Затворник по рождение

— Но защо? — изуми се Пейн. — Не може да не разбират каква възможност е това.

— Разбират, естествено, но според тях все още съществува някакъв риск. Може би трябваше да те предупредя, че в момента съм малко притеснен, тъй като един-два проекта не се развиха според очакванията ми.

— Доколкото разбрах си направил страхотен удар на Майл Енд Роуд?

— И там очакванията ми не се сбъднаха в необходимите параметри. Печалбата ми е не повече от триста хиляди, а както споменах преди време пред Гари Хол, последният ми брокер ме издъни лошо и сега се налага да си плащам за лошата преценка.

— С колко можеш да участваш? — попита Пейн.

— Един милион — отговори Дани. — Назад съм с цели пет милиона, поради което се опасявам, че сделка няма да има.

Последва продължително мълчание. През това време Дани отпи от кафето си и отряза връхчетата на сварените яйца.

— Ник, не вярвам да се съгласиш да предложа тази сделка на някой от клиентите си?

— Защо не? — попита Дани. — Като се има предвид колко труд вложихте. Просто много съм ядосан, че не мога да вложа сам цялата сума за сделка, която чакам от години.

— Много благородно от твоя страна — отбеляза Пейн. — Няма да го забравя. Задължен съм ти.

— Така е.

Вече се готвеше да атакува първото яйце, когато телефонът отново иззвъня. Погледна екрана, за да види ще може ли да отложи разговора, но там бе изписано: „Глас“, и той прие разговора.

— Получих вече няколко оферти тази сутрин за вашия терен, едната е за осем милиона. Какво да правя с господин Пейн?

— Ще се обади с предложение за шест милиона. Приемете го — рече Дани и побърза да уточни, преди да са го прекъснали: — При две условия.

— Две условия — повтори гласът.

— Да депозира шестстотин хиляди в банката до края на работния ден, а цялата сума да бъде изплатена, преди министърката да направи официалното си съобщение след десет дни.

— Ще се обадя веднага след като се свържа с него.

Дани погледна изстиналия жълтък.

— Моли, би ли ми сварила други яйца?

61.

Спенсър Крейг напусна офиса си към пет часа. Тази вечер бе негов ред да приеме в дома си Мускетарите. Продължаваха да се събират четири пъти в годината, независимо от това, че Тоби Мортимър вече не беше сред тях. Четвъртата среща беше в негова памет.

Обикновено Крейг ползваше услуги на кетърингова фирма, за да не трябва да мисли за приготовления на храна и да разчиства след това. Държеше обаче да подбере сам виното и да опита храната, преди гостите да пристигнат.

Джералд му бе позвънил през деня, за да го предупреди, че ще им съобщи нещо вълнуващо тази вечер, и че то може да промени живота им напълно.

Крейг никога нямаше да забрави вечерта, в която срещата на Мускетарите наистина бе променила живота им. Но след като научиха, че Дани Картрайт се е обесил, вече никой не повдигаше този въпрос.

Докато шофираше към дома си, Крейг се замисли за приятелите си. Джералд Пейн напредваше неумолимо във фирмата и дори бе спечелил кандидатура за място в парламента от страна на консерваторите от Съсекс. Сигурен беше, че при следващите избори той ще стане депутат. Напоследък Лари Девънпорт му се виждаше по-спокоен и дори му беше върнал десетте хиляди паунда, с който отдавна се беше простил. Нищо чудно и той да имаше с какво да се похвали. Спенсър също имаше новина. Е, не беше онова, което му се искаше, но пък беше приятно като преживяване.

Откакто започна отново да печели дела, ангажиментите се увеличиха, а споменът за явяването му в делото на Дани Картрайт бе започнал да избледнява в съзнанието на колегите му, с изключение на един. Личният му живот бе все още някак неустановен: само от време на време се случваше да прекара по една нощ с някоя жена, но с никоя от тях нямаше желание да се види повторно. Изключение правеше единствено Сара, сестрата на Лари. Но тя му бе дала ясно да се разбере, че няма никакъв интерес към него. Той обаче не губеше надежда.

