Сянката на Бога

Когато към шест часа при него се отби Дева Колинс и с подчертан жест остави на бюрото му една папка, той вече беше изморен.

— Какво е това?

— Моят обзор — посърна тутакси момичето.

— Твоят „обзор“?

Лицето й поруменя.

— Относно Игнацио Барези — приносът му към теологията.

— О, да! — Ласитър разтри очи. — Да, чудесно! — Опита се да имитира малко ентусиазъм, но не се получи убедително. Единственото, което му се искаше в момента, бе да се прибере у дома, да пийне едно питие и да погледа Калиста Бейтс заедно с новия си приятел.

Погледна резюмето. Пет-шест страници.

Истината бе, че интересът му към разгадаване на мистерията — която се въртеше около връзката на Барези с „Умбра Домини“ и оттам с убийствата — беше поотслабнал в мига, в който бе започнал да гледа „Бързака“. Важното сега бе да се намерят Калиста Бейтс и детето й. Живи или мъртви. Едва после можеше да се върне към издирването на Грималди и причините зад всичко това.

От друга страна… младата жена пред него бе положила голям труд, за да напише обзора, и някак не вървеше да й демонстрира капризи. Така че седна, разтвори папката, подпря брадичка с ръка и зачете:

Ласитър прелисти този раздел набързо. Барези бе учил в Сорбоната: трийсет и седем годишен „студент“, който бе слушал лекции и полагал изпити по философия и сравнителна история на религиите. След една година бе продължил в Мюнхенския университет, Германия. По-късно, след година като гост лектор в Харвардския религиозен факултет, Барези внезапно се бе отдръпнал от тази сфера и през 1980 година се бе върнал в Италия. Въпреки краткостта й, кариерата му… И така нататък… Влиянието на Барези още се усеща…

Следваше хронологичен списък на публикациите му. Ласитър го прегледа набързо и погледът му се спря само на две заглавия: „Хуманността на Христос: доктрина или мнение?“ (1974) и „Обожествяването и Дева Мария“ (1977). И единствената му книга — „Мощи, тотеми и божественост“ (1980).

Библистика и Христология:Дева описваше естеството на тази научна дисциплина, която според нея през последните 150 години се била фокусирала върху търсенето на „историческия Исус“. По същество това било опит на учените да отхвърлят митологията, мълвата и доктрината, наложени post factumвърху „събитието“, и да открият кои части от евангелията са „доказуема истина“. За целта се използвали все по-съвременни научни методи, които търсели отговор на въпроса „Какво в живота и смъртта на Исус може да бъде научно доказано?“. Оформящият се засега отговор бил: почти нищо.

Работата на Барези:Дипломната работа на Барези беше в сферата на доктриналния анализ и се отнасяше до въздействието на външни събития върху църковната доктрина. Барези изтъкваше, че ударението в доктрината върху човешката, телесна природа на Исус не иде от евангелието, а само като противопоставяне на вярванията на друга християнска секта, че Исус е изцяло богоподобен.

В самите евангелия имало малко упоменавания на самото раждане на Христос — а за Мария почти не се говорело — и не се наблягало много на страданията му. Заложеното в доктрината, че Исус се е родил като човек, умрял като човек и изпитвал болка като човек, можело да се проследи в паметниците на християнското религиозно изкуство. Макар да нямало ранни такива — първите християни са спазвали семитската традиция, която забранявала изобразяването, представянията на Христос бързо еволюирали: от лъчезарен, щастлив младеж, обгърнат в сияние (четвърти век), до страдащия Исус, разпнат на кръста и кървящ (седми век).

Дева изтъкваше, че макар първият му труд в тази сфера да бил в традициите на библистиката, след това работите на Барези рязко се отклонили.

„Мощи, тотеми и божественост“:В единствената си книга Барези изследва развитието на култа към мъчениците и светците в рамките на християнството, довел до получилата популярност вяра в силата на мощите, която със сигурност пък се корени в анимизма и древния култ към тотемите.

