-->

Последната кашмирска роза

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Последната кашмирска роза, Клевърли Барбара-- . Жанр: Прочие Детективы. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Последната кашмирска роза
Название: Последната кашмирска роза
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 206
Читать онлайн

Последната кашмирска роза читать книгу онлайн

Последната кашмирска роза - читать бесплатно онлайн , автор Клевърли Барбара
Индия, 1922 година. Британците преживяват последния възход на империята. В малък гарнизон близо до Калкута умират от насилствена смърт пет офицерски съпруги — всяка година по една, все през март. Единствената връзка между случайните наглед смъртни случаи са малките червени рози, които мистериозно се появяват на гробовете на офицершите. След петата смърт на млада жена, намерена във вана с прерязани вени, губернаторът на Бенгал отхвърля заключението за самоубийство и кани за разследване Джо Сандиландс, детектив от Скотланд Ярд и ветеран от войната, който по това време е в командировка в бенгалската полиция. За кого ще бъде следващата кашмирска роза? Ще успее ли Джо да разкрие убиеца и неговите мотиви? Ключът към загадката, изглежда, се крие в тъмната душа на самата Индия, която предопределя екзотичния и бурен фон на романа.   „От Агата Кристи насам не се е появявала подобна книга — блестящо, класическо, стопроцентово криминале. Съвсем закономерно «Последната кашмирска роза» се превърна в световен бестселър.“ Дейли Мейл „Елегантен роман, интелигентно написан, интригуващ, с великолепна увличаща фабула.“ Сънди Телеграф

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 61 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

Влязох в „Шалимар Багх“, където никога не съм стъпвал преди, и заговорих портиера — огромен, войнствен раджпут. Но щом му предложих една рупия, за да извърне глава, докато влизам, той смекчи своята войнственост. Бълстроуд го нямаше никъде. Бе изчезнал. Тогава забелязах една леко открехната врата и я отворих. Тя ме отведе в коридор в задната част на сградата. Стигнах до затворен вътрешен двор, за чието съществуване не подозирах, спретнат малък двор, в който играеха няколко деца, и в далечния му край видях Бълстроуд да влиза в къща, залепена до стената. Две прекрасни млади бенгалки излязоха бързо да го посрещнат, хванаха го за ръцете и тогава се появи пълна жена, която също го поздрави.

— Това не ми звучи добре — каза Джо, клатейки глава.

— И аз така си помислих, сахиб, но тогава, докато се чудех какво да правя по-нататък, малките деца, погълнати от играта си, чуха виковете и вдигнаха погледи. Оставиха играчките си, хукнаха към Бълстроуд и се хвърлиха към него с викове „Татии!“.

— Боже господи, да не искаш да кажеш…

— Да, сахиб! Бях открил тайната му! Не си ли спомняте, че Бълстроуд сахиб изостави бенгалската си съпруга, когато се ожени за англичанка?

— Да, каза ми го. И мемсахиб се върнала в Англия с детето, нали така?

— И той отново прибра индийската си жена. Ако изобщо някога я е оставял.

— Брей! Горкият мръсник! Да води двойствен живот през цялото време! Колко изморително! Нищо чудно, че изглежда толкова изтощен! И през цялото време да се бои, че може да го разкрият.

— О, да, ако тогавашният управител знаеше за бенгалската госпожа Бълстроуд, кариерата му щеше да пострада може би фатално.

— Това донякъде обяснява защо не допускаше никой насила да влиза в територията му, като му задава ужасни въпроси за изчезнали местни жители. Мисля, че можем да си обясним странното му поведение със самозащита и иска не забравяме — пълна липса на компетентност. Той знаеше, че зад смъртта на Пеги се крият повече неща от очевидните и отговорът му целеше да затвори пътя към тези неща. И да зарови доказателствата. С подходящ надпис. М-да. Ако разполагахме с нещо толкова полезно като списък със заподозрени, Наурунг, мисля, че бихме могли да зачеркнем едно име. Но с това се справихме добре — много добре наистина! И предполагам, че би трябвало да го споделим с управителя. Имам да му предам и други важни неща. Неща, които открих в столовата преди лудото среднощно препускане. Неща, които ти също трябва да чуеш, Наурунг. Ела, ще се поразходим и ще поговорим със семейство Дръмънд.

Щом пристигнаха в къщата на Нанси, поканиха ги на верандата, където Нанси и Андрю седяха на чаша кафе, потънали в разговор с Дики Темплар.

— Джо! Добро утро! Точно теб се надявахме да видим! Макар че можеше да се излежаваш след героичните ти усилия снощи! — поздрави ги Андрю шеговито.

— Имаме гост — каза Нанси. — Мисля, че се запозна с Дики снощи, макар да беше толкова изморен, че не съм сигурна дали си спомняш. Поканихме Дики да остане при нас… при всички тези обстоятелства — добави тя тайнствено.

Темплар топло стисна ръката на Джо, обърна се към Наурунг на хинди и тъкмо щеше да каже нещо на Джо, когато вниманието му — както и вниманието на всички останали — беше привлечено от жена, която с бързи крачки вървеше по алеята към къщата. Мидж Прентис, гологлава, с лъскава черна коса, вързана на опашка, която се люлееше, докато бягаше, и странно облечена в стар художнически гащеризон, изцапан с различни бои, ги забеляза и изпищя:

— Нанси!

