-->

Верига от улики

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Верига от улики, Пиърсън Ридли-- . Жанр: Триллеры. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Верига от улики
Название: Верига от улики
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 287
Читать онлайн

Верига от улики читать книгу онлайн

Верига от улики - читать бесплатно онлайн , автор Пиърсън Ридли
„Пиърсън е убийствена комбинация от Патриша Корнуел и Джон Макдоналд.“ Стивън Кинг „Пиърсън е най-добрият жив автор на трилъри.“ Буклист „Писател, който има мисленето на Робърт Лъдлъм.“ Ентъртейнмънт уикли „Ненадминат майстор, който разказва една невероятна история.“ Лос Анджелис Таймс бук ревю   Ридли Пиърсън е едно от най-силните имена в областта на трилъра. Книгите му са издавани на двадесет и три езика в повече от петдесет страни по света. Той е първият американец, носител на престижната награда „Реймънд Чандлър“. Живее в Айдахо.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 83 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

На преден план излезе музиката, като в ритъма й се намесваха искри от огъня. Тя доля чашата му. Той вече беше чувствително повлиян от изпития алкохол.

— Костенурката си я биваше — подхвърли тя, спомняйки си за костюмите.

— Ъхъ — отговори Дарт. — Но аспержите бяха гениални.

— Да, невероятни. След нашата нощ в стаичката виждам в теб някаква странна промяна — каза тя честно. Алкохолът посягаше и към нея. — Толкова лошо ли беше — добави. — Струваше ми се, че беше много забавно.

Той я погледна, но вниманието й продължаваше да бъде насочено върху огъня, като така му даваше възможност да продължи да я гледа. Най-после той призна:

— Беше ми приятно. Мисля, че се чувствах неловко. Не знам.

— Ти се отнасяше с мен така, сякаш не съществувах.

— Имам чувството, че те принудих да направиш това.

— Да те целуна? — попита тя. — Шегуваш ли се? — Отпи с настроение още малко. — Да си сваля дрехите може би. — Засмя се. — Не може да има спор по въпроса, че това беше интересна първа среща. — Тя полюля главата си и се загледа право в него. Очите й се усмихваха. Блестяха. Устните й изглеждаха засилено червени и мокри от питието и ако шезлонгите им бяха по-близо един до друг, той щеше да се опита да я целуне. — Какво мислиш? — попита тя лукаво.

— Чувствам се изнервен — призна той.

— Това е хубаво.

— А защо е толкова хубаво? — попита той.

— Имам своите основания. — Аби се изправи и отмести масата с питиетата, след което избута шезлонга си по-близо до неговия. Тя го подразни: — Ако това те смущава, задръж мислите за себе си. В момента се чувствам особено добре, а когато се чувствам особено добре, мога да бъда опасна.

— Обичам опасностите — отговори той, протягайки ръката си към нейната и вземайки я в своята. — Така добре ли е? — попита.

— Отлично — отговори тя с многозначителна усмивка.

Дарт изведнъж се почувства несигурно, под нейна власт — нейния контрол, помисли той със страх — и това го накара да се почувства още по-неуверено.

— Нямаш намерение да се поддадеш на магията, нали? — попита тя.

„Вече ме познаваш“, помисли той.

Тя обясни:

— Харесва ми компанията ти. Особено тази вечер. Не предявявам собственически права. Не искам нищо повече от това да се отпуснеш и да ти е приятно. И двамата сме възрастни хора. Такова нещо ни се полага от време на време. — Тя стисна ръката му в своята като сигнал. — Съгласен ли си?

— Трябваше ми да чуя това.

— Добре. Трябваше да го кажа.

— Това съвсем не ме прави по-малко нервен — промърмори той и двамата се засмяха — тя самоуверено, той като форма на облекчение.

Тогава тя му подаде питието си и след като и двете му ръце бяха вече заети, тя се наведе, като при движението й блузата й се свлече от нея, и го целуна с отворена уста по устните. Дишането му спря, когато тя захапа долната му устна и с това изпрати електрически ток до пръстите на краката му. Той отговори на целувката, като неуверено жонглираше с двете чаши. В мига, когато ръката й се промуши под ризата му и се задържа върху гърдите му, той настръхна.

— Едно от хубавите неща на средната възраст — прошепна тя в ухото му по начин, който предизвика у него студени тръпки, — е, че човек знае какво му харесва… какво го кара да се чувства добре… — Тя помилва гърдите му. — Какво го възбужда. И даже още по-добре — добави тя, — той не се страхува да си създаде радост. — Тя му помогна да се освободи от чашите и като прекрачи страничните облегалки на шезлонгите, се настани върху Дарт. Погледите им се срещнаха. — Знаеш ли това? — попита тя.