Тотемите и фетишите се различавали от мощите по това, че макар и двете да давали сила на носещите ги, те имали символичен характер, докато мощите били истински материални останки от свят човек след смъртта му или обекти, осветени от контакта с тленното му тяло.

Тотемите и фетишите често се свързвали с животни, чиято сила прехвърляли върху племето или индивида. По мнение на Барези древните скални рисунки имали характер на тотеми, защото прославяли животното и в известен смисъл „улавяли“ силата му.

Барези отнасял вярата в тотемите и вярата в мощите към възможно най-примитивните ритуали, в които кръвта на лъва например се изпива, за да се погълне и силата му. Канибализмът като ритуал също често включвал приемане на кръв и органи от победения враг като средство да се поеме силата му и да се покори душата му. Барези разглеждал тотемната мощ на ритуалните предмети в много религии и изследвал изместването в някои култури на тази мощ от реалния обект към абстрактното: думи, заклинания и — особено в юдаизма и исляма — букви и числа.

Втората част от книгата на Барези била посветена на мощите и особено на ролята на мощите в християнството. Към четвърти век от новата ера вече стабилно е била утвърдена вярата в магическата сила на християнските мощи като средство за прогонване на демони, лекуване на болести и т.н. Мощите са били лесен за възприемане от средния човек израз на сила, така че съвсем естествено популярността им нараснала. Към девети век вече имало специализирана търговия с център в Рим, чиито представители продавали свети мощи из цяла Европа. През Средновековието дори най-незначителната църква разполагала със свещени кости, нокти и зъби, често съхранявани в специални мощехранителници. Толкова разпространено било събирането им и толкова голяма била вярата в тяхната сила, че търговците на мощи внимателно наблюдавали потенциалните светци и мъченици, особено болните сред тях, и веднага се появявали след смъртта им, за да сварят телата им и да освободят костите.

Най-могъщите реликви, естествено, били тези на Исус и Мария. Препуциумът 45на Исус бил съхраняван в украсени със скъпоценни камъни мощехранителници в половин дузина църкви, както и сеното от яслата му, косата, пъпната връв, млечните му зъби, сълзите, кръвта, ноктите му. И косата на Мария се пазела по доста места, също и стъкленици с млякото й, та дори и побелели камъни от скалата, върху която то е капало. А мощите, свързани със Страстната седмица, били неизброими: нокти, тръни от короната, цялатакорона — да, в Сен Шапел, в Париж, три екземпляра от копието на Лонгиний (което проболо Христос в ребрата) и най-различни дрехи, пропити с потта на Исус, в това число и прословутата Торинска плащеница, парчета от мраморната плоча в гробницата му, погребалните чаршафи, сандалите му и изобщо всичко, което е влязло в контакт с тялото му (без кости и зъби, разбира се… защото нали все пак се е възнесъл).

Барези изброявал част от чудесата, свързвани с различните мощи, и проследявал техния произход. Явно било, че има фалшификации (само парчетата от кръста били достатъчни, за да се построят няколко хамбара). Вярата в мощите обаче била толкова древна и толкова инстинктивно вкоренена, че се противопоставяла на гласа на здравия разум, крещящ, че просто нямамощи на Христос. След като има хора, които вярват — аргументирал се Барези, че нещо толкова нематериално като видението на Дева Мария може да проникне дълбоко под земята, до извора на лечебната вода (както твърдят поклонниците, които не спират да отиват в Лурд), как може да се допусне, че никой сред искрено вярващите последователи на Исус няма да притежава отнякъде нещо, свързано с живелия някога бог?

Той завършвал книгата с твърдението, че ритуалът на причастието, при който символичното вино и символичният хляб се трансформират в кръв и тяло Христови, е практика, основаваща се на анималистичната вяра в силата на мощите. Транссубстанцията не е нищо повече от духовна трансформация на символичните мощи (виното) в истински мощи (кръвта).