Зелено дайкири
![Зелено дайкири](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Зелено дайкири читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту pbn.book@yandex.ru для удаления материала
Патологът стрелна с поглед Пинчър и после се обърна към Стив. Докторът не беше поглеждал към съдебните заседатели, откакто Стив стана да го разпитва. След дълга пауза кимна с глава.
— Трябва да го кажете на глас, така че госпожица Ернандес да може да го отбележи в протокола — каза Стив и София го дари с прелъстителна усмивка. Виктория обърна очи в знак на отвращение.
— Да, докладът се записва на диктофон.
— И държите касетите в сейф в архива на моргата, нали?
— Да.
Стив се обърна към съдията.
— Ваша милост, моля за прекъсване на заседанието.
Съдията се сепна.
— Нали вече обядвахме?
— Да, сър, но обвинението трябва да достави оригиналния запис на доклада от аутопсията, за да може да го сравним с така наречения окончателен доклад.
— Протестирам — каза Пинчър. — Записът е поверителен.
Виктория, правният орел, скочи на крака.
— Напротив, Ваша милост. Според закона записът е публично достояние.
— Искът е закъснял — отвърна Пинчър. — Срокът за разкриване на доказателствата мина.
— Според делото „Брейди срещу Мериленд“ обвинението е длъжно да осигурява всички оневиняващи доказателства по време на целия процес — изстреля в отговор Виктория.
— Искате да кажете, че в записа има оневиняващо доказателство? — попита съдията. Вече наистина внимаваше.
— Искам да кажа, че щатският прокурор е виновен за възпрепятстване на правосъдието — каза Виктория и в залата се понесе вълна от шепот.
— Това е възмутително! — прогърмя гласът на Пинчър. — Настоявам адвокатът на защитата да бъде предупреден.
Мамка му, помисли си Стив. Нали уж тя му казваше да атакува с рапира, а не с боздуган?
Със сърдит поглед съдията удари с чукчето си и каза:
— Всички в кабинета ми! Веднага!
47.
Поетична справедливост
В коридора по пътя към кабинета на съдия Торнбъри Стив прошепна на Виктория:
— Ти ще мълчиш. Аз поемам оттук нататък.
— Защо? — Чувствата й бяха наранени.
— Беше страхотна. Но сега идва ред на голямото мохито, така че само ще стоиш отстрани и ще викаш за мен.
— Хайде нашите! — каза тя ядосано.
— Престани! Знаеш ли какво е първото правило при споренето със съдия?
— Да не влезеш в затвора?
— Да знаеш с кого си имаш работа. Да се съобразиш с интересите му, да изпълниш желанията му.
— На това му се вика сводничество.
— Вика му се адвокатстване.
Настаниха се в кожените столове. Пинчър ги гледаше намръщено.
Съдия Торнбъри каза:
— Защитата отправи сериозно обвинение за нарушение на закона от страна на прокурора.
— Можем да го докажем — каза Стив.
— Добре, да изясним набързо нещата — каза съдията. — Искам съдебните заседатели обратно в залата, преди да са се хванали за гърлата като в „Дванайсет разгневени мъже“.
— Ако Ваша милост нареди записът с доклада от аутопсията да бъде доставен — каза Стив, — ще видите как обвинението е променило доказателство.
— Ако продължаваш с клеветническите си обвинения, ще те съдя — изрева Пинчър.
Разтревожен, съдията се изправи и започна да се разхожда пред лавиците с книги, разглеждайки заглавията им. Виктория също погледна натам. Къде беше правната литература? Имаше само съдебни трилъри, писани от адвокати: Търоу, Гришам, Скотолайн, Мартини, Мелцър, Грипандо, Лат, Мортимър, Марголън. И още десетина други. Виктория се почуди дали съдията изобщо чете истинска правна литература.
Пресегна се към най-горната полица, пипна книга на Луис Очинклос, после на Бари Рийд, една на Барбара Паркър и издърпа „Защитата се позовава на Кенеди“ на Джордж В. Хигинс.
— Искате да кажете, че прокурорът е натопил Катрина Барксдейл?
— Несъзнателно — каза Стив. — Господин Пинчър е убеден във вината на клиентката ми.
— Дяволски си прав — каза Пинчър.
— Чарлс Барксдейл е натопил Катрина — продължи Стив. — Щатският прокурор само е добавил малко босилек на брускетата.
