Отклонение

— Ханс! — изкрещя Дариа.

Двеста метра да изминат, все повече ускоряващи се, по-бързо от всякога. Оставаше може би секунда. Сега тъмнината притежаваше структура като водовъртеж от черно масло, виеше се и се завихряше в самата себе си. Те се насочваха към разпененото сърце на този тъмен вихър.

Празният стомах на Ребка се разбунтува.

Част от секундата да мине.

През детството си на Тюфел Ребка беше научил едно нещо: от всяко трудно положение има изход… ако си достатъчно умен.

Човек просто трябва да помисли.

Да помисли.

Очевидно не беше достатъчно умен. Докато падаше в тъмнината, той все още не бе измислил изход.

Глава 14

Оставеният без екипаж „Съмър Дриймбоут“ пристигна цял и невредим.

Това беше добрата новина. Лошата беше, че се намираше в много опасно и несигурно състояние.

Пет срещи с атакуващи фейджи нанесоха тежки повреди върху корпуса на „Дриймбоут“, включително и пробив в горния край на каютата. Ремонтът не беше труден и Бърди Кили вече беше свършил половината. Но значението на тези пет несполучливи удара не беше в нанесените повреди. Те разкриваха в каква степен ги заплашват фейджите. Стивън Грейвс и Е, К. Тали наблюдаваха издигането на „Дриймбоут“ и бяха единодушни в едно — оцеляването на малкия кораб беше въпрос на шанс. През целия полет към повърхността на „Глистър“ фейджите бяха по-активни от всеки друг път. При спускане с ускорение, което не могат да издържат хора, шансът за оцеляване беше един процент.

„Съмър Дриймбоут“ беше преместен за ремонт в просторния трюм на „Инкомпарабъл“. Грейвс и Тали се движеха свободно в изпълнената с въздух вътрешност и не спираха да говорят.

„Само ме наблюдават как работя — мислеше си Бърди. — Както обикновено.“ Другите двама бяха добри в приказките, но дойдеше ли се до физическо усилие, оставяха цялата работа на него. И не им липсваше кураж. Бърди не понасяше да работи с герои. Той чу Стивън и Е. К. Тали да говорят за шанс сто към едно и потрепери. За щастие Джулиъс Грейвс изглежда имаше по-рационални възгледи.

— Тези шансове са напълно неприемливи — каза той. — Вие смятате, че щом двамата със Стивън сте на едно мнение, аз съм длъжен да ви слушам. Не можем да поемем такъв риск.

— Мога ли да говоря?

— Което означава, че ние имаме истински проблем — продължи Грейвс, оставяйки без внимание искането на Тали. — Д’жмерлиа е на Дрейфъс-27. Вероятно дълбоко вътре в него, тъй като не отговаря на нашите призиви. Така че той не може да помогне. И всички останали са на „Глистър“. Ние нямаме безопасен начин да отидем при тях — той замълча. — Казахте ли нещо, Е. К.?

— Със Стивън се съгласихме за вероятността за оцеляване, ако „Съмър Дриймбоут“ просто се спусне директно върху „Глистър“. Или по-скоро не се съгласихме върху третата значима цифра след десетичната запетая в изчисления резултат. Но има други възможности. Това зависи от вероятностното ниво, което човек използва, за да дефинира понятието „сигурност“. Например съществува техника, която ще повиши вероятността за успешно кацане на „Съмър Дриймбоут“ на повърхността на „Глистър“ до стойност, която надвишава нула точка осем четири.

— Шанс пет на шест да стигнем живи и здрави?! — Джулиъс Грейвс погледна Тали. — Защо не го казахте по-рано?

— Поради три причини. Първо, до този извод стигнах, след като разгледах аналогични ситуации на други места и при други случаи. Този преглед извърших само преди трийсет секунди. Второ, техниката ще осигури безопасно кацане, но шансовете за безопасно последващо излитане не могат да се изчислят без допълнителни данни за повърхността на „Глистър“. И трето, процедурата вероятно ще доведе до загубата на ценно имущество — „Инкомпарабъл“.

— Комисар Кили — Грейвс се обърна към Бърди. — „Инкомпарабъл“ е собственост на правителството на Добел. Като негов представител как гледате на тази евентуална загуба?

Бърди беше завършил изкърпването на корпуса на „Дриймбоут“ и при работата си беше изгорил палеца. Той се отблъсна от корпуса на кораба и докато плуваше към Тали да вземе една подпорна греда, огледа трюма на „Инкомпарабъл“.

