Школа за магии (Книга първа)

— Няма нужда да ми го казваш.

— Чуй ме, Сам. Казах ти всичко — държавни тайни, истини за дипломатическата политика и едно разкритие, което е толкова значимо, че би могло да прати по дяволите съветско-американските отношения за години напред. Направих го, за да те убедя, че ние не спим. Работим усилено, за да измъкнем онези пилоти и да ги приберем у дома. Иска ми се да вярвам, че ще проявиш здрав разум. Не вдигай по тревога твоите хора от Пентагона. Окей?

— Окей.

Холис дори за миг не си помисли, че Алеви наистина вярва в каквото и да е. Освен това не смяташе, че той възнамерява да следва линията на правителството по пътя към разведряването. За Алеви няма да има нищо по-добро от това, ако той вдигне на крак всички в Пентагона. Холис не смяташе също, че Алеви загуби цял час само за да го накара да си затваря устата. Бе убеден, че през тези няколко дни, които му оставаха в тая страна, ще си има още работа със Сет Алеви и ще научи още неща за Школата за магии.

— Не казвай на Лиза за това. Твое задължение е да я накараш да забрави за всичко. Ясно?

— Ясно.

— И помни, че статутът ти на персона нон грата поставя под въпрос твоя дипломатически имунитет. Предай това и на Лиза. Бъдете изключително внимателни, ако решите да излезете от района на посолството.

— Добре.

— А, и още нещо. Искам да ми направиш една услуга.

— Да?

— Ела довечера с мен горе на покрива.

— За какво?

— Един-два пъти на месец се качвам на покрива, за да псувам Съюза на съветските социалистически републики. Отивам горе и крещя: „Хей, вие от КГБ, лайна такива! Здравейте!“ После се впускам в моите анализи на причините за буксуването на съветското общество.

— О, Господи, нищо чудно, че толкова те мразят.

— Да го духат! Точно това ми се прави тая вечер. Ела с мен.

Холис погледна часовника си.

— Ами аз… — той се чудеше дали Лиза е останала в апартамента му, или си е отишла.

— Хайде, тръгвай. Не се стягай. Добре ще ти се отрази.

— Да, надявам се чистият въздух да ми се, отрази добре.

— В това е силата на духа. Какво ще ти направят? Ще те изритат ли? Или ще те убият?

— Не могат да направят и двете едновременно — отбеляза Холис.

Той взе бутилката с бренди от масичката и Алеви го поведе нагоре към антрето на третия етаж. Изкачиха се по една стълба и отвориха капандурата.

Излязоха на плоския покрив над жилището на Алеви. Стояха под падащия тихо сняг и гледаха града наоколо, когато камбаните на Ивановата кула удариха два часът.

— Първият сняг падна по-рано тая година — каза Алеви.

Червените звезди върху кубетата и кулите на Кремъл светеха ярко, но кръстовете, които кои знае защо не бяха свалени, бяха тъмни и не се виждаха.

— Навярно по това време в Москва всичко е затворено — каза Алеви, — с изключение на дежурните служби на милицията и КГБ. Дори метрото е затворено. По времето на Сталин в тоя час Лубянка е започвала да бълва своите хищници. — Той взе бутилката с брендито от ръката на Холис, отпи една голяма глътка и започна да крещи: Ей, вие там, чувате ли ме? Събудете се, глупаци! Тук е самият Алеви — суперагентът, суперевреинът. — Той се обърна към Холис и продължи с нормален тон: — Тайните ченгета бродели из града със списъци в ръце и цяла Москва е чакала да се съмне притаила дъх. И всяко утро градът осъмвал в страх, изплашените до смърт човешки същества в него бързали към своите кабинети и фабрики и се правели, че не забелязват, ако някой не се появи на работа. Казват, че стенанията, писъците и изстрелите, идващи от Лубянка, се чували наоколо. Що за варварско минало е това! Като погледна натам, Сам, виждам един враждебен и непонятен за мен град. Надписи с необикновени букви, сгради с фантастични форми, а небето е винаги оцветено в тоя зловещ червеникав отблясък, който смразява кръвта и те кара да мислиш понякога, че си попаднал на Марс.

Холис се вгледа за момент в Алеви.

— А защо не потеглиш обратно за земята с първия космически кораб?