Когато се прибра в дома си на „Хамбълдън Терас“, провери запасите си от вино, но не намери нищо достатъчно изискано за вечерята на Мускетарите. Отиде до магазина на Кингс Роуд и избра три бутилки мерло — три от австралийски лозя и литър и половина „Лорен перие“. Имаха повод за празнуване.

По пътя обратно, натоварен с двете торби, чу сирена на полицейска кола в далечината и това отново върна спомена. Очевидно нямаше да избледнее така лесно. В онази нощ, след като повика инспектор Фулър, той хукна с всички сили към дома си. Взе си светкавично душ, като внимаваше да не мокри косата си, облече костюм, риза и връзка, подобни на свалените, и седемнайсет минути по-късно отново седеше в бара.

Ако Редмейн си беше направил труда да измери разстоянието между „Дънлоп Армс“ и дома му преди началото на процеса, може би щеше да успее да посади семето на съмнението у съдебните заседатели. Добре че това бе второто му дело като водещ адвокат и беше подценил Арнолд Пиърсън, известен със своята педантичност. На негово място Крейг щеше да изчисли всичко до секундата.

Не се изненада, че Фулър се позабави, защото знаеше, че инспекторът има да се справи с много по-важни дела в задната улица — умиращ човек и един заподозрян, целият в кръв. Нямаше и никакви основания да подозира, че съвършено непознат може да е участник в сбиването, пък и имаше трима свидетели, които потвърдиха версията му. Барманът си държеше езика зад зъбите, но и преди бе имал неприятности с полицията, така че не можеше да бъде надежден свидетел, все едно на чия страна щеше да се яви. Крейг бе продължил да купува виното си от „Дънлоп Армс“, а когато сметките, които пристигаха в края на месеца, не бяха особено точни, си мълчеше.

Вече вкъщи, той остави виното на масата в кухнята и сложи шампанското в хладилника. Качи се на горния етаж, за да си вземе душ и да облече нещо по-неангажиращо. Точно започна да отваря бутилките в кухнята, когато на вратата се позвъни.

Не помнеше кога за последен път е виждал Джералд така бодър и в толкова добро настроение. Предположи, че причината се крие в новината, която се готвеше да им съобщи.

— Как ти се вижда работата за обществото? — попита Крейг, докато закачаше палтото му.

— Забавлявам се и с нетърпение чакам изборите, за да се настаня в Камарата на общините.

Крейг му наля чаша вино и го попита дали се е виждал скоро с Лари.

— Миналата седмица се отбих у тях една вечер, но той не ме пусна вътре, което ми се видя малко странно.

— Когато за последен път бях в дома му, вътре беше наистина кошмарно. Но едва ли не те е пуснал, защото всичко е занемарено, по-скоро е имал гости, някое от неговите момчета, и не е искал да го видиш.

— Трябва да се е захванал с нещо, защото ми изпрати чек с парите, които му бях заел преди много време.

— И на теб ли? — изненада се Крейг и се запъти да отвори на следващо позвъняване.

Скоро Девънпорт се появи на прага на стаята, изпълнен с предишното самочувствие и увереност. Целуна Джералд по двете бузи, сякаш бе френски генерал, дошъл да инспектира войските. Крейг му предложи чаша шампанско и си помисли, че приятелят му изглежда поне с десет години по-млад в сравнение с последния път. Сигурно и той бе приготвил някаква добра новина.

— Да вдигнем тост — предложи домакинът. — За приятеля, който не е сред нас.

И тримата вдигнаха чаши.

— Тоби Мортимър — произнесоха в един глас.

— За кого ще е следващият тост? — попита Девънпорт.

— За сър Никълъс Монкрийф — без колебание заяви Пейн.

— Кой е пък този? — попита Крейг.

— Мъжът, който ще промени съдбата на всички ни.

— И как ще стане това? — попита вяло Девънпорт, който предпочете да премълчи факта, че тъкмо Монкрийф е причина да върне дълга си към тях, а и не само към тях.

— Ще ви разкажа подробностите на масата — рече Пейн. — Този път обаче държа аз да съм последен, защото съм сигурен, че моята новина е истинска бомба.