Съдията седна на стола си с висока облегалка.
— Как един мъртвец може да натопи жена си?
Съдията е объркан, реши Виктория. Дали Стив щеше да се справи?
— Чарлс Барксдейл ни показва как. Говори ни от гроба.
Очите на съдията светнаха.
— Като По.
— Сър? — попита Стив.
— Едгар Алън По. „Издайническо сърце“.
— По-скоро като Агата Кристи.
Съдията нетърпеливо грабна един бележник.
— Има ли двоен обрат? Като в „Свидетел на обвинението“.
— Двоен обрат със салто — увери го Стив.
— Как започва историята? — попита съдията, любопитен като кученце.
— Една красива млада жена се омъжва за богат стар мъж — започна Стив.
— И го убива — намеси се Пинчър.
— Това е моята история, Рей, не твоята. Двойката — ще ги наречем Чарли и Кат — водят много активен и доста перверзен сексуален живот.
— Малко секс винаги добавя пикантен привкус на историята — каза съдията.
— Чарли наистина я обичал, именно затова следващият момент от сюжета е толкова болезнен. Той открива, че Кат има връзка с капитана на яхтата им.
— Като на филм — отсече съдията, — ако са го правили и на яхтата.
Пинчър се намеси:
— Имам снимки, ако искате да ги видите.
— И сега е ред на главоблъсканицата — продължи Стив, без да обръща внимание на Пинчър.
— Като липсващата чаша за бира в „Невинен до доказване на противното“? — попита съдията. — Търоу е голям дявол.
— Чарли накарал адвоката си да подготви молбата за развод, но така и не я подписал, а и не казал защо. Разполагаме единствено с три стиха, които Чарли написал на молбата.
И дожънеше се гавра таена…
Его-жаден и вършее сатана,
а жена в огън и ада тресеше,
— Странна поема — отвърна съдията.
— Това всъщност е анаграма със скрито послание.
— Игра на думи. На Артър Конан Дойл щеше много да му хареса.
Съдията здравата се е увлякъл, помисли си Виктория. Добре, може би Стив наистина познаваше публиката си. Но щеше ли да успее да предаде убедително развръзката?
— Анаграмата гласи „И сега жената е довършена“ — продължи Стив. — Тя е от една поема на Силвия Плат. Самоубила се е само няколко дни след като я е написала. После, ден преди да умре, Чарли изпраща картичка на Кат. Може да напише всичко — Обичам те. Мразя те. Приятен ден. — Но той открадва едно изречение от прощалното писмо на Вирджиния Улф.
— Разбирам те напълно — отвърна ентусиазирано съдията. — Но защо Барксдейл ще се самоубива?
— Умирал е от рак и е нямало време да се развежда с Катрина и да й отреже парите.
— Но самоубийството не помага — каза съдията. — Вдовицата пак ще получи своя дял от имението.
— Освен ако…
— Освен ако не я обвинят, че го е убила! Великолепно. Пери Мейсън никога не е измислял подобно нещо. Дори и в „Дръзкия развод“.
— Барксдейл е искал Катрина да бъде обвинена в убийството му. Затова не е взел свръхдоза или не се е хвърлил с колата от моста.
— Господин Соломон има развито въображение — каза Пинчър. — Но къде е доказателството?
— Анаграмата — отвърна Стив. — Тя казва всичко.
Ето започва се, помисли си Виктория. Опаковката си я биваше, но щеше ли съдията да го приеме?
— Когато Чарлс разбъркал стиха от поемата на Плат е можел да напише хиляди неща — каза Стив. — Но избрал изрази, които разкриват чувствата, които изпитвал към жена си и какво възнамерява да направи. „И дожънеше се гавра таена…“ Това е Катрина, която е скрила връзката си. „Его-жаден и вършее сатана“. Това е Чарлс, който е наранен и търси възмездие, но няма да може да доживее да го види. И „а жена в огън и ада тресеше“ — това е най-важното. С него Чарлс я праща в ада, или в гроба, както предпочитате. Той я набеждава за убийство, убийство каквото изобщо не е имало, но за което тя ще трябва да плати. Това е наказанието й за изневярата.
— Страхотна история! Правата за филмирането й ще струват цяло състояние, Но какво общо има това с господин Пинчър и доклада от аутопсията?