Школа за магии (Книга първа)

— Не се дръж като животно след полово сношение. — Тя затвори очи и отново се обърна на другата страна.

Холис излезе, затръшвайки вратата след себе си.

Част трета

„Руснакът е прекрасен човек, докато не пъхне ризата в панталона си. Като ориенталец той е очарователен. Става непоносим само когато държи с него да се отнасят като с най-източния от западните народи, вместо да признае, че е най-западният от източните.“

Ръдиард Киплинг

22.

От касетофона в апартамента на Алеви се разнасяха патриотични песни в изпълнение на хора на съветската армия.

— Защо не смениш тая идиотщина? — попита Холис.

— Веднага. — Алеви отвори вратичката на уредбата и изключи касетофона. — Понякога пускам и музика, която те харесват.

Холис погледна през прозореца към 10-етажния блок отвъд улицата. На последния етаж КГБ бе разположил хората си и електронната апаратура, с която наблюдаваше и подслушваше района на посолството. Той се запита до каква ли степен успяват да го правят.

— Какво да бъде — Тина Търнър или Принс?

— Каквото ти предпочиташ, Сет.

Алеви пусна Принс.

— Това ще ги накара да грабнат бутилките с водка.

— След това се обърна към Холис. — И така, да се върнем там, където спряхме предишния път — какво правят тия триста американски пилоти в оня затвор, за да заслужат пребиваването си в него, т.е. да не ги убият.

— Да поразмишляваме малко на глас — каза Холис.

— Ако допуснем, че на онова място има затворени американски военнопленници, то тогава защо нашето правителство не предприема нищо по тоя въпрос?

Алеви сипа малко бренди в кафето си.

— Нямахме отговор до миналия петък вечер.

— Но вашите хора са знаели нещо и преди това.

— А как трябваше да реагираме? Ако президентът бе направил запитване, макар и по дискретен начин, към съветското правителство, оттам щяха да отговорят: „За какво намеквате? Да не се опитвате отново да осуетите мирните начинания?“ И знаеш ли какво? Те са съвсем прави. А ако президентът се ядоса и отправи публично обвинение, той ще трябва да отзове нашия посланик, да изгони техния и да провали срещата на високо равнище и мирните преговори. А ние така и няма да се доберем до някакви доказателства.

— И целият свят страшно ще ни се ядоса. Онова момче, дето го хванаха в Кремъл, се ползва с широка популярност в пресата, Сам. Казва, че иска да ни бъде приятел.

— Тогава не трябва да позволява на своите бивши съмишленици от КГБ да измъчват и да убиват американци — прекъсна го Холис.

— Интересна мисъл — съгласи се Алеви. — Това именно е част от сложността на проблема, с който се сблъскваме. Това момче е наследило 300 американски военнопленници. Но КГБ е този, който движи нещата около оня лагер. Доколко КГБ го е информирал по въпроса за лагера? Доколко са го осведомили какво знаем ние за Школата за магии? По тези въпроси не трябва да казваме много неща на правителството си, нали, Сам? Сигурно КГБ иска да осведоми правителството за този сериозен и комплициран проблем в последния момент. Съветското военно министерство и КГБ и преди са играли подобни игри. Тях хич не ги е грижа за мира между Изтока и Запада.

— А твоите хора не се ли опитват да саботират мирните инициативи?

— Не твърде често. — Алеви се засмя малко ехидно. — Ами твоите от Пентагона?

— Никой не е с чисти ръце — отговори Холис.

— А ти самият, Сам?

— Аз съм за мир, постигнат с честни средства — каза Холис. — Ами ти? Не си на страната нито на Съветския съюз, нито на разоръжаването, нали?

Алеви сви рамене.

— Само ти предавам указанията отгоре. Правя това, което ми нареждат. Предупредиха ме да не притеснявам съветското правителство с разкрития, които подсказват, че те навярно са задържали в плен американски граждани. — Алеви се изтегна на кушетката. — И аз слушам и изпълнявам. Един ден Буров просто премества лагера или пък застрелва всичките ония пилоти и край на всичко.