Върху лицето на Алеви се появи неловка усмивка.

— Ще го направя, разбира се. След една-две години.

На Холис му се прииска да му каже, че ако той продължава да ги дразни както сега, в никакъв случай няма да изкара още една година. Но реши, че няма да го направи, защото ония ги подслушваха. Пък и самият Алеви го знаеше.

— И вас! — изкрещя Алеви.

На последния етаж в блока отсреща се отвори прозорец и някакъв мъж отвърна на английски:

— Да ти го начукам аз, евреино!

Алеви се изсмя и отново изкрещя нещо на доста вулгарен руски, което Холис преведе приблизително като: „Ближи задници, чети «Правда» и ще станеш началник“.

— Да тръгваме, Сет — каза Холис и хвана Алеви за ръката.

Алеви се дръпна.

— Няма. — Отново отпи от бутилката и я подаде на Холис — На ти. Напий се и си мисли за някоя хубавица. Чувал ли си оня виц за… как беше… „Горилите от КГБ никога не излизат с курви, те просто живеят с Мери Палм.“ — Алеви се олюля и едва не изпусна чашата от ръката си.

— Сет… — На Холис му бе ясно, че Алеви е доста пиян и приказките няма да му повлияят. Очевидно това бе поредният му месечен катарзис, а Холис се бе научил да се отнася с уважение към хората тук, когато ги обхване някаква моментна лудост.

От отсрещния прозорец се чу друг глас, пак на английски:

— Кой е другият педераст с тебе? Холис ли?

Холис реши, че това е гласът на Игор. Той отпи от брендито и отвърна на руски:

— Видях майка ти да проси в парка „Горки“, за да събере пари за наема на квартирата.

Алеви изръмжа от задоволство:

— Много добре го измисли.

В продължение на 15 минути в снежната нощ се сипеха обида след обида от двете страни. Холис, който вече бе замаян от пиенето, помисли, че тая среща между Изтока и Запада трябваше да се състои на по-високо равнище, но Алеви и двамата руснаци изглеждаха доволни от този ритуал.

— Посланикът не те ли е мъмрил за тия разговори? — попита Холис. Алеви изпи и последната глътка от брендито и пусна бутилката на снега.

— Да го духа! — Той се заклатушка към отворената капандура на покрива и махна за довиждане на ония от другата страна.

— Спокойной ночи!

Двамата руснаци отговориха:

— Good night*!

[* Лека нощ! (англ.). — Б.пр.]

Алеви заслиза неуверено по стълбата.

Холис погледна назад към блока отсреща и видя, че двамата мъже му махаха. Единият изкрещя на английски:

— Приятно пътуване към къщи, Сам.

После се изхилиха. Както и пожеланието на Буров, и това сега не му се стори съвсем искрено.

23.

Холис стоеше сред кашоните с чаша в ръка, опитвайки се да открие кашона с пиенето. Големите мебели все още си бяха на мястото, а ония от немската фирма, която се грижеше за опаковането на багажа му, с тевтонската си съобразителност бяха оставили някои от най-необходимите неща за последния ден преди отпътуването му. Така че банята беше почти непокътната, имаше и дрехи за три дни плюс разни неща от първа необходимост в кухнята. Но не бяха оставили и една бутилка уиски. Най-после откри един кашон, който му се стори доста обещаващ. Разкъса капака и след като се порови из бутилките вътре, откри една с Чивъс Ригъл. Наля си в чашата и отиде в кухнята за лед. Погледна часовника си, изчака да стане точно дванайсет и отпи.

Холис чу, че входната врата се отвори, и предположи, че е Лиза, защото тя имаше ключ от жилището му. Пристъпи към стълбите и видя, че към него се приближават семейство Келъм. Дик Келъм му се усмихна.

— О, здравейте, полковник! Мислехме, че не сте си вкъщи.

Холис също му отвърна с усмивка:

— Нямам много работа в службата.

Той им направи път да влязат във всекидневната. Ан Келъм носеше кофа с четки и препарати за почистване.

— Можем да дойдем по-късно — обърна се тя към Холис, а в гласа й се четеше извинение.

— Не, госпожо Келъм, можете да поизчистите набързо.

Тя се огледа.

— О, вече са ви опаковали багажа.