— О, боже! Сега пък какво? — промърмори Нанси и се изправи да я посрещне.

Мидж изтича нагоре по стълбите и игнорирайки всички останали, обгърна с ръце Нанси, като избликна в хлипове, а красивото й лице беше почервеняло и обляно в сълзи.

— Господи! — промълви тихо Нанси. — Какво се е случило?

— О, Нанси! Няма да повярваш! Случи се нещо ужасно! Ох, защо трябваше да е така? Бях толкова щастлива — всичко беше пълно блаженство, — а сега съм нещастна. Нещастна! Аз съм много чувствителна — всички го твърдят — и такъв шок е в състояние да ме убие! Не се смейте! Така е! Един доктор веднъж ми каза, че съм емоционално крехка. Крехка!

— Е, аз не съм сигурна, че бих обърнала кой знае какво внимание на тази диагноза — рече Нанси, — но защо не ни кажеш какво е станало?

Андрю, сдържан, подкрепи Нанси с недвусмислено намигане. Дики Темплар, на вид загрижен, но спокоен, погледна Мидж с нежност, в която не липсваше развеселеност. Приближи се към нея, целуна я по бузата, изтри петното от боя по носа й и рече:

— Добро утро.

Мидж пак избухна в сълзи.

Нанси се отпусна в един шезлонг, а Мидж пристъпи и решително седна в скута й.

— Става дума за татко — каза Мидж, — и аз го мразя!

— Не го мразиш — възрази Андрю.

— Мразя го — настоя Мидж и се обърна към Нанси: — И ти щеше да го намразиш, ако беше на мое място. Всичко започна от деня, в който му казах, че Дики ми предложи да се омъжа за него.

— Предложил ли ти е? — попита Нанси, хвърляйки поглед на Дики.

— Да, да — рече припряно Мидж. — Отдавна. Докато минавахме през Суецкия канал.

— Ти какво отговори? — попита Джо.

— Ами казах „да“, разбира се — отвърна Мидж. — Нали, Дики! На мига. Какво друго да кажа. „О, но не е ли малко неочаквано?“ Изобщо не беше неочаквано — знаех, че след Малта ще ми го предложи. Но татко се ужаси. До крайна степен се ужаси! „Много си млада още… Току-що завърши училище… Няма да се омъжваш за първия срещнат мъж…“ И после — колко противно го каза — „Същата си като майка ти“. Аз пък искам да съм като мама! Тя завърши живота си трагично, знам, но вината не беше нейна. Изглежда, че доста се е забавлявала. Искам да съм като нея и искам да се омъжа за Дики! Нанси, двамата с Андрю сте ми настойници. Знам, че в завещанието си татко ме е поверил на вас, така ми каза, затова трябва да говорите с него! Ваш дълг е!

Сълзите рукнаха отново. Джо погледна с любопитство Дики Темплар и очите им се срещнаха. Той носеше колосани къси панталони от униформата на гурките, босите му стъпала бяха напъхани в подковани сандали и с бяла риза, отворена при врата. Джо прецени, че на вид Дики беше силен, мургав, красив — мъж, за когото всяко осемнайсетгодишно момиче би желало да се омъжи.

Дики рече:

— Хайде, не плачи, Мидж, та ти си изненадала горкия човек. Искам да кажа — за бога, — дай му възможност да го осмисли! Той не ме е виждал от дванайсет години — в неговите очи аз сигурно съм най-големият мошеник сред християните и независимо дали ни харесва или не, ти си само на осемнайсет, а в Индия си едва от три-четири дни. Трябва да му дадем време. Обичам те. Няма да те изоставя. Не бих казал, че нямам нищо против да чакам, защото не е истина, но мога да издържа. Ти можеш да издържиш. Ние можем да издържим. Нещата ще се оправят. Аз не съм обезкуражен. Нали знаеш — страхливецът никога не печели.

— О, Мидж — обади се Нанси, обгръщайки я крепко с ръка, — сякаш чувам гласа на разума. Още не съм имала възможност да ти го кажа, затова ще го сторя сега — мисля, че баща ти е добър човек.

— А аз ще добавя — не разваляй всичко, като действаш необмислено — вметна Андрю. — Дипломация. Друг начин няма. Гайлс ще охладнее към теб, ако мисли, че си дошла при нас да ни се жалваш. Той какво прави в момента?

— Показваше ми как да рисувам върху коприна. Приятно ми беше. Добре си прекарвахме, докато той не провали всичко.

— Значи аз предлагам веднага да се върнеш, сякаш нищо не се е случило, да си вземеш четката и пак да започнеш да рисуваш. През това време ние — с широк жест той посочи всички присъстващи — ще впрегнем значителните си умения, за да обсъдим твоя проблем и да намерим изход за неговото разрешаване.

— Изключително добро предложение, Мидж, като погледнеш какъв талант стои пред теб — рече Дики. — Върни се, любов моя, и го успокой. Чуй какво ще ти каже. И най-вече, да не вземеш да хвърляш по пода ръкавици, които някой после ще трябва да събира. В края на краищата, той е чакал дъщеря си да се върне вкъщи, а тя едва-що си е извадила багажа от чантите и обявява намерението си да се омъжи за някакъв неизвестен войник от гурките. Трябва да му дадеш време!

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 61 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название