Верига от улики

Преди пристигането на Браг и другите, и докато все още разполагаше с няколко мига спокойствие, Дарт огледа внимателно сцената на произшествието. Съпруг, оставен сам, докато жената е отишла на парти, чаша коняк, пура и куршум през устата. Перфектно самоубийство, помисли той, като повярва с цялото си същество, че Пейн е бил убит. На ръба на бюрото забеляза нещо, което изглежда беше комплект инструменти за почистване на оръжие, и още нещо, което явно беше кутия патрони. Не се виждаше никакво писмо от тези, които оставят понякога самоубийците, но съпругата може би е намерила такова. Пистолетът висеше от десния палец на мъртвия, Дарт беше в състояние да предскаже, че парафиновите тестове ще потвърдят, че същата ръка е задействала оръжието, и се чудеше как това е било възможно да се постигне.

За разлика от другите самоубийства, той си представяше това по начина, по който една публика вижда действията на илюзионист: дебнеше да улови някой трик. Опитваше се да възпроизведе как един Зелър или един Ковалски би могъл да нарисува толкова ясна картина. Шперц или друго подобно средство би могло да помогне на един убиец да проникне вътре — никакъв трик тук. Но после какво? Да се наложи над Пейн — да го повали с удар, така че да загуби съзнание, да прояви старание да го удари по тази част на главата, която след това ще се пръсне при навлизането на куршума. Ще трябва да разбереш необходимото за пистолета, помисли той. Щеше да е необходимо някаква предварителна работа. Но пистолетите бяха регистрирани, а повечето от оръжията за домашна употреба се държаха в чекмеджетата на шкафчета до леглото или пък върху горните рафтове на кабинетите.

Това, което го измъчваше, беше отсъствието на материални доказателства. При скока на Стейпълтън материалът — от решаващо значение при всяко разследване — не даваше указания за наличието на някакъв мистериозен посетител. Същото можеше да се каже и за материалите около случая Лорънс: в доклада на Теди Браг се споменаваше за откриването на някакви медни стружки върху тялото — от шнура, използван за обесването, предварително очакваните памучни и синтетични влакна, типични за всички подове, и косми от главата и тялото, но само от жертвата. Нищо не даваше повод да се мисли за нечиста игра. Сценарият пред него говореше за същото — изглеждаше чиста проба самоубийство. Добре обученият в науката криминалистика Дарт разчиташе точно на това — разместването на доказателствения материал не можеше по същество да бъде избегнато, косми и влакна постоянно сменяха местата си: лицето, което е влязло в стаята, е оставило такъв материал, лицето, напуснало стаята, е отнесло със себе си такъв материал. Всякакъв вид органична материя от листа до цветен прашец, автомобилни подови подложки, дрехи, храна, семена, косми, зацапвания и прах. Изглеждаше необяснимо, че самоубийствата са били осъществени без разпиляването на подобен материал — и Дарт знаеше, че обвинителят ще каже точно това: няма веществени доказателства, следователно няма процес!

Уебстър приближи и Аби го попита:

— Съпругата влизала ли е в кабинета?

— Казва, че е влизала, да. Каза, че е опипала пулса му — лявата му ръка. — Той се закиска. — Можеш ли да си представиш, някой да си помисли, че нещото в това кресло би могло да има пулс. Хайде да си говорим за сънища.

— Колко време е била в стаята? — зададе следващия си въпрос Дарт.

— Не знам. Не каза.

Дарт, чиито мисли бяха заети с влакната, се отпусна върху едното си коляно и приближи главата си съвсем близо до пода. На Уебстър подхвърли:

— Носела е чехли: сини мъхести чехли. Така ли е? — Той вдигна поглед към полицая, който като че ли не си спомняше.

— Аз… а…

— Провери.

— Да, сър. — Уебстър се раздвижи енергично и Дарт след малко чу стъпките му, които се бяха отправили нагоре по стълбата.

— Какво? — попита Аби, като коленичи.

— Наведи се ниско. — Дарт направи демонстрация, почти докосвайки с ухо пода.

Аби се пошегува:

— Приятно ми е, когато говориш мръсотии. — А след това повтори движенията му.

— Виждаш ли ги? Влакната? — попита той. — Вгледай се добре.

— Да! — възкликна тя развълнувано. — Сини влакна!

