Защитения

Лийша помаха на Роджър и Изрисувания, които се зададоха по пътеката, яздейки. Прибра обратно четката си в купата на верандата, докато те слизаха от конете.

– Бързо учиш – каза Изрисувания като прегледа защитите, които тя току-що беше нарисувала на перилата. – Тези могат за задържат на разтояние цяла орда ядрони.

– Бързо? – попита Роджър. – Нощите да ме вземат, доста слабо казано. Само преди месец не можеше да различи въздушна защита от огнена.

– Прав е – каза Изрисувания. – Виждал съм пътуващи защитници с петгодишен опит, чиито линии не са и на половина толкова чисти.

Лийша се усмихна.

– Винаги съм учила бързо – каза я. – Но ти и баща ми сте добри учители. Само за едно съжалявам: че не си направих труда да се науча по-рано.

Изрисувания сви рамене.

– Ще ми се всички да можехме да се върнем във времето и да вземем решенията си съобразно това, което ни предстои.

– Мисля, че щях да изживея целия си живот по съвсем различен начин – съгласи се Роджър.

Лийша се засмя и ги покани да влизат в колибата.

– Вечерята е почти готова – каза тя и се отправи към огъня. – Как мина срещата на градския съвет? – попита тя, докато разбъркваше димящото гърне.

– Идиоти – промърмори Изрисувания.

Тя отново се засмя.

– Толкова добре?

– Съветът гласува името на селото да стане Хралупата на Избавителя – каза Роджър.

– Име като име, какво толкова – каза Лийша, присъедини се към тях на масата и наля чай.

– Не името е притеснителното, а идеята – каза Изрисувания. – Убедих селяните да спрат да ме наричат Избавителю в лицето, сега ги чувам да си го шепнат зад гърба ми.

– Ще бъде по-лесно за теб, ако просто го приемеш – каза Роджър. – Не можеш да спреш история като тази. Вече всеки жонгльор на север от Красианската пустиня я разказва.

Изрисувания поклати глава.

– Няма да лъжа и да се правя на нещо, което не съм, само за да си улесня живота. Ако търсех лесен живот... – каза той и замлъкна.

– А какво става с възстановяването? – попита Лийша и го издърпа отново при тях, когато очите му се зареяха в пространството.

Роджър се усмихна.

– Селяните вече са на крака, благодарение на лековете ти, така че май всеки ден се издига нова къща – каза той. – Скоро ще можеш да се пренесеш в самото село.

Лийша поклати глава.

– Тази колиба е всичко, което ми остана от Бруна. Сега това е моят дом.

– Толкова далече от селото ще бъдеш извън защитената област – предупреди я Изрисувания.

Лийша сви рамене.

– Разбирам защо подреди новите улици във формата на защита – каза тя, – но това, да си извън тях, си има и своите добри страни.

– О? – попита Изрисувания и вдигна защитена вежда.

– Кое му е хубавото на това, демоните да се разхождат по земята, върху която живееш? – попита Роджър.

Лийша отпи от чая си.

– Майка ми също отказва да се премести – каза тя. – Казва, че покрай твоите нови защити и дърварите, които вървят и секат с брадвите си де що видят демон насреща, няма никакъв смисъл човек да се престарава.

Изрисувания се намръщи.

– Знам, че изглежда сякаш сме сплашили демоните, но ако можем да вярваме на историите за Демонските воини, те няма да оставят работата така. Ще се върнат с пълна сила и тогава искам Хралупата на дърваря да е подготвена.

– Хралупата на Избавителя – поправи го Роджър и се усмихна самодоволно на намусилия се Изрисуван.

– Щом ти си тук, ще бъде – каза Лийша, без да обръща внимание на Роджър, докато отпиваше от чая си. Гледаше внимателно Изрисувания над ръба на чашата си.

Той се поколеба и тя остави чашата си на масата.

– Ти напускаш – каза тя. – Кога?

– Когато Хралупата е готова – каза Изрисувания, без да си прави труда да отрича твърдението ù. – Пропилял съм години, за да трупам защити, които да направят Свободните градове такива не само по име. Дължа го на всеки град и селце в Теса, да се погрижа да имат това, което ще им помогне да се изправят гордо в нощта.

Лийша кимна.

