… да ги извлечете?
— Не с това — Ребка посочи дължината на извития като кука кабел, който лежеше до Дариа. — Много е късо, а и изглежда, че те са завързани за онези столове.
— Тогава как ще ги измъкнем навън.
— Няма да ги измъкваме. Не и в момента — Ребка й помогна да се изправи на крака. — Трябва да намерим друг начин. Хайде. Сега поне зная малко повече за плана на това място… обходих нагоре и надолу половината от коридорите, тръгващи от тази стая да търся нещо, което да използвам за въже. Това пусто място е адски широко… Някои сектори са съвършено чисти, други са прашасали от десет милиона години. Но не ме питайте за причината за… това е пълна загадка.
Дариа се остави да я поведе покрай стената на залата към една врата, три входа по-нататък.
— Трудно е да се разбере защо изобщо „Глистър“ е тук — каза тя. — Но това не е най-голямата загадка.
— Има много причини за това — Ребка звучеше уморено, но Дариа знаеше от опит, че той няма да си обърне внимание, докато не рухне съвсем. — Мога да ви посоча цял куп — продължи той. — Бързите фейджи. Атмосферата на повърхността. Начинът, по който влязохме. Оборудването, което осигурява въздух и вода. Лотосовото поле в залата. Всички те са възможни. Изберете си.
— Вие не посочихте една, която най-много занимава ума ми — пътят се виеше по спирала надолу, водейки към полегата, извита рампа към центъра на „Глистър“. Дариа беше жадна… Неочаквано се почувства и толкова гладна, че й беше трудно да мисли за каквото и да било друго.
Откога не беше яла? Струваше й се, че отпреди векове. Умът й можеше да се изключи за три часа, но стомахът не можеше. Той грижливо отбелязваше пропуснатото време за хранене.
— Необяснимо е следното — каза най-после тя. — Защо оранжевият облак на повърхността пропусна Калик да мине незасегната, а нас, Луис Ненда и Атвар Х’сиал свали тук?
В „Глистър“ има нещо, което прави разлика между хора, сикропеанци и хименопти. Това е най-голямата загадка от всички.
Разпространение: Родният свят на хименоптите не се знае точно, но се смята, че е един от осемдесетте подложени приблизително преди двайсет хиляди години от зардалу на мащабна промяна на повърхността.
Днес на осемнайсет от тези светове съществуват хименоптски общества, пренесени там от зардалу и изоставени по времето на Голямото въстание. Осем от тези колонии впоследствие са се развили технически достатъчно, за да извършват междупланетни пътувания. Един хименоптски свят самостоятелно открил двигателя Боуз, но от културни съображения ограничил неговото използване.
След Голямото въстание на спиралния ръкав комуникацията с хименоптските светове се изгубила и те били преоткрити едва след проучването и преброяването „Декантил“ на населението на териториите на общността Зардалу.
Оттогава роби хименопти са вземани на всички светове на общността и на дузина планети от Сикропеанската федерация. Не се знае колко е цялото население на хименоптските светове, но вероятно е няколко десетки милиарди.
Физически характеристики: В собствените си колонии хименоптите се делят на шест отделни функционални групи означени като: регенти 21, рикордери 22, дифендъри 23, фийдъри 24, брийдъри 25 и уоркъри 26. Тези форми еволюират, при което брийдърите след метаморфозата преминават във фийдъри и накрая в регенти, докато дифендърите в последния етап на своя живот стават рикордери. Уоркърите остават такива през целия си живот.
Трябва да се отбележи, че единствените хименопти, които работят като роби, са уоркърите. Другите групи не напускат колониите си. По тази причина, когато други видове от спиралния ръкав говорят за „хименопти“ трябва да се разбира, че това са уоркъри. Следващото физическо описание се отнася само за тях.
Хименоптите уоркъри са стерилни женски осемкраки членестоноги. Лапите на всичките им крайници са за хващане, пригодни за манипулиране с малки предмети; за деликатна работа обаче нормално се използват само четири предни крайници. Въпреки причудливата прилика на хименоптите уоркъри със земната хименоптера, което дало основание на биолозите, извършили проучването „Декантил“, да им дадат такова име, физиологичното сходство в най-добрия случай е само външно. Хименоптите обаче наистина притежават здрав екзоскелет и мощно жило в края на закръгления корем. (Това, съчетано с бързото им движение, подсказва, че робството на хименоптите уоркъри е въпрос на избор и навик, а не на принуда.)
Хименоптите виждат посредством пръстен от прости (т.е. несъставни) очи, разположени около гладката глава. Зрението околовръст на главата ги кара в много случаи да стоят прави, макар че при необходимост от бързо движение те преминават в хоризонтално положение. Очите на хименоптите са чувствителни към светлина с дължина на вълната от 0.3 до 1.0 микрометра, което надхвърля спектралния диапазон на човешкото зрение. Тяхната чувствителност към ниски нива на светлина е по-добра от тази на хората. Това е дало основание на някои екзобиолози да предложат неубедителна идентификация на родния свят на хименоптите основана на по-слабата слънчева светлина и звездни спектрални свойства.
История: Най-ранната история на хименоптите е изгубена заедно със знанието за родния свят на техния вид. Днес планетата Кер се смята за център на хименоптската цивилизация и е несъмнено главното място за съхранение на хименоптските летописи.
Именно на Кер преди седем хиляди години е бил открит двигателят Боуз. Това откритие е довело до господството на хименоптите от Кер, което никога не е било оспорвано. Според архивите на Кер словесните форми на история и расова памет се простират назад шейсет хиляди поколения. Тъй като един жизнен цикъл продължава седемдесет стандартни години хименоптите следователно са били интелигентни с добре развит език преди повече от половин милион години. Писмените хроники на Кер са обаче на по-малко от десет хиляди.
Кер е движещата сила, главен пазарен център и основен получател на сумите от продажбите на хименоптски роби. Нейните жители много държат на тази си роля и следват общата хименоптска практика да обезкуражават взаимодействието и търговията с другите видове, с изключение на търговията с хименоптски роби.
Култура: В хименоптските светове общественият контрол се изчерпва с контрола върху размножаването. Тъй като другите пет групи са стерилни, брийдърите, по принцип, притежават уникална власт; всеки брийдър обаче знае, че тя един ден ще претърпи метаморфоза във фийдъри (отговорни за възпитанието на малките) и след това в регенти (отговорни за решенията на цялата колония). Тези три групи си сътрудничат и съставляват Висшата тройка на хименоптската култура, а уоркърите, рикордерите и дифендърите — Низшата тройка. Немислимо е член от Висшата тройка да продаде друг член на същата за използване като роб.
Кръстосването между колониите се смята за генетично изгодно, но пътуването навън строго се контролира. То се одобрява предварително и се разрешава само за чифтосване. Никоя хименоптска колония не желае, нито допуска неконтролируемо прехвърляне на индивиди. Този фактор, повече от всеки друг ограничава хименоптския интерес от междузвездна и дори междупланетна търговия. Търговията с роби на Кер е единственото съществено изключение.