— Отвратителен ръждив, мръсен варел, миришещ на неизхвърлено цукало! Трябвало е да бъде предадено за скрап преди петдесет години. Ще ми се да се махне от очите ми и това да стане колкото се може по-скоро.

Тали се намръщи.

— Да разбираме ли, че вие одобрявате потенциалната загуба на „Инкомпарабъл“?

— С една дума казано, приятелю, да.

— Тогава, ако мога да говоря, аз ще ви опиша техниката. Може да се намери в по-старите части на банките с данни. В древни времена, когато някои искали да вземат за себе си нещо, което други желаели да запазят, те често прибягвали до метод, известен като лъжлива атака…

Споразумението по принцип не гарантира споразумение на практика. Е. К. Тали и Стивън Грейвс се споразумяваха безкрайно дълго, докато стигнат до единодушие относно най-добрия метод. Трябва ли „Инкомпарабъл“ да бъде изпратен преди „Дриймбоут“, минавайки през периферията на облака фейджи, обикалящи в орбита, и да се опита да ги отклони от „Глистър“? Или е по-добре старият товарен кораб за руда да отлети по траектория, която да го отведе на „Глистър“, а „Дриймбоут“ да го следва на малко разстояние, разчитайки в присъствието на по-големия товарен кораб като по-съблазнителна цел, да бъде оставен без внимание?

Най-накрая Тали и Стивън Грейвс се съгласиха за едно нещо — че не разполагат с достатъчно данни.

— Тъй като няма достатъчно информация, за да се направи аргументиран избор — каза извинително Тали на Бърди Кили — единственото, което мога да предложа, е да прибегнем към алеаторична 29 процедура.

— Какво означава „алеаторична процедура“? — Бърди забърка в джоба на якето си.

— Алеаторична процедура е тази, която съдържа шансове и случайни елементи.

— О, точно това си помислих и аз — Бърди извади колода карти и сръчно я разбърка. После я подаде на Тали. — Изберете една карта, Е. К. Която и да е. Ако изберете червена, корабите ще летят далеч един от друг. Ако е черна ще се залепим за ауспуха на „Инкомпарабъл“.

Тали извади една карта и я обърна.

— Черна — той загледа любопитно как Бърди разбърква тестето. — Какво направихте… Не успях да видя имаше ли и червени карти?

— Може и така да се каже — Бърди погледна замислено Тали. — Играли ли сте някога карти?

— Никога.

— Ако се измъкнем оттук живи, искате ли да ви науча?

— Благодаря. Ще ми бъде от полза.

— Не се безпокойте — Бърди го потупа по гърба. — Мизите няма да са високи. Отначало.

— Това можехме да сме ние — Джулиъс Грейвс гледаше право нагоре. — Мисълта не е успокоителна.

Бяха решили накрая, тъй като „Дриймбоут“ се нуждаеше от време и място за маневриране, за да кацне на „Глистър“, че ще бъде грешка да летят с „Инкомпарабъл“ по целия път до повърхността. Вместо това по-големият кораб беше програмиран да се спусне десет километра и след това да се отклони от планетоида и при късмет, да примами облака атакуващи фейджи върху себе си.

„Дриймбоут“ повиши нивото на мощността на двигателя за забавено спускане към повърхността и това позволи да се види как „Инкомпарабъл“ заобикаля северния хоризонт на „Глистър“. Старият кораб беше в центъра на плътен куп мародерстващи фейджи. Той вече беше понесъл няколко директни удара. Двигателят все още работеше, когато освирепелите фейджи започнаха да отхапват големи хапки от тялото на товарния съд. Около двайсет бяха увиснали по него като кучета, ръфащи стар бивол.

— Ще се върнат и за нас — продължи Джулиъс Грейвс. — Както са се нахвърлили, за по-малко от половин час ще погълнат товарния кораб. Фейджите не страдат от стомашно разстройство, нито губят апетит, независимо колко са се натъпкали.

Бърди Кили беше избрал траектория на заход, с която да кацнат отвъд инхибитора на Калик на не повече от петдесет метра от „Хев-ит-ол“. По време на слизането нямаше време да разгледа инсталацията. Не би имал дори ако неуловимите движения на няколкото самотни фейджи бяха достатъчно плавни, за да позволят това. Сега трябваше да бързат към инхибитора и да решат какво да правят, преди фейджите да се върнат и да ги нападнат.