Школа за магии (Книга първа)

Алеви махна с ръка към телефона и Холис вдигна слушалката.

— Холис на телефона.

Беше капитан О’Шей.

— Обажда се Буров.

— Свържи ме. — Холис се обърна към Алеви: — Фантомът от моргата в Можайск.

Алеви го посъветва:

— Не бъди груб с него. — После вдигна другата слушалка, за да чува разговора.

В слушалката прозвуча гласът на Буров:

— Полковник Холис ли е?

— Да, на телефона.

— Как се чувствате? — тонът на Буров бе дружелюбен.

— Отлично. А вие?

— Исках да ви се обадя през работно време, но все още съм много зает с историята около двамата убити, за които ви казах по-рано. Да не би да прекъсвам вечерята ви?

— Не, тук, в малка Америка, вечеряме в осем. Тъкмо гледах един видеофилм за Съветския съюз, направен от сателитите на разузнавателните служби.

Буров се изсмя.

— Какво съвпадение! Аз пък тъкмо прослушвах някакви записи на разговори, проведени във вашето посолство.

— Живеем в света на електрониката. Кога ще мога да се срещна с майор Додсън в Търговския център?

— Вече разговарях с него. Той не желае да се среща с когото и да е от вашето посолство.

— От неговото посолство. А защо не желае?

— Не вижда никакъв смисъл.

— Смисълът е да се уверим, че е жив и здрав и че иска да остане в Съветския съюз.

— Това е сто на сто сигурно — отговори Буров.

Холис малко се изненада от лекотата, с която Буров използваше американския военен жаргон.

— Не че проявявам недоверие към един полковник от КГБ, но какво става със снимката във вестник „Правда“? — попита той.

— Мога да ви я покажа.

— Без фотомонтажи, нали? Искам снимката и негатива.

— Това не мога да направя. Мога само да ви я покажа.

— Тогава си я задръжте за вас.

— Не зная какво друго мога да кажа, полковник Холис.

— Можете да кажете „да“.

— Ще разговарям отново с майор Додсън.

— Нима? Ами как ще реагирате, ако ви кажа, че майор Додсън е тук, в посолството, и че ни разказа невероятно интересни неща?

— Не насилвай нещата — прошепна Алеви на Холис.

В първия момент Буров замълча, след това отговори:

— Не е възможно, полковник. Само преди двадесет минути разговарях с него.

— Не ми се вярва.

— Ами щом е при вас, дайте ми го да го чуя.

— След няколко дни можете да го видите по телевизията.

Макар и сдържан, тонът на Буров издаваше вълнението му.

— Пак ще ви потърся във връзка с майор Додсън.

— Чудесно! Къде мога да ви намеря, полковник Буров?

— Можете да се обадите в Лефортово и да оставите съобщение за мен.

— Нямате ли домашен телефон, на който да ви търся в почивните дни?

— Съжалявам, но нямам. Просто звъннете в Лефортово. Там работят денонощно без прекъсване.

— А не мога ли да ви търся в Можайск или Бородино?

— Не, аз работя тук.

— В кой отдел?

— Не е важно за вас.

— А имате ли собствено име?

— Да, Пьотр.

— Съвсем християнско. Обзалагам се, че родителите ви са били християни.

— Това не е ваша работа — отговори Буров троснато.

— Добре, добре, Пьотр.

— Не се заяждайте с мен, Холис. И без друго вече ви дължа нещо.

— Е, това вече си е оня Буров, когото познавам. Как ви е ченето?

Алеви се усмихна.

— Непрекъснато ми напомня за вас — отговори Буров. — Знаете ли, Сам, от това, което съм чувал за вас, разбрах, че животът ви досега върви добре. Гледайте късметът да не ви напусне.

— Това заплаха ли е?

— Не, ясновидство. Не мога да си позволя да ви заплашвам по телефона. Вашите хора записват всичко.

— Тогава да запишем и вашия отговор на моя следващ въпрос: къде е колата на господин Фишър?

— Задайте тоя въпрос на московската полиция.

— Оттам отговориха, че не е при тях. От Америка пристигна екип от съдебни експерти, за да направи оглед на колата. Къде е тя, полковник Буров?

— Ще се опитам да разбера.

