Школа за магии (Книга първа)

— Не, нямам, но ще предадете на главнокомандващия да пренебрегне тия подробности.

Банкс задържа погледа си върху Холис, после продължи:

— И на двама ви ще дадат тридесетдневен отпуск. Ще получите и нови назначения, които ще бъдат перспективни за бъдещите ви кариери.

— Искаме да бъдем назначени на едно и също място — обади се Лиза.

Банкс погледна Алеви, после се обърна към нея.

— Това е невъзможно.

— Защо?

— От гледна точка на сигурността.

— Какво означава това?

Банкс погледна часовника си така, че всички да го забележат.

— Трябва да се кача горе. Господин Алеви през това време ще ви разясни подробностите по отпътуването ви. — После добави с по-мек тон. — Лично аз съжалявам, че си тръгвате. Всички смятаме, че работата ви е изключително ценна за цялата дипломатическа мисия. Вашият руски е просто несравним. Сам, Лиза, желая ви късмет. — И Банкс излезе.

Алеви отиде до барчето и си наля водка и леденостуден портокалов сок. Имаше и подноси с различни деликатеси.

— Заповядайте, вземете си. Чарлз нареди да сервират някои вкусни неща, за да се почувствате по-добре.

Лиза стана и си наля гореща вода за чай от сребърна кана.

— Сам, искаш ли нещо? — попита тя Холис.

— Кафе, ако обичаш.

Тя му поднесе кафето и седна на стола до него. Алеви сложи на масата табла, отрупана с червен и черен хайвер, сметана, препечени филийки и масло.

— Когато тук ти бият дузпата, поне замазват положението с масло — забеляза Лиза.

Алеви дъвчеше някаква сладка.

— Не си справедлива, Лиза. — Той изтри пръстите си с памучна салфетка. — Сега ще ви прочета някои точки от Закона за държавна сигурност, в който се казва, че сте длъжни да не говорите за това, което сте видели, чули или чели, докато сте заемали своите длъжности тук.

Алеви им прочете инструкциите и накрая ги помоли да разпишат някакви заявления — част от стандартната процедура в подобни случаи.

Алеви седна срещу тях и остави питието си на масата. Намаза си триъгълна филийка със сметана и хайвер и се обърна към тях:

— Така е по-добре.

— Мисля, че с масло е по-хубаво — отговори Холис.

Алеви отхапа от филийката и го погледна хладно.

— Исках да кажа, че е по-добре, че ви изритват. Ако не ви гонеха, това би означавало, че КГБ е убедило политбюро да им даде още една възможност да ви пипнат. Очевидно политбюро, в ролята си на пъдар, е отговорило на КГБ, че вече са пропуснали шанса си и че ловният сезон за разни там Лизи и Самовци е приключил.

Холис допи кафето си.

— Това ли е всичко, Сет?

— Не. Съветвам и двама ви да не напускате района на посолството през дните, които ви остават.

— Възнамерявам да си купя някои изделия на руските художествени занаяти, преди да си тръгна, да направя снимки, и други такива неща — каза Лиза.

— Това е моят личен съвет — вдигна рамене Алеви. — А следващото е официална заповед — не трябва да напускате вратите на посолството сами и не трябва да излизате след залез-слънце.

— Мислех, че за нас сезонът е приключил — обади се Холис.

Алеви стана и си наля още едно питие.

— Там, където има пъдари, има и бракониери. — После добави: — Ако от това ще се почувствате по-добре, искам да ви осведомя, че и нашето правителство е изритало военното им аташе и съветника им към масмедиите от Вашингтон. В утрешните вестници ще пише.

— Освободена ли съм от служебните си задължения? — попита Лиза.

— О, да. И двамата. „Интердийн“ — една западногерманска компания, ще се погрижи за багажа ви. Трябва ви време, за да си подготвите нещата.

— Кой ще се срещне с Аса в неделя? — попита Холис.

— Ще се наложи ти да го направиш. Кажи му, че за него ще се погрижи някой друг. Ще уточните подробностите. Не го изпускай.

— Ще го измъкнем ли?

— Ако ти даде това, което му поиска.

— А защо не изритаха и тебе? — попита Лиза Алеви. — Ти си тоя, дето насочи пистолет срещу Буров.

— Ами — отговори Алеви — самото КГБ иска аз да си остана тук, водено от принципа, че е по-добре да си имаш работа с дявола, когото познаваш. А и ако ме бяха изритали, тогава и ние щяхме да изритаме техния висш резидент във Вашингтон, така както се случи през 1986-а. Това пък ще доведе и до други изритани. Вече никой не иска това да се случва. Резултатът е равен — два на два.

