Защитения
Защитения читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
Меръм нападна огнен демон с големината на едро куче. Сатърът ù вече чернееше от демонска сукървица. С едната си ръка държеше щита пред себе си, а с другата беше вдигнала сатъра в готовност.
Ядронът изпищя и я заплю с огън. Тя изнесе напред щита си за да се предпази, но защитата, изрисувана на него, нямаше власт над огъня и дървото експлодира в пламъци. Меръм изкрещя, когато ръката ù се подпали, падна на земята и се овъргаля в калта. Демонът скочи върху нея, но съпругът ù Дъг беше там, за да го посрещне. Тежкият месар изкорми огнения демон като прасе, но сам извика когато стопената кръв на демона оплиска кожената му престилка и я подпали.
Дървесен демон клекна на четири крака, за да избегне мощната секира на Евин, скочи напред, докато дърварят отново я вдигаше и го повали на земята. Евин изкрещя, когато зъбите се спуснаха към него, но се чу лай и ловджийските му хрътки се блъснаха отстрани в ядрона, помитайки го на земята. Евин бързо се съвзе и съсече проснатия ядрон, макар и не преди той да изкорми едно от огромните му кучета. Евин изкрещя от ярост и отново удари със секирата, но когато се завъртя, намери друг враг с диви очи.
Точно тогава ямата с демоногън догоря и дървесните демони, приклещени в отдалечената част, започнаха отново да приближават.
– Гърмящи пръчки! – извика Изрисувания, докато тъпчеше с копитата на Здрачен танцьор каменен демон.
При командата най-голямото момче в артилерията извади няколко от безценните, избухливи оръжия. Разполагаха с по-малко от дузина, защото Бруна ги произвеждаше в нищожни количества, да не би някой да злоупотреби с тези мощни оръжия.
Фитилите лумнаха и пръчките бяха изстреляни към наближаващите демони. Един селянин изпусна в калта хлъзгавата от дъжда пръчка и бързо се наведе да си я вземе, но не беше достатъчно бързо. Гръмящата пръчка избухна в ръцете му, като взриви него и този, който му носеше фенера, на парчета в огнена експлозия, а взривната вълна повали на земята още няколко човека в кошарата, които завикаха от болка.
Една от гърмящите пръчки избухна между два дървесни демона. И двата бяха хвърлени на земята като сгърчени развалини. Единият, с пламналата си кожа като кора, не се изправи. Другият, изгасен от калта, потреперваше; сложи ръка под себе си и с усилие се изправи. Свирепата му магия вече лекуваше раните му.
Още една гърмяща пръчка полетя към триметров каменен демон, който я хвана и се приведе над нея, за да я проучи отблизо, когато тя експлодира.
Но когато димът се разнесе, демонът си стоеше спокойно, а после продължи към селяните на площада. Уонда заби три стрели в него, но той само нададе вой и закрачи двойно по-гневен напред.
Гаред го срещна преди да стигне до останалите и овърна на писъка му със собствен рев. Якият дървар с навеждане избегна първия му удар и заби брадвата си в гръдната му кост, тържествувайки от прилива на магия, който тръгна нагоре по ръцете му. Демонът се свлече на земята и Гаред стъпи върху него, за да извади оръжието си от дебелата му броня.
Вятърен демон се спусна, като кривите му нокти едва не разрязаха Флин на две. От високия си прозорец Уонда нададе вик и уби ядрона със стрела в гърба, но вредата вече бе сторена и баща ù се срина на земята.
Дървесен демон замахна и отряза главата на Рен, като я запрати надалеч от тялото му. Брадвата му падна в калта, когато синът му Линдър отряза ръката на провинилия се демон.
Близо до кошарата в десния фланг Йон Грей пое кос удар, но дори това беше достатъчно, за да повали стареца на земята. Ядронът го дебнеше, докато той опипваше калта, опитвайки се да се изправи, но Анди нададе сподавен вик, изскочи от защитената кошара, грабна секирата на Рен и я заби в гърба на съществото.
Други последваха примера му и забравили страха си напуснаха безопасността на кошарата, за да вземат оръжията на падналите и да издърпат ранените в убежището. Кийт напъха парцал в последното шише с демоногън, запали го и го хвърли в лицето на дървесен демон, за да прикрие сестрите си, докато изтегляха един човек в кошарата. Демонът лумна и Кийт заликува. В този момент един огнен демон скочи върху падналия ядрон и запищя от радост, докато се наслаждаваше на пламъците. Кийт се обърна, за да избяга, но звярът се метна върху гърба му и го събори.
