Последната кашмирска роза

Джо не можеше да я прекъсне, а в това време кръвта му се смрази.

— Защото той… о, вината беше изцяло моя… Джо, той щеше да извърши самоубийство. Беше го планирал. Пак имахме ужасен скандал и аз му бях казала, че ще избягам с Дики ще избягам с него, щом татко замине. Не го казах сериозно! Но той не можа да го понесе. Бе изгубил мама, а сега щеше да изгуби и мен. Мисля, че не му остана нищо, заради което да живее. Аз го убих, Джо, нали?

— Чуй ме сега, Мидж — поде деликатно Джо, галейки косата й, — чуй един опитен английски полицай — най-добрият, с когото разполага Скотланд Ярд. Знаем за хапчетата и Нанси наистина съчини историята за отровата в храната, макар сега да си мисля, че трябваше да ти кажем истината веднага. Гайлс смяташе, че ти действително ще избягаш и за да не ти позволи да се хвърлиш от прозореца посред нощ в обятията на Дики, той ти е дал приспивателно. Според Нанси, не много силно. Допускаме, че той се е опитал да остане буден с книга в ръка, да бди почти до зори. Накрая го е оборила дрямка и е бутнал нощната лампа. Всъщност Нанси предполага, че е получил инфаркт и е катурнал лампата, когато е издъхнал. Иначе пламъците и топлината са щели да го събудят, разбира се. За твой късмет, Мидж, в този момент покрай вас е минавал Наурунг на път за работа и е успял да те измъкне. Върнал се е за Гайлс, но е било твърде късно.

Мидж го погледна ококорено, мъчейки се да отгатне мислите му по лицето.

— Джо! Вярно ли е това? Истината ли ми казваш?

Джо се замисли за миг.

— Е, може и да те лъжа — макар че не си представям при какви обстоятелства бих го направил. Знам, че Дики би те излъгал, ако по този начин се стреми да те предпази от нещо, но Наурунг Синх? Той ще ти каже, че когато е издъхнал, Гайлс е лежал в леглото, а лампата е била съборена на пода. Ако баща ти е имал намерение да се самоубива, той просто е щял да излезе в градината и да се гръмне. Знаеш го какъв е! Стар боец като Гайлс не би си облякъл пижамата и не би легнал с хубава книга!

Мидж, усмихвайки се и в същото време ридаейки, се изправи на пръсти и го целуна.

— Нека да ми е простено! — рече Джо, но не на глас.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7365

Издание:

Барбара Клевърли. Последната кашмирска роза

Американска. Първо издание

ИК „Прозорец“, София, 2004

Редактор: Йоана Томова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-368-2