Верига от улики

Двамата чуха как предната врата се отваря и заедно с това гласовете на Ковалски и Теди Браг.

— Да не се пипа нищо — каза Дарт, като влезе пръв в скритата стая.

Стаята нямаше прозорци. Мястото, което се намираше най-близо до тайната врата, имаше вид на компютърна видео лаборатория, а останалото беше посветено на библиотечни шкафове, натъпкани с книги с най-различна форма и големина, подвързани с плат и кожа. Огледани по-отблизо, книгите изглеждаха износени и съвсем стари. Една от полиците съдържаше няколко дълги реда видеокасети.

— Десет срещу едно — ахна Аби, — това е вещественото доказателство, което хората от Федералното бюро не са успели да открият.

Електрониката съдържаше два компютъра, бяла маса, няколко лампи на триподи, две видеокамери, скенер, цветен лазерен принтер и телефон.

— Хубава покъщнина — промърмори Дарт.

— Хубави пари — уточни тя.

Отделна маса се заемаше от двадесет и седем инчов телевизор и видео.

Ковалски влезе зад тях. Дарт погледна най-напред обувките му. Беше побеснял от това, че беше без книжни обвивки — на теория всички веществени доказателства от косми и влакна трябваше да се считат замърсени. Това поведение беше толкова типично за този човек, че Дарт сметна за ненужно да коментира. Ковалски не ставаше за нищо.

Ковалски направи крачка напред и отвори една от подвързаните с кожа книги.

— Ръкавици! — кресна силно Дарт. Но книгата вече беше докосната.

Ковалски, игнорирайки напълно Дарт, разлисти страниците.

— Ау! Това може да накара даже мен да се изчервя. — Аби надникна над рамото му и Дарт видя как лицето й се обля в червенина, тя се отдръпна бързо встрани, отстъпи назад и се изкашля.

— Мислех, че си устойчива, Ланг — подразни я Ковалски.

— Ръкавици, Ковалски! — повтори Дарт с раздразнение.

— Да, да.

— Ръкавици! — вече изръмжа Дарт, издърпвайки книгата от ръцете на детектива.

Дарт хвърли поглед върху книгата. Въпросната снимка показваше гола жена, окачена под един кон на кожен хамут. Напук на пропорциите тя осъществяваше полов акт с жребеца по начин, по който не оставяше нищо за въображението. Дарт затвори шумно книгата, отвратен.

Ковалски беше тактичен да отбележи:

— Да си играла на конче някога, Ланг? — Сега вече с ръкавици, той взе книгата от Дарт, отвори я и каза: — О, боже мой! Това може да те разплаче! С делфин, Дартели. Гледай, гледай! Какъв инструмент има това животно.

— Успокой се — сопна му се Дарт.

Ковалски нагласи книгата пред очите на жената.

— Какво е това, Абигейл? Морска свиня или делфин?

Тя отклони погледа си.

— Не, благодаря.

Дарт повторно грабна книгата.

— Достатъчно! — изскърца той. — Дръж се като детектив, поне веднъж.

— По-спокойно, Дарт — озъби се Ковалски, с което явно го предупреждаваше. Той се извисяваше с почти три инча над Дартели и го превишаваше в тегло с шестдесет фунта. — Просто се шегувам и това е всичко. — Той погледна Аби и след това отново Дарт. — Без друго тя няма никакви основания да се намира тук.

Дарт се вцепени.

Обади се Аби:

— При тази мръсотия ти се чудиш каква работа има тук отделът за сексуални престъпления? Употреби интелигентността си, Ковалски. — Тя издърпа от рафта подвързана с кожа книга, явно безкрайно стара. Отвори я внимателно. — Латински — определи тя, разглеждайки я внимателно. — Рисунки от дванадесети век. — Запрелиства страниците, като поклащаше глава на това, което виждаше. — Както изглежда, римското духовенство е ценяло високо порнографията.

Поставяйки обратно книгата на мястото й, Дарт каза на Ковалски за обвиненията срещу Пейн и по-ранното участие на Аби. По нищо не личеше, че Ковалски го слуша. Той грабна същата книга с движение на момченце в магазин за сладкиши, отвори я и попита:

— Хей, Дартели, можеш ли да разпознаеш боа удушвач, ако я видиш? — Имаше арогантността да се засмее. — Какво ще кажеш за една половинка? — Той погледна към Аби Ланг и додаде: — Какво ще кажеш, ако се обвие около теб!