— Точно така. А виждаш ли накъде водят?

— Към шкафа. Не към тялото.

— Точно така. И?

Тя изви главата си и малко остана двамата да се целунат, както бяха с прилепени уши към дъсчения под.

— Оттук до мъртвия има тъмна ивица върху килима.

— Бива те — каза й Дарт.

Задникът й стърчеше високо и за момент той спря да мисли за влакната.

— А между шкафа и бюрото има една по-светла ивица.

— Мъхът е изтрит.

— Шкафът е бил посещаван много пъти — изтъкна тя.

— Съгласен.

— А по-тъмната ивица? — попита тя.

— Мъхът е изправен. Насочен е в друга посока.

— Защо? — попита тя.

— И аз питам същото. — Докато мислеше напрегнато, Дарт влезе в стаята. Беше се уморил да чака Теди Браг. Каза на Аби: — Чакай тук. Не допускай никого вътре.

— Джо?

Той се отдалечи бързо. Във фоайето попадна на Уебстър, който тъкмо слизаше по стълбите. Полицаят потвърди:

— Сини мъхести чехли, детективе. Още е с тях.

Ковалски оглеждаше с възхитен поглед сцената, като се занимаваше с втората си цигара. Когато Дарт минаваше покрай него, Ковалски попита:

— Чукаш ли я, Дартели? — Дарт продължи по пътя си. — Причината, поради която питам, е, че в полза на предположението ми говори начинът, по който тя изглежда, нали разбираш? Цялата поруменяла около гърдите и шията. Малко по-усмихната, отколкото е нормално за нея. И тъй като виждам тук колата ти, мисля, че двамата сте пристигнали заедно и че е малко късничко за такова нещо. — Дарт стигна до колата си. — Добра ли е, Дартели? Разпространено е мнението, че устните на една жена са еднакви и на двете места. Ако това е вярно, постижението ти е забележително.

— Затвори си човката, Ковалски — изръмжа Дарт, докато измъкваше два чифта обвивки за обувки и гумени ръкавици от багажника на волвото, където Дарт държеше торба със средства за оказване на първа помощ, предпазна жилетка и торба за материали от сцени на произшествия.

— Наистина има хубава уста — измърка Ковалски.

Дарт затвори багажника и в същия момент чу приближаването на някаква кола. Вероятно Теди, помисли той и реши да побърза. Премина покрай Ковалски, но след това се спря. И процеди:

— Знаеш ли какво, някога мислех, че си точно толкова тъп, колкото твърдят всички. Тъп, колкото са тъпи действията ти. — Главата на едрия мъж се завъртя и той заби погледа си в очите на Дарт. Дарт продължи: — Ако по някакъв начин си осрал мястото на произшествието, ще ти разпоря задника. — От носа на Ковалски изскочи пушек и той изгледа Дарт с такава омраза, че детективът можеше да очаква нападение. — Кажи на Теди, че съм влязъл без него.

— Не можеш да направиш това! — протестира Ковалски.

Дарт вдигна ръката си, в която държеше книжните обвивки за обувки.

— Хайде, спри ме. — Обърна се и влезе.

До вратата на кабинета, точно когато колата на Браг спираше навън, Дарт и Аби нахлузиха книжните обвивки върху обувките си и си сложиха гумените ръкавици.

Дарт й каза:

— Искам да ме водиш. Дръж ме доколкото е възможно далече от сините нишки и от изправения мъх.

Дарт се придържаше наблизо до стената и стигна до шкафа, без да изисква някакви особени напътствия от Аби.

— Какво точно търсиш? — попита тя.

Той отвори шкафа и пред погледа му се откри голям телевизор и асортимент от стереоуредби. Опипа слепешката с обвитата си в ръкавица ръка вътрешността на шкафа.

— Какво има, Джо? — попита тя.

Пръстите на Дарт попаднаха на солидно парче метал, скрито под първия рафт. Той го обхвана, бутна го, дръпна то. Щрак! Краят на шкафа отскочи от стената. Дарт плъзна пръстите си в отвореното място и го дръпна, както се дърпа врата, за да се отвори.

— Боже мой… — ахна тя.

— Стой до стената — посъветва я той.

Аби се приближи до него. Дарт издърпа шкафа до последна възможност и намери вътрешния ключ за осветлението.