Защитения

Лийша се изправи и огледа сякаш безкрайната маса от проснати тела. Беше направила сортировка и се беше погрижила за най-тежко пострадалите, преди да се отправи към колибата на Бруна, но имаше още много болежки, които се нуждаеха от лечение, кости за наместване и рани за зашиване, да не говорим за тикането на отвари в дузини гърла в безсъзнание.

Ако разполагаше с време, тя беше убедена, че би се справила с чревната инфекция. Може би неколцина бяха в по-напреднал стадий на болестта и щяха дълго да се възстановяват или дори да умрат, но повечето деца щяха да се оправят.

Ако оцелееха през нощта.

Тя привика доброволците да се съберат, раздаде им лекарства и им обясни какво да очакват и да правят, когато ранените отвън започнеха да прииждат.

***

Роджър гледаше как Лийша и останалите работят, и се почувства като страхливец, докато настройваше цигулката си. Дълбоко в себе си знаеше, че Изрисувания беше прав: трябва да използва силните си страни, както Арик винаги беше казвал. Но и така криенето зад каменни стени, докато другите се готвеха за битка, не започна да му изглежда по-смело.Неотдавна самата мисъл да остави цигулката си, за да хване оръжие, го бе отвращавала, но вече се беше уморил да се крие, докато другите умираха за него.

Ако доживееше, за да разкаже, той си представяше, че „Битката при Хралупата на дърваря” ще се превърне в история, която ще надживее и децата на децата му. Но каква щеше да е неговата роля? Да свириш на цигулка на завет от битката не беше подвиг, който заслужава и един писмен ред, пък камо ли строфа.

Тридесет и първа глава

Битката при хралупата на дърваря

332 СЗ

На предния фронт на площада стояха дърварите. Рязането на дървета и мъкненето на дървесина беше направило повечето от тях яки в ръцете и широкоплещи, но някои, като Йон Грей, отдавна бяха прехвърлили разцвета си, а други като синът на Рен, Линдър, още не бяха дорасли до пълната си сила. Стояха скупчени в един от преносимите кръгове и стискаха мокрите дръжки на брадвите си, докато небето се смрачаваше.

Зад дърварите трите най-дебели крави на Хралупата бяха привързани за кол в средата на площада. След като бяха поели упоената храна на Лийша, те спяха дълбоко на крака.

Зад кравите беше най-големият кръг. Хората в него не можеха да надминат суровия мускул на дърварите, но бяха многочислени. Почти половината от тях бяха жени, някои едва по на петнадесет. Те стояха непреклонни до своите съпрузи, бащи, братя и синове. Меръм, плещестата жена на касапина Дъг, държеше защитен сатър и изглеждаше напълно готова да го използва.

Зад тях имаше покрита яма, а по-нататък беше третият кръг, точно пред грамадните врати на Свещения дом, където Стефни и останалите, които бяха прекалено стари или хилави, за да тичат наоколо из калния площад, стояха в очакване с дълги копия.

Всеки един беше въоръжен със защитено оръжие. Онези, чиито сечива бяха с най-къс обсег, носеха и кръгли щитове, направени от капаците на бъчви, с изписани върху тях възбранителни защити. Изрисувания беше направил само един такъв щит, но останалите го бяха копирали достатъчно добре.

Покрай оградата на дневната кошара, зад защитните постове, беше разположена артилерията – деца, едва навлезли в пубертета, въоръжени с лъкове и прашки. Неколцина възрастни бяха получили по една от безценните гърмящи пръчки, или по едно от чупливите плоски шишета на Бен, натъпкани с напоен парцал. Малките деца държаха фенери, покрити заради дъжда, с които да палят оръжията. Тези, които бяха отказали да се бият, се бяха сгушили при животните в заслона зад тях, където се пазеха на сухо и празничните огнетии на Бруна.

Не бяха малко хората като Анди, които се бяха отметнали от обещанието си да се бият, и приемаха презрението на своите събратя, скрити зад защитите. Когато Изрисувания мина през площада на гърба на Здрачен танцьор, забеляза как и други гледаха с копнеж към кошарата, а страхът беше врязан в лицата им.

