Наше меню (нажмите)

Зелено дайкири

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Зелено дайкири, Ливайн Пол-- . Жанр: Классические детективы. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Зелено дайкири
Название: Зелено дайкири
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 309
Читать онлайн

Зелено дайкири читать книгу онлайн

Зелено дайкири - читать бесплатно онлайн , автор Ливайн Пол

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту pbn.book@yandex.ru для удаления материала

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 88 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

— Не я е страх да заеме непопулярно становище, да върви срещу общоприетото мнение. Следва собствените си принципи, а не тези на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата.

— Значи е като теб? — каза Виктория. — Създава си собствени закони?

— Моите не подлагат на риск живота на хората. — Стив мина на жълто, един шофьор наду клаксона. Бяха само на една пресечка, продължиха през тунела, в който имаше магазин за алкохол, магазин за шалове и заложна къща.

— Ключът да я накараш да си признае се крие в това, че тя не се срамува. Напротив, гордее се с това, което прави. И това ме кара да си мисля, че няма да излъже.

— Интуицията ти пак, нали?

— Да. Плюс разследването. Нещо, на което ти ме научи.

Той спря колата на паркинга и реши, че съдът за малолетни прилича повече на затвор, отколкото на съдебна палата. Бетонни блокове се издигаха около празна бетонна тераса, която беше толкова уютна, колкото и заграден двор в затвора. Голите стени на сградата, някога бели, сега бяха набраздени от ръждиви петна. Неприятно, безлично място. Стив се почуди как щеше да реагира Боби на непознатата обстановка. Щяха да разберат утре, като го доведат да се срещне със съдията. Тази вечер беше с Марвин и Тереса, ядеше кубински сандвич и пиеше шейк във „Версай“ на Кале Очо.

— Не знам дали ще мога да го извъртя — каза Виктория.

— Разбира се, че ще можеш.

Те излязоха от колата и влязоха вътре, един самолет, който се готвеше да кацне на летището в Маями, изрева над главите им. Тя продължаваше да изглежда притеснена.

— И двамата може да идем в затвора и да си загубим работата.

— Ако го изиграеш както трябва, Равкдрайв никога няма да разбере откъде имаме информацията.

— Ами ако се издъня?

— И двамата отиваме в затвора и губим работата си — отвърна Стив.

45.

Синът на Хърбърт Соломон

Цинкавич се изправи и оповести официално:

— Джак Цинкавич от името на жителите на щат Флорида.

Не от името на всички, помисли си Стив, когато съдружничката му се изправи на крака.

— Виктория Лорд от името на Стивън Соломон.

Това съм аз, помисли си Стивън.

Намираха се в тясната съдебна зала на съдия Алтия Рол. Съдийката беше дребна чернокожа жена с бял кичур в късо подстриганата си коса. На бюрото й имаше две плюшени мечета. Стените бяха покрити с рисунки на шестокласници. На таблото имаше дузина фотографии, на които съдийката позираше с щастливи семейства, които току-що бяха осиновили деца. Тук нямаше съдебни заседатели, съдбата на Боби зависеше единствено от съдия Рол.

Животът на съдиите в съда за малолетни е шизофреничен, помисли си Стив. Изпращаха проблемни деца в изправителния център за противообществени прояви. Разглеждаха дела, от които можеше да ти се доповръща, известни като ОРД — отнемане на родителските права, — и отнемаха деца от жестоки или небрежни родители. И от време на време ощастливяваха семейства, които осиновяваха деца, които никой не желаеше.

Като Джак Цинкавич, отличникът на „Семейни грижи“.

Съдията вдигна поглед от папката си и се загледа в Стив.

— Ти си син на Хърбърт Соломон, нали?

— Виновен, Ваша милост. — Стив беше свикнал с този въпрос, но никога не знаеше какво ще последва. Понякога следваше тъжно поклащане на глава, друг път намръщване, а в редки случаи…

— Чудесен човек!

Стив въздъхна.

— Съдия със сърце — продължи тя.

— Бивш съдия — обади се Цинкавич, на масата му имаше отворена кутия с понички.

Стив видя, че имаше „Дулче де лече“, най-продаваната в Маями — пълнеж с канела и глазура, която завършваше с малко кафяво кръгче отгоре, като шоколадово кепе. Докато преглъщаше, осъзна, че е нарушил един от законите си — не беше обядвал, а до вечерята имаше няколко часа.

— Много съжалих, когато разбрах за проблемите на баща ви, господин Соломон — каза съдийката. — Бихте ли му предали много поздрави от мен?

