Зелено дайкири

— Когато Рей вижда първия вариант на доклада от аутопсията, остава като гръмнат — Чарлс е умирал от рак на стомаха. Няма начин това да остане в окончателния доклад.

Пинчър хвърли на Стив отровен поглед.

— Защо му е да го крие? — попита съдията. — Пак щеше да е виновна за убийство, ако го беше удушила, нищо че е бил много болен.

— Защото…

— Чакай! Сетих се! „Убийство в «Ориент Експрес»“. Разбрах — съдията си свали очилата, избърса ги в тогата си и си ги сложи отново. — Кажи ми нещо. Чарли споделил ли е изобщо на Катрина, че има рак?

— Не — отвърна Стив. — Умрял е, без да й каже.

— Разбрах тогава! Аутопсията щеше да предостави на Катрина защита. Щеше да каже, че и без това е знаела, че Чарли умира. Защо да го души, като трябва само да почака малко и да си прибере наследството?

— Точно така — каза Стив. — Рей е решил, че тя ще излъже и той няма да има как да я опровергае.

— Чух достатъчно — каза съдията. — Обвинението ще достави на защитата оригиналните записи от аутопсията. Предупреждавам ви, господин Пинчър, ако господин Соломон се окаже прав, ще докладвам в Комисията по етика. И в Главна прокуратура.

— Това е възмутително! — каза Пинчър. — Ще обжалваме.

Виктория се изкашля и каза:

— Може и да не се наложи записите да бъдат доставени.

Стив я погледна сърдито, но не каза нищо. Тя знаеше, че няма да я прекъсне. Беше й повторил няколко пъти правилото на Сони Корлеоне: „Никога не противоречи на съдружника си пред противника.“

— Вече не искате записа, така ли? — попита съдията. — Защо, госпожице Лорд?

— Защото господин Пинчър е почтен човек. И ще постъпи като такъв.

— Как по-точно? — попита удивено съдията.

— Да, и аз съм любопитен да чуя — намеси се Стив.

— Господин Пинчър никога не би подправил доказателствата, ако е мислел, че Катрина е невинна — продължи Виктория. — Той просто е решил…

— Да добави босилек на брускетата — довърши съдията.

— Точно така. Сега, когато господин Пинчър знае истината, може да оттегли обвинението и няма да има нужда някой да слуша записа.

Пинчър се почеса по брадичката.

— Заинтригуващо предложение, госпожице Лорд.

Прави анализ на това какво ще спечели и какво ще загуби, ако свали обвиненията, помисли си тя. Стив й хвърляше ядосани погледи отстрани. Той не би постъпил така, знаеше го. Той беше борец до край, воин докрай, щеше да продължи и да спечели пред съдебните заседатели. Но тя реши, че има по-безопасен начин за постигането на същия резултат.

— Чакайте малко — обади се съдията. — Съдебните трилъри не свършват със сваляне на обвиненията!

— Така ще бъде най-добре, Ваша милост — каза Виктория.

— Свърши се с правата за филмиране — отбеляза разочаровано съдията.

— Имам нужда от обяснение за пред медиите — каза Пинчър.

— Нямаме нищо против да си припишете заслугата, че сте оправдали невинна жена — отвърна му Виктория.

— Стига — намеси се Стив. — Заслугата си е наша.

— Стив, клиентът е по-важен.

— Откога?

— Господин Пинчър, можете да извъртите нещата както пожелаете — продължи Виктория, без да обърне внимание на Стив, — стига да свалите обвиненията срещу Катрина Барксдейл.

— Кой те е направил старши съдружник? — попита Стив. И наруши правилото на Сони Корлеоне.

— Мога да кажа, че прокуратурата е открила ново доказателство — разсъждаваше Пинчър, — което претрупаните с работа детективи са пропуснали и което е останало незабелязано и от защитата.

— Глупости! — възмути се Стив. — Не съм пропуснал нищо.

— Тихо, Стив — каза Виктория. — Стига ни заслугата, че справедливостта възтържествува.

— На това ли те учиха в Принстън?

— Усърдно съм проследил всяка следа, за да може да възтържествува справедливостта — изрепетира Пинчър изявлението си пред медиите.

— Решавайте тогава — каза съдията. — Ще има ли процес, или няма да има?