Нададоха се писъци, когато ядроните започнаха да се надигат, мнозина направиха крачка назад, а решителността им се поколеба. Ужасът заплашваше да победи хралупари още преди началото на битката. Няколкото съвета на Изрисувания за това къде и как трябва да се напада олекваха пред тежестта на страха, продължил цял живот.

Изрисувания забеляза, че Бен трепери. Един от крачолите му беше подгизнал и се беше залепил за потръпващия му крак, и това не беше заради дъжда. Изрисувания слезе от коня и застана пред духача на стъкло.

– Защо си тук, Бен? – попита той на висок глас, за да могат и другите да чуят.

– Д-д-дъщерите м-ми – каза Бен и кимна към Свещения дом. Изглеждаше така, сякаш копието само ще да изхвръкне от ръката му от вибрациите.

Изрисувания кимна. Повечето хралупари бяха там, за да защитят близките си, които лежаха безпомощни в Свещения дом. Иначе всичките щяха да бъдат в кошарата. Посочи ядроните, които се материализираха на площада.

– Страх ли те е от тях? – попита той дори още по-силно.

– Д-да – успя да каже Бен, докато сълзите се сливаха с дъжда по бузите му. Един поглед показа, че и другите кимат.

Изрисувания съблече робата си. Никой досега не го беше виждал без дрехи и очите им се облещиха при вида на защитите, татуирани върху всеки сантиметър от тялото му.

– Гледай – каза той на Бен, но заповедта беше предназначена за всички.

Той прекрачи извън кръга и тръгна към един двуметров дървесен демон, който тъкмо беше започнал да се сдобива с плътност. Обърна се назад и срещна погледа на колкото се може повече пещерняци. Щом ги видя, че гледат внимателно, изкрещя:

– Ето от какво се страхувате!

Изрисувания се обърна рязко, блъсна току-що оформилия се ядрон право в челюстта с длан и го повали, при което магията блесна. Ядронът изпищя от болка, но бързо се оправи и се сви върху опашката си, готов да скочи. Селяните стояха със зяпнали усти, с очи, приковани към сцената, сигурни, че Изрисувания ще умре.

Дървесният демон се хвърли напред, но Изрисувания захвърли сандала си и завъртя с цяло тяло ритник към ядрона. Защитената му пета се надена с гръмотевичен удар в бронираните гърди на демона и той се преметна назад с обгорени и почернели гърди.

По-малък дървесен демон се втурна към него, докато той дебнеше жертвата си, но Изрисувания хвана ръката му и се извъртя зад гърба му, като мушна защитените си палци в очите му. Разнесе се пушещо пращене, ядронът изкрещя и се заклатушка надалеч от битката, дращейки лицето си.

Докато слепият ядрон се препъваше наоколо, Изрисувания продължи с преследването на първия демон и посрещна следващата му атака фронтално. Завъртя се около оста си и обърна инерцията на демона в своя полза, като се захвана за него, докато той минаваше и уви защитените си ръце около главата му. Стисна, без да обръща внимание на напразните опити на демона да се откопчи, и изчака силата на противодействие в ръцете му да нарастне. Накрая, с магически пламък, черепът на съществото поддаде и двамата паднаха в калта.

Другите демони се отдръпнаха настрана, когато Изрисувания се изправи от трупа до него, съскаха и търсеха следа от слабост. Изрисувания изрева към тях и тези, които бяха най-близо, отстъпиха назад.

– Не ти, Бен, духачо на стъкло, трябва да се страхуваш от тях! – извика Изрисувания с глас като ураган. – Те трябва да се страхуват от теб!

Никой от хралупарите не издаде звук, но много паднаха на колене и започнаха да рисуват защити във въздуха пред себе си. Той се върна обратно при Бен, който вече не трепереше.

– Помни това – каза той, докато бършеше калта от защитите си с робата, – следващия път, когато те сграбчат за сърцето.

– Избавителят – прошепна Бен и останалите започнаха да шептят същото.

Изрисувания рязко поклати глава и разпръска дъждовна вода.