– Искаме да ти помогнем – каза тя.

– Помагате ми – отвърна Изрисувания. – Докато Хралупата е в твои ръце, знам, че ще бъде в безопасност и без да съм тук.

– Ще ти трябва повече от това – каза Лийша. – Някой да научи другите билкарки да правят огнени изделия и отрови, както и да лекуват демонски рани.

– Всичко това можеш да ми го запишеш – каза Изрисувания.

Лийша изсумтя.

– И да оставя на мъж тайните на огъня? Едва ли.

– Във всеки случай, аз не мога да ти напиша уроци по цигулка – каза Роджър, – дори да знаех буквите.

Изрисувания се поколеба и поклати глава.

– Не – каза той. – Вие двамата само ще ме забавите. Ще прекарам седмици сред пустошта, а вие не можете да понесете това.

– Не можем да го понесем ли? – попита Лийша. – Роджър, затвори капаците – нареди тя.

И двамата мъже я погледнаха странно.

– Направи го – нареди тя отново, Роджър отиде, спря достъпа на светлината и колибата се изпълни с гъст мрак.

– Мазето – каза тя и Изрисувания вдигна капака за трапа, откъдето бяха взели демоногъня. Въздухът, който излезе оттам, беше пропит с миризмата на химикали.

Лийша ги поведе надолу в мрака, вдигнала високо шишенцето си. Мина покрай няколко фенера на стената и допълни химикали в стъклените им буркани, но защитените очи на Изрисувания, които виждаха в абсолютен мрак не по-зле отколкото посред бял ден, вече се бяха разширили, още преди светлината да изпълни стаята.

Долу в мазето бяха поставени тежки маси и там, разпънати пред него, лежаха половин дузина ядрони, разрязани до различна степен.

– Създателю! – извика Роджър и се задави. Той изтича нагоре по стълбите и те го чуха как се опитва да си поеме въздух.

– Е, може би, Роджър още не може да го понесе – съгласи се Лийша, ухилена. Погледна Изрисувания. – Знаеше ли, че дървесните демони имат два? Стомаха, имам предвид. Единият се намира над другия, като пясъчен часовник.

Тя взе инструмент и започна да бели слоеве от плътта на демона, за да покаже.

– Сърцата им са встрани от центъра, долу вдясно – допълни тя, – но има пролука между третото и четвъртото им ребро. Нещо, което всеки човек, който иска да нанесе смъртоносен удар, трябва да знае.

Изрисувания наблюдаваше с изумление. Когато отново погледна към Лийша, сякаш я виждаше за пръв път.

– Откъде ги намери тези...?

– Кратък разговор с дърварите, които ти изпрати да патрулират из този край на Хралупата – каза Лийша. – Радваха се да ми услужат с екземпляри. И това не е всичко. Тези демони нямат полови органи. Всичките са безполови.

Изрисувания я погледна изненадано.

– Как е възможно това? – попита той.

– Случва се често при насекомите – отвърна Лийша. – Имат работнически касти, които се трудят и защитават кошера, и полови касти, които го управляват.

– Кошера? – попита Изрисувания. – Имаш предвид Ядрото?

Лийша сви рамене.

Изрисувания се намръщи.

– В гробниците на Анокх Слънце имаше рисунки, рисунки на Първата демонска война. Някои от тях изобразяваха странни видове ядрони, каквито досега не съм виждал.

– Не се изненадвам – кааа Лийша. – Толкова малко знаем за тях.

Тя се пресегна и хвана ръцете му.

– През целия си живот съм усещала, че чакам нещо по-голямо от това да варя лекове за настинка и да израждам деца – каза тя. – Това е моят шанс да променя живота на доста повече от шепа хора. Според теб наближава война? Роджър и аз ще ти помогнем да я спечелиш.

Изрисувания кимна и стисна ръцете ù в отговор

– Права си – каза той. – Хралупата оцеля в онази първа нощ точно толкова заради вас с Роджър, колкото и заради мен. Трябва да съм пълен глупак, да не приема помощта ви.

Лийша пристъпи напред и посегна в качулката му. Ръката ù беше хладна на допир и той притисна лицето си в нея.

– Тази колиба е достатъчно голяма за двама – прошепна тя.

Очите му се разшириха и тя усети, как се напрегна.