Пинчър официално заяви:

— Съдия Торнбъри, да извикаме съдебния репортер. Прокуратурата иска да направи изявление.

48.

Майсторът на мохито

— Хайде побързай — каза Виктория. — Имаме един час да стигнем до съда за малолетни.

— Искам да дам изявление за пресата.

— В никакъв случай. Ще закъснеем.

Тя влачеше Стив надолу по коридора. Минаха покрай Рей Пинчър, който разказваше на репортерите за своето мъдро и смело решение да свали всички обвинения срещу Катрина Барксдейл.

— Само два пъти ще си отворя устата — примоли се Стив.

— Няма време.

Пробиха си път през глутницата от репортери и фотографи и се спуснаха към паркинга.

— Беше страхотен днес — каза тя, когато влязоха в колата.

— Ти, също. Накара Пинчър да се оттегли. Никога не би ми хрумнало.

— И на мен не би ми хрумнало да превърна делото в роман на Пери Мейсън. Научавам много от теб.

— Аз също — усмихна се той. Явно й прощаваше, че беше поела нещата в свои ръце накрая, реши тя.

Двайсет минути по-късно бяха в бунгалото на Къмкуот Авеню, където Стив навря Боби под душа, после бързо го облече в морскосиньо спортно сако, сиви вълнени панталони, бяла риза и раирана вратовръзка.

Когато най-накрая успяха да се натоварят в стария кадилак, краищата на ризата му се подаваха навън, очилата му бяха целите мазни, а косата му стърчеше на всички страни. Той седна на задната седалка, сви колене под брадичката си и започна да се клати напред-назад, приличаше на щуравия гений на класа, арестуван задето е вдигнал училищната лаборатория във въздуха.

Стив включи радиото на новинарския канал, но натисна веднага друго копче, когато чу как Пинчър се поздравява, че е открил истината за смъртта на Чарлс Барксдейл. На реге станцията Дезмънд Декер и „Ейсис“ пееха „Израилтяни“ и обещаваха затишие след бурята.

Виктория погледна Боби и се разтревожи. Лежеше по гръб с крака, опрени на прозореца, сякаш се опитваше да избяга от колата.

— Може би трябва да променим стратегията си за тази вечер — каза тя мрачно.

Превод: „Умирам от страх да поставя Боби на свидетелската скамейка.“

— Нямаш думата, сладкишче.

— Кажи ми, че не ме нарече „сладкишче“ току-що.

— Не го избивай на феминизъм. Умирам от глад и се сетих за поничките на Амебата.

Чудеше се как той не може да види опасността Боби да свидетелства. Знаеше, че момчето винаги казва голата истина. А Соломон, повече от всички други хора, знаеше много добре, че истината понякога се нуждае от няколко четки боя отгоре.

— Планът ни може да се обърне срещу нас — каза тя.

— Ти ще разсееш вниманието на Цинкавич, докато аз отмъкна две понички.

„Връща се към Гаден навик №396: Прави се, че не ме чува, когато не му отърва.“

Търсеше начин да каже, че е прекалено рисковано да призоват Боби, но не искаше момчето да го разбере.

— Може би трябва да пренаредим свидетелите си.

Боби се обади от задната седалка:

— Не ме е страх да говоря със съдията.

Дотук с увъртанията.

— Естествено, че не те е страх, хлапе — каза Стив. — Ще се справиш страхотно. — Обърна се към Виктория. — Боби ще свидетелства. Точка по въпроса.

— Нали ми казваш да се доверявам на интуицията си, интуицията ми подсказва, че…

— Точка.

— Ищецът призовава за свидетел Робърт Соломон — каза Виктория.

— Протестирам — обади се Цинкавич. — Показанията му ще са повлияни от привързаността му към чичо му. Да не споменавам и склонността му към халюцинации.

— Смятаме, че вие, Ваша милост, трябва да прецените дали Боби става за свидетел, а не господин Цинкавич — каза Виктория.

— Момчето разбира ли изобщо какво значи клетвата? — попита Цинкавич.

— А, ти, Амеба? — изръмжа Стив през зъби.

— Чух го, господин Соломон — обади се съдия Алтия Рол и размаха пръст. Съдийката беше облечена с тъмнолилава роба и имаше дантелено жабо на врата. Очите й гледаха сърдито Стив. — Знаете ли какво правим в съда за малолетни, когато някой се прави на интересен?