— Непременно, Ваша милост — каза Стив. — Благодаря ви.

Цинкавич се изкашля.

— Съдия Рол, мога ли да попитам колко близки са били отношенията ви с бащата на ищеца?

— Никога не съм спала с него, ако това имате предвид.

Цинкавич отметна глава назад, при което няколкото му брадички се разтресоха.

— Не, разбира се, просто исках…

— Но ако ми беше предложил, не знам какво щях да направя.

— Просто се чудех колко близки сте били — каза Цинкавич.

— Колко дела си водил пред мен?

— Двайсет и пет.

— Била ли съм винаги честна към теб?

— Да, госпожо. Обикновено отсъждате в моя полза.

— Да, така е, макар че си голям досадник и пълен кретен.

— Да, госпожо.

— Печелиш, Цинкавич, защото „Семейни грижи“ почти винаги се грижат единствено за доброто на детето, а мен ме интересува само това.

— Разбирам, госпожо.

— Не познавам господин Стивън Соломон и не ме е грижа, дори баща му да е Уелският принц. Разбра ли ме?

— Мисля, че да, Ваша милост.

— Така че, докато си поговоря малко с джентълмена, защо не си запушиш устата с една поничка? — Съдия Рол се обърна към Стивън и смекчи тона си. — Не сме толкова официални от тази страна на реката.

— Виждам, Ваша милост.

— Беше ми за пръв път с баща ти.

— Моля за извинение?

— Първото ми дело беше пред Хърбърт Соломон. Никога не забравяш първия път.

Нито последния, помисли си Стив.

— Пътнотранспортно произшествие — продължи съдийката. — Мастилото върху дипломата ми още не беше изсъхнало и не можех да изложа нито едно доказателство. Всеки път двамата отракани адвокати скачаха и възразяваха. „Няма връзка“, „Косвени показания“, „Подвеждане на свидетеля.“

— Стар номер — каза Стив, — да стреснеш млад адвокат.

— Баща ти непрекъснато приемаше протестите им и казваше с провлечения си глас: „Внимавайте, мис Рол, задайте въпроса си по друг начин.“ Накрая ни извика при себе си. Мислех си, че ще ме изгони за некадърност, но вместо това той се обърна към онези мъже и им рече: „Бих искал да чуя въпросите на госпожицата, така че си затворете устата, защото следващия път, когато се обадите, ще ви задържа за обида на съда.“ Това много бързо ги накара да млъкнат.

— В негов стил е — каза Стив.

— Не винаги спазваше закона буква по буква, но със сигурност следваше духа му. Иска ми се да мисля, че и аз правя същото. — Тя отвори папката и се обърна към Цинкавич.

— Защо държавата смята, че ищецът не може да получи попечителство над племенника си?

Цинкавич дори не стана.

— Защото господин Соломон е неспособен да се грижи за специалните нужди на детето. Не позволи да му се направят изследвания и попречи на лечението на детето, което нашите вещи лица определят като задължително.

Детето, помисли си Стив. Толкова безлично като дело за собственост. Беше ли напомнил на Виктория да използва името на Боби, когато говори за него.

— Защото господин Соломон предоставя на детето неподходящи за възрастта му материали — продължи да мънка под носа си Цинкавич. — И защото има склонност към проява на жестокост и е извършил сериозни престъпления, докато си е присвоявал правата върху детето.

— Можеш ли да докажеш всичко това? — попита съдията.

Изглежда стъписана, реши Стив. Може би шокирана да научи, че синът на Хърбърт може да отстъпва по достойнства на баща си. Не беше първата, която стигаше до това заключение.

— Всяка дума, Ваша милост — Цинкавич сякаш се наду, макар че беше седнал. — Ще докажем, че присъждането на правата за настойничество на господин Соломон ще накърни и буквите, и духа на закона — той се ухили самодоволно.

— Не ми се мазни, Цинкавич. Госпожице Лорд, доколкото разбирам, вие не сте съгласна с характеристиката на вашия клиент.

Виктория се изправи. На Стив му се стори, че е притеснена. На непозната територия. Нов съдия, нов правен казус и огромна отговорност.

— Стив Соломон се държи прекрасно с Боби, Ваша милост — каза тя. — Той е чувствителен, любящ и всеотдаен. Вярно е, че Боби има специални нужди, но има и специални дарби. В хода на делото ще имате възможност да чуете и Боби и да се уверите в невероятния начин, по който работи умът му.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 88 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)

0