— Моля ви, направете го. И се постарайте този път да се справите по-добре, отколкото с другите неща, за които ви бях помолил. Е, полковник, извинете ме, но ако няма какво друго да кажете, нека да приключим, защото трябва да продължа с оня видеоматериал, подготвен от разузнавателните сателити. Тъкмо бях стигнал до новия завод за ракети на твърдо гориво край Калининград, който се вижда съвсем ясно, но около него се забелязват множество разхвърляни материали. Предайте на когото трябва, че е добре всичко това да се подреди.

Буров отговори, без да обърне внимание на казаното:

— Между другото един мой приятел от Лондон ми съобщи, че жена ви прекарва половината част от времето си на Бонд Стрийт. Надявам се, че не разполага с вашите кредитни карти. Или пък всичко е за сметка на мъжа, с когото излиза всекидневно. От това, което чух, излиза, че е доста заможен.

— Сам, откажи се. Не можеш да спечелиш тая битка — прошепна Алеви. Холис кимна.

— Окей, Буров. Ще ви държа в течение по отношение на майор Додсън.

— И аз вас, полковник. Случайно ми се обади един друг мой приятел от Министерството на външните работи и ми съобщи неприятната вест за преждевременното ви отпътуване от страната ни. За мен бе истинско удоволствие да работя с вас. Бихме могли да обядваме заедно, преди да си тръгнете. Да речем, в понеделник. Искате ли отново да се срещнем в ресторант „Лефортово“?

— Разбира се. Ще се опитам да го вместя в програмата си.

— Добре. А с кого ще работя след понеделник?

Алеви посочи с пръст към себе си.

Холис отговори по телефона:

— Със Сет Алеви. Познавате го, нали?

— О, да. Тук всички познават господин Алеви. С нетърпение очаквам отново да се срещна с него. Предайте му моите сърдечни поздрави.

— Непременно ще му ги предам.

— Ако не се видим, полковник, или пък ако не се чуем, ви пожелавам пътуването към къщи да мине без проблеми.

— И аз това искам.

— Лека нощ.

— Лека нощ, полковник Буров. — Холис остави телефонната слушалка. — Мръсен кучи син!

— Боже мой, та той така добре говори английски, нали? — забеляза Алеви.

— Защото си има работа с много американци.

Алеви поклати глава.

— Ама и ти го вдигна под пара за майор Додсън. Сега има да се чуди дали знаем само някои неща за Школата за магии, или пък знаем всичко. От време на време е добре човек да го увърта и да чака да види какво ще излезе накрая. Понякога излиза заек, понякога — мечка стръвница.

— Нямам проблеми с мечките. Заредил съм се добре с ловни патрони.

— Това е страна на мечките — засмя се Алеви.

— Без паника, Сет. Ти можеш да се справиш. Ще ми пишеш как вървят нещата.

Алеви отново се засмя.

— Голям идиот си. Вбесяваш, го, после ме оставяш да се оправям сам-самичък.

— Та нали ти пожела. Иначе щях да го предам на моя заместник.

— Не, аз ще се заема с Буров. Той е надежден източник. Струва ми се, че след като се изясни цялата тая история, ще мога даже да излизам на разходка с него. Дори бих могъл да работя с него.

— Нали сте от един дол дренки.

Алеви не отговори.

— Трябва да тръгвам.

Холис отвори вратата на обезопасената стая и излезе. Алеви го последва в коридора. Когато влязоха във всекидневната, Алеви каза:

— Довечера трябва да чакам и да изпращам няколко съобщения. Ела пак към един след полунощ.

Холис тръгна към стълбите.

— Защо?

— Дотогава може да имам отговори на още въпроси. А пък и сам ще имам още въпроси. Мисли за това за какво се използва Школата за магии.

Холис слезе по стълбите, взе палтото си и излезе навън. „А за какво, по дяволите, смяташ, че мисля?“ — каза на себе си.

21.

Сам Холис се огледа за кърпа и тъй като не намери, изтри кухненския плот с носната си кърпичка, а после я изхвърли в кофата за боклук.

Липсваха му руските камериерки, но броят на чуждия обслужващ персонал в посолството бе сведен до минимум — останали бяха само дванадесет души. За сметка на това беше засилена охраната. Госпожа и господин Келъм — американското семейство, което сега се грижеше за почистването, бяха по-прецизни, отколкото чистачките рускини. Но това се дължеше на факта, че семейство Келъм се ровеха само из мръсотията, докато рускините се ровеха и в разни други неща. За съжаление обаче семейство Келъм идваха в дома му само веднъж на две седмици и това си личеше. Холис напъха чашите от кафе и бира в съдомиялната машина и затвори вратата със замах. Някой звънна на вратата. „По дяволите!“