— Дипломацията притежава някаква невероятна алогичност, която се превръща в своего рода нейна логичност — отбеляза Лиза.

— Ще сложа мисълта ти в рамка и ще я закача в обезопасената стая на посланика. — Алеви се усмихна на Лиза и се загледа за момент в нея, след това попита, като се опитваше гласът му да звучи по-меко: — Е, лейди Лиза, къде ще прекарате отпуската си?

— Не знам… това ми дойде съвсем изневиделица. Сигурно в Ню Йорк…

Алеви погледна Холис:

— А ти?

— Не съм много сигурен. Предполагам, в Лондон, за да се заема с оная работа. После, може би, в Япония — да видя как старите се справят с религията на Зен. След това — в Ню Йорк, да видя брат си, който не желае да напуска своята астрономическа зона. — Замисли се и добави: — Може да отида и до Ню Канаан, за да изкажа съболезнования на семейство Фишър.

— И аз ще отида — кимна Лиза.

— Да не сте посмели — каза Алеви ядосано. — Добре ще се погрижат за вас, ако се опитате да проявите съпричастие. И двамата можете да си изберете да работите където пожелаете по света, с изключение на страните зад желязната завеса. Това ви предлагат.

Лиза продължи думите му:

— Стига да не сме заедно. Това твоя идея ли беше?

— Няма да удостоя този твой въпрос с отговор.

— Е, аз ще обсъдя всичко това с моите хора — изправи се Холис. — Моята служба има предимство при уреждане на подобни въпроси.

— Свърши ли?

— Не. Сега бих искал да ми разкажете за отклонението си до Бородино.

— Няма много за разказване — отговори Холис. — Все пак аз наистина застрелях двама от патрула на КГБ.

— Господи! Сериозно ли говориш? — скочи на крака Алеви.

— За съжаление да.

— Боже мой! От това им е прекипяло. Защо, по дяволите, не ми каза? Големи късметлии сте, щом сте още живи.

— Беше неизбежно.

— Добре, добре. Какво друго се случи при Бородино?

— Ще ти дам подробен доклад преди отпътуването си. — След кратка пауза той продължи: — Но както се казва сред дипломатическите кръгове, quid pro quo*.

[* Услуга за услуга (лат.). — Б.пр.]

— Не искаш ли сега да го направим? — запита в отговор Алеви. — Е, но както също се казва, аз няма да се съглася при каквото и да е задължително условие. Ще ми кажеш всичко без никакви предварителни условия и без каквито и да е гаранции, че ще получиш нещо в замяна. Ако не го направиш, ви гарантирам и на двамата, че покривът над главите ви ще се срути.

— Не заплашвай един убиец, Сет — отговори Холис съвсем спокойно.

Алеви и Холис се гледаха вторачено, после Алеви се усмихна.

— Съжалявам. Просто предавам заповеди.

Лиза се доближи до Алеви и каза доста троснато:

— Когато ни информираш как ще бъде разследвано убийството на Грегъри Фишър и какво правиш за майор Додсън, ние ще ти кажем какво видяхме при Бородино. Това няма да бъде поредният случай, при който просто се отписва от дневния ред смъртта на един американски гражданин заради интереса на някакви дипломатически маневри.

— Не си играй на журналист, който разследва разни интересни случаи, Лиза — отвърна Алеви. — Ти си кореспондентка на Информационната агенция на Съединените Щати.

— Чух, че приятелите ти във Вашингтон вече са го направили — каза Холис.

— Нямам нищо общо с онова — отговори Алеви.

— С кое? — попита Лиза.

— Нищо. — Алеви тръгна към тапицираната с кожа, добре уплътнена врата. — Вижте, съгласен съм, че това е гадна работа, която унищожава човешкото у човека, но са необходими събития като тези от последните дни, за да стане всичко реалност. Не съм ли прав? Във военното разузнаване се занимавате с разни статути, цифри, способности и дърдорите за термоядрено разрушение. Празни приказки. Но сетне някой вонящ тъпак те залепва за някоя кола така, както на мен ми натикаха ташаците чак в корема с ритници и… гледай ти! Съветско — американската борба за надмощие взела съвсем нова насока и се задълбочила. — Алеви отвори вратата. — Имам много добри основания да се погрижа за всичко това. Чарли Банкс може да вдига пара и да плещи баналности ако ще и цял ден, а аз цял ден ще се усмихвам и ще кимам с глава. Но си гледам работата, а той да си гледа неговата. Що се отнася до вас двамата, дипломатите ще кажат, че този проблем не е по силите ви и е извън вашата власт.