— Мина много време — каза й той като извинение.

— Аз съм много търпелива жена — избъбри тя, като го издърпа напред така, че той да заеме седнало положение. В същото време тя се погрижи шезлонгът да легне. След това тя му помогна да легне назад и се настани върху него. В точките на допир се разля топлина.

Той обви силно ръцете си около нея и ги задържа, а тя мушна брадичката си в шията му, целуна го веднъж леко и измърка страстно.

— Няма нищо на този свят толкова удивително, колкото една добра прегръдка — каза тя. — Сексът свършва, преди да си разбрал, но прегръдката, ако е такава, каквато трябва да бъде, трае вечно.

— Такава ли е тази прегръдка? — попита той.

— Можеш да се обзаложиш, че е — отговори тя.

Тридесет минути по-късно, когато един отдалечен градски часовник удари полунощ, тя взе ръката на Дарт и го издърпа от шезлонга, за да го отведе покрай книжния японски параван към малката спалня, която побираше скрин от борово дърво, два дълги реда от закачени дрехи и матрак с пухени завивки на пода. Обърна се с лице към него и издърпа блузата си над главата. Сутиенът й прозираше, зърната й бяха твърди. Тя разкопча джинсите си и излезе от тях, а Дарт трябваше да си спомни за нощта в стаичката. Погледна го игриво:

— Направи ми една услуга, като поне си свалиш обувките.

Тя се плъзна под завивките с гръб към него. Дарт се съблече и зае място до нея, притискайки се плътно към гърба й. Ръцете му я обвиха, а дланите му обхванаха гърдите й. Докато я държеше така, тя издаваше тихи проточени звуци. Затвореният под завивките въздух носеше миризмата на нейната възбуда и пронизваше Дарт от край до край. Останаха така в продължение на няколко дълги минути, Дарт нежно милваше гърдите й, Аби с наведена глава целуваше раменете и ръцете му. Той беше с чувството, че са заедно от много години и че всеки от тях познава тайните и удоволствията на другия. Докато пръстите му я изследваха, тя се освободи от бельото си, измъкна един презерватив от шкафчето до леглото, спомена нещо на тема безопасен секс, обърна Дарт по гръб и му го сложи. След това го целуна и превъртя себе си и него, така че Дарт да легне върху нея.

— Бъди нежен в началото — помоли го тя, притискайки го силно към себе си по начин, който й носеше трепетно удоволствие. — И груб в края. — Тя му помогна да проникне в нея, като го държеше здраво, за да ограничи навлизането му. Заедно намериха общия ритъм. — По-дълбоко — посъветва го тя, обгръщайки го с ръце и придърпвайки го в себе си.

Той прокара езика си по твърдото й зърно и почувства как през нея премина вълна от енергия, когато тя извика и започна да го дърпа към себе си по-силно и по-бързо. Направляваше движенията му в себе си, като извиваше гръб, нападаше с гърдите си очакващите му устни, отваряше се за него пълно, така че когато той сложи ръцете си под нея и я повдигна срещу себе си, тя го насърчи:

— Дай, дай ми го! — И извика силно, докато Дарт се издуваше в нея.

Тя свърши първа, Дарт я последва след секунда, като я вдигна от матрака и насочи главата й към стената, от която тя се отблъсна, за да го принуди да проникне даже още повече в нея, и тя отново извика, като очите й бяха широко отворени в наслада, докато спазми на удоволствие му съдействаха в постигането на облекчение, до момента, когато двамата рухнаха в потънала в пот прегръдка, задъхани и достигнали крайната точка на изтощението.

Тя леко целуна шията му, прокара пръстите си по гърба му и се засмя одобрително.

— Знаех, че ще е така — промърмори тя щастливо и това бяха единствените думи, за които можа да се досети. Държеше го здраво в ръцете си и не му разрешаваше да се отлепи от нея и това продължи, даже след като телата им, плъзгайки се едно в друго, започнаха да се разминават, потрепервайки в славата на момента.

— Ще останеш ли? — попита тя.

— Ъхъ — отговори той, целувайки я зад ухото, спускайки се надолу по шията й, достигайки гърдата й и я целуна и там.

— Може би прегръщането идва на второ място — промълви тя малко по-късно, когато Дарт заспиваше с усмивка.

Събуди ги бибикащ звук, който идваше от дрехите на Дарт.

Той се измъкна от леглото.

— Протестирам! — оплака се тя. — Имаме договор — напомни му.

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 83 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название