Изрисувания беше навсякъде в битката; убиваше някои демони с копието си, други само с голи ръце и крака. Здрачен танцьор стоеше близо до него и нападаше с копита и рога. Те се намесваха там, където сражението беше най-жестоко, разпръсваха ядроните и ги оставяха за плячка на другите. Вече не знаеше колко пъти бе предотвратил смъртоносни удари на демони и бе позволил на жертвите им да се изправят на крака, за да се върнат в боя.
В хаоса група ядрони прекосиха с препъване централната линия и минаха отвъд втория кръг, където стъпиха върху брезента и паднаха върху защитените шипове на дъното на трапа. Повечето от тях се загърчиха в конвулсии, прободени със смъртоносната магия, но един от демоните избегна шиповете и се изкатери вън от ямата. Защитена брадва разсече главата му, преди да успее да се върне в боя или да избяга.
Но ядроните продължаваха да прииждат и след като ямата беше открита, те лесно я заобикаляха. Чу се вик, Изрисувания се обърна и видя свиреп бой за грамадните врати на Свещения дом. Ядроните надушваха болните и безсилните вътре, и вилнееха, за да проникнат в храма и да започнат клането. Дори тебеширените защити ги нямаше вече, отмити от нестихващият дъжд.
Гъстата мазнина, разстлана по калдъръма пред вратите, донякъде ги забави. Не един падна по опашка или се приплъзна към защитите на третия кръг. Но те изкараха ноктите си, започнаха да ги забиват по-дълбоко в земята и продължиха настъплението си.
Жените на портата мушкаха навън с дългите си копия от безопасността на кръга си и за известно време удържаха положението, но копието на Стефни се заклещи в чворестата кожа на един демон и той я дръпна навън, при което кракът ù закачи въжето на преносимия кръг. За секунда взаимодействието между защитите се наруши и мрежата пропадна.
Изрисувания се втурна натам с цялата скорост, на която бе способен, като прелетя над трапа от три метра и половина с един-единствен скок , но дори и той не беше достатъчно бърз, за да предотврати клането. Телата хвърчаха наоколо в кървава оргия, когато той стовари силата си върху нападателите, помитайки ги с бяс.
Когато схватката приключи, той се изправи задъхан сред малкото оцелели жени и Стефни като по чудо беше сред тях. Цялата беше опръскана със сукървица, но не изглеждаше ни най-малко пострадала – очите ù бяха пълни със твърда решимост.
Грамаден дървесен демон се спусна към тях и те се обърнаха заедно, за да защитят позицията си, но ядронът приклекна извън обсега им и се хвърли така, че да ги подмине в скока си. Ноктите му намериха лесна опора върху каменния зид на Свещения дом и той се изкатери нагоре, преди Изрисувания да успее да хване вършеещата му опашка.
– Внимавай! – изкрещя Изрисувания на Уанда, но момичето беше твърде съсредоточено в прицела си и го чу едва когато бе станало твърде късно. Демонът я сграбчи в ноктите си и я хвърли назад през рамо, сякаш бе някакво дребно неудобство. Изрисувания се втурна напред и плъзгайки се на колене по мазнината и калта хвана кървавото и изпочупено тяло, преди то да се удари в земята, но в същото време демонът се промъкна през отворения прозорец и влезе в Свещения дом.
Изрисувания се затича към страничния вход, но зад завоя поднесе и спря: пътят му беше препречен от дузина демони, които се въртяха замаяни от объркващите защити. Той изрева и скочи сред тях, но вече знаеше, че никога няма да влезе навреме.
***
Каменните стени на Свещения дом ехтяха от болезнени стонове, а демонските писъци точно пред вратите караха всички в сградата да нервничат. Вътре някои ридаеха открито или се клатеха напред-назад, вцепенени от страх. Други вилнееха и се мятаха.Лийша се бореше, за да запази спокойствието им, с думи утешаваше най-разумните, а с лекарства – останалите и така ги предпазваше да не разкъсат шевовете си или да се наранят в трескавата си ярост.