— Ето защо трябва да действаме бързо, Сет.

Алеви се бе вторачил в тавана.

— Прав си. Онези мъже там вече отдавна да са мъртви, ако не е Додсън. Той е едно живо доказателство и е на свобода. Но Буров държи Школата за магии и намиращите се там хора под властта си. Ако пък пипне Додсън преди нас… Все още продължавам да се надявам Додсън да се добере до посолството ни.

— Аз пък все още продължавам да мисля — каза Холис — за онези почти хиляда изчезнали пилоти и за онези триста, за които знаем, че се намират в Школата за магии. Предполагам, че броят им е бил по-голям, но малко по малко… поради естествени причини, самоубийства, екзекуции… Триста човека. Мисля, че сега животът им зависи от нас, Сет. Дипломатите да го духат.

Алеви се вгледа за момент в Холис.

— Знаеш ли, Сам, за тези две години, през които работим заедно, така и не можах да разбера кой си.

— Чудесно.

— Но сега вече си ми ясен. Този път си решил да нарушиш правилата на играта, да заложиш на карта кариерата си, световния мир и собствения си живот, за да измъкнеш онези пилоти от там. Хладнокръвният Сам Холис, Полковник Акуратност, отново е необузданият пилот, готов да бомбардира всичко, което му се изпречи на пътя. — Алеви се усмихна. — И въпреки това всички продължават да смятат, че играеш точно по правилата, а аз съм оня негодник, който ги нарушава. Те изобщо не подозират какво аз знам за теб. От това би могло да се извлече някаква полза. Добре дошъл в моя свят, Сам Холис.

Холис не отговори.

— Помисли за отрицателните последици от целта, която преследваш — продължи Алеви. — Да предположим, че освободим ония мъже там — чрез преговори или по някакъв друг начин. За Бога, можеш ли да си представиш как триста американски военнопленници на средна възраст се приземяват на летище „Дълис“ с един от полетите от Москва? Даваш ли си сметка какъв изблик на ярост ще предизвика това сред широката общественост?

— Да, ако моята собствена ярост е някакъв критерий за общественото мнение на Америка.

— Точно така. Да оставим срещата на високо равнище, преговорите за разоръжаване, търговията, пътуванията, „Болшой театър“, заводите. Тогава честта ни ще бъде неопетнена, но няма ли да изложим мира на опасност.

— За какво намекваш, Сет? Вашингтон не ги иска, така ли?

— Сам си отговори на тоя въпрос. — Алеви стана и си наля още кафе и бренди. После изключи касетофона. — Какво да ти пусна сега?

— През тези две години, откакто съм тук, съм слушал всичко, което е написано от 1685 година насам. Така че ми е все едно.

— Слушат ли ти се гайди? Чуй това. Оркестъра на шотландските хайлендери. Един англичанин от британското посолство ми я даде. Каза, че руснаците ненавиждат гайдите. — Алеви пусна касетата със запис на гайди и тъпани. — Нека да се върнем към въпроса защо именно тези пилоти са все още в плен на руснаците. След като са били изстискани като лимони от съветските въздушни сили, защо се е появил КГБ и е поел в свои ръце нещата около онова място?

Холис отпи от кафето си.

— Заради това, че са нещо като резервоар с идеи. Резервоар с идеи за КГБ. Един курс, който е продължение на обучението в Института за Америка и Канада.

— Точно така — отговори Алеви. — Само дето самата идея е малко по-зловеща.

— Какво имаш предвид?

— Според нас тия военнопленници ни носят вреда, Бог да им е на помощ. Така че нашата загриженост не е чисто хуманна. Ако беше така, тогава твоето цинично предположение, че по-скоро ще ги оставим да изгният там, за да спасим международното разведряване, е съвършено правилно. В действителност, Сам, нашата загриженост, т.е. загрижеността на моята компания, е свързана с неотложните проблеми на националната сигурност. — Алеви се приближи до Холис: — С една дума ние смятаме, че тоя шибан затвор — лагер е школа за съветски агенти, които говорят, общуват, мислят, действат и навярно чукат като американци. Разбираш ли?

Холис кимна.