Отново Дарт пристъпи към Ковалски, но на конфронтацията попречи Теди Браг, който влезе и с гневен глас наруга всички за това, че са влезли в стаята, преди той да е имал възможност да я огледа.

— Това е сцена на произшествие, а не събрание — оплака се той. — Излизайте!

Дарт се извърна към Ковалски:

— Хайде, кажи му за килима.

Ковалски беше като парализиран.

— Килимът — повтори Дарт, като изпитваше голямо удоволствие.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Лейтенант? — обърна се Дарт към Аби.

Тя каза на Браг:

— Съпругата твърди, че е влязла и проверила тялото. Показанията от влакната противоречат на това…

— Е, и какво? — изломоти Ковалски.

Тя продължи:

— Знаем, че е прекосила стаята, като е стигнала до шкафа, бюрото и е дошла тук, в тази стая. По-нататък се вижда, че мъхът между вратата и тялото не изглежда еднакво. Би било добре да имаме фотоси, преди мястото да е изпотъпкано.

— Мъх? — попита Браг.

Дарт отговори:

— Някой е минал с прахосмукачка тази част на килима, Бъз, много преди да дойдем.

— Минал с прахосмукачка? — изуми се Браг.

— Какво? — добави след него Ковалски.

Отправяйки поглед към Ковалски, Дарт поясни:

— Някой, който се е надявал да отстрани космите и влакната, с цел да скрие това, което действително се е случило на това място.

Браг, явно изнервен, се обърна към детектива:

— И какво действително се е случило на това място, Айви?

— Убийство, Бъз. Държа да се счита за убийство.

— Кой е натоварен със случая? — попита Браг.

Ковалски, зашеметен и в много лошо настроение, трябваше да отклони погледа си от Дарт.

— Аз — оповести той авторитетно, предизвикателно. — И докато не ми кажеш, че разполагаме с доказателства в полза на противното, Теди, ще го считаме така, както го виждаме: самоубийство. Ако имаш някакви основания да се съмняваш, аз нямам нищо против да си сменим конете, ако и когато разберем нещо. — На Дарт додаде: — Да имаш информация, с която аз не разполагам?

Дарт само го изгледа втренчено. Мислеше, че е отишъл прекалено далеч, че беше дошло време да действа твърдо.

13.

Даже банята нямаше да послужи за целите му. Дарт се нуждаеше от изолирано място, място, където не съществува възможност да бъде подслушан, и за предпочитане такова, че да не предизвика учудено повдигане на вежди. Той се отказа и от едната, и от другата стая, където се провеждаха разпити, защото те щяха да привлекат прекалено голямо внимание. Отказа се от стаичката — можеше да влезе някой. Би свършила работа една кола, въпреки че ако двамата влезеха заедно, това щеше да изисква известна допълнителна стратегия, а на настоящия етап и преговори.

И в този момент се сети: асансьора. Това, че Ковалски използваше асансьора в двуетажна сграда, беше повод за много шеги.

Възможността се представи няколко минути след времето за обяд, когато Дарт и Ковалски бяха призовани да се явят в офиса на Теди Браг. Дарт намери Ковалски зает с реденето на пасианс на компютър, който принадлежеше на друг детектив. Ковалски въобще не се извини за това, че прекарва времето си по такъв начин. Вместо това той промърмори:

— Само минутка, съгласен ли си, Дартели? Почти успях. — Дарт го изчака, като нетърпението му се усилваше. Най-накрая Ковалски се обърка окончателно, изключи играта от монитора и се завъртя в стола си. — Шибана работа — изсумтя той.

— Ти игра валето каро не където трябва — информира го Дарт, без да разбира напълно защо беше започнал с конфронтация.

— Осрах се. Предполагам, че играеш тази игра повече от мен, а? Не мисля, че е така. Гледай си работата.

— Браг иска да слезем долу. Започнал е с Пейн.

— Разбира се. Защо не?

Когато Ковалски стана от стола, Дарт отново си помисли за това, колко огромен и здрав беше този човек. Изведнъж идеята за конфронтация един срещу друг в асансьор престана да изглежда брилянтно хрумване. Но не можеше да направи нищо друго и реши да не се отказва.