Армагедони (Антология)

Погледна ме изненадано. Отстъпи встрани, наведох се, вдигнах торбите и влязох.

Стъклените балконски врати се разтресоха, сякаш великани се опитваха да влязат през тях. През процепи се бе процедил дъжд, за да направи тъмни локви върху килима.

Оставих торбите върху плота, отделящ кухнята. Намерих хляб в хладилника, пуснах две филии в тостера. Докато се печаха, отворих гъшия пастет.

— Телескопът ми е изчезнал — забеляза Лесли.

Съвсем естествено. Паднала на балкона се виждаше само трикраката му стойка.

Развих телчето на бутилка шампанско. Филиите изскочиха, Лесли взе нож и намаза и двете с пастет. Поднесох бутилката близо до ухото й, като се надявах да събудя условен рефлекс.

Тя се усмихна леко, когато тапата изскочи, и рече:

— Ще трябва да си приготвим място за пикник тук. Зад плота. Рано или късно вятърът ще счупи балконските врати и ще посипе всичко със стъкла.

Предложението бе добро. Проврях се зад преградата на кухненския бокс, събрах всички възглавници от пода и дивана и се върнах с тях. Направихме си гнездо.

Беше донякъде уютно. Разделителният плот бе висок малко повече от метър, точно над главите ни, а самата ниша на кухнята бе достатъчно широка, за да не си удряме лактите. Целият под бе застлан с възглавници. Лесли наля шампанско в чаши за коняк, като ги напълни до ръба.

Помислих си за тост, ала имаше твърде много възможности, всичките потискащи. Отпихме и без тост. После внимателно оставихме на пода конячените чаши и се притиснахме в обятията си. Можехме да седим така, лице в лице, като се подпираме един о друг.

— Ще умрем — заяви Лесли.

— Може би не.

— Примири се с мисълта като мен — рече тя. — Виж се само, изнервил си се целият. Страх те е от смъртта. Не прекарахме ли чудесна нощ?

— Неповторима. Съжалявам, че не знаех по-рано, че да те изведа и на вечеря.

Разнесе се гръм — цяла верига от шест експлозии. Като бомби при въздушно нападение.

— Аз също — каза тя, когато отново можехме да се чуваме.

— Иска ми се да го знаех още следобед.

— Бонбони с орехов крем!

— На зеленчуковия пазар. Двойно препечени фъстъци. А ти кого би убила, ако имаше време?

— Има една девойка в университета…

… която била съперница на нейна приятелка, така смяташе Лесли. Аз се сетих за един редактор, който постоянно променяше решенията си. Лесли назова една от старите ми приятелки, аз на свой ред единствения й бивш приятел, за когото знам, така че ще е доста забавно, преди да ги изчерпим всичките. Брат ми Майк забрави веднъж рождения ми ден, мръсникът.

Лампите премигнаха, после светнаха пак.

Опитвайки се да го направи сякаш небрежно, Лесли попита:

— Наистина ли смяташ, че Слънцето може да се върне в нормалното си състояние?

— Иначе и без друго ще сме мъртви. Де да можехме да видим Юпитер…

— По дяволите, отговори ми! Мислиш ли, че е било изригване?

— Да.

— Защо?

— Жълтите джуджета не се превръщат в Нови.

— Ами ако нашето го стори?

— Астрономите знаят много по въпроса за Новата — отвърнах. — Повече, отколкото би предположила. Могат да предскажат появата й цели месеци по-рано. Слънцето е от типа на жълтите джуджета. Те изобщо не могат да избухнат като Нови. Най-напред трябва да изпаднат от основната последователност, а това отнема милиони години.

Лесли леко заби юмрук в гърба ми. Бяхме долепили бузи, не можех да видя лицето й.

— Не искам да го вярвам. Не смея. Стан, нищо подобно на това не се е случвало досега. Откъде можеш да знаеш?

— Случвало се е.

— Какво? Не го вярвам. Щяхме да помним.

— Спомняш ли си първото кацане на Луната? Олдрин и Армстронг?

— Разбира се. Гледахме го по Лунното парти на Ърл.

— Те кацнаха на най-голямата, най-гладката равнина, която успяха да намерят на Луната. Изпратиха няколко часа подскачащи домашни филмчета, направиха множество съвсем ясни фотографии, оставиха безброй нащърбени отпечатъци наоколо. И се върнаха у дома с купчина камъни. Помниш ли? Някои хора казаха, че са ходили твърде далеч, за да събират камъни. Само че първото нещо, което всички забелязаха по тези камъни, бе, че са наполовина разтопени. Някога в миналото — о, да кажем през последните неколкостотин хиляди години, няма начин да го приемем, че е било по-скоро — е имало изригване на Слънцето. Горещината не е продължила твърде дълго, не достатъчно, че да остави следи по Земята. Луната обаче няма атмосфера, която да я защитава. Всички камъни са се разтопили от едната страна.

Въздухът бе топъл и влажен. Съблякох якето си, което бе напоено от дъжда. Извадих цигарите и кибрита, запалих една и пуснах дима покрай ухото на Лесли.

— Щяхме да помним. Не може да е било толкова зле.

— Не съм съвсем сигурен. Да приемем, че е станало над Тихия океан. Тогава не би причинило особено големи щети. Или над американските континенти. Щеше да стерилизира някои растения и животни, щеше да изгори много гори, а кой би го разбрал? Онзи път Слънцето се е върнало към нормалното си състояние. Възможно е отново да го стори. Слънцето е променлива звезда само на четири процента. Навярно понякога става малко по-променливо, от време на време, не по-често от това.

Нещо се разби във всекидневната. Прозорец? Влажен повей ни погали, а писъкът на вятъра се усили.

— Значи можем да преживеем това — каза колебливо Лесли.

— Мисля, че уцели право в десятката. Наздраве!

Намерих чашата си с шампанско и я пресуших. Минаваше три сутринта, във вратите ни се блъскаше ураган.

— В такъв случай не трябва ли да направим нещо?

— Правим го.

— Например да се опитаме да се качим на планината. Стан, ще има големи наводнения!

— Можеш да се обзаложиш, че ще има, но няма да стигнат толкова високо. Цели четиринайсет етажа. Слушай, обмислил съм го внимателно. Намираме се в сграда, която е проектирана да устои на земетресения. Самата ти си ми го казала. Ще е нужно нещо повече от ураган, за да я събори. Колкото до бягство в планината, коя планина? Тази нощ няма да стигнем далече, не и след като улиците вече са наводнени. Да предположим, че успеем да се изкачим на планината Санта Моника, после какво? Чакат ни блатни свлачища, ето какво. Тази област няма да издържи на това, което се задава. Изригването трябва да е изпарило достатъчно вода, че да образува нов океан. Ще вали четирийсет дни и четирийсет нощи! Любов моя, тук е най-сигурното място, което можехме да достигнем тази нощ.

— Да предположим, че полярните шапки се разтопят?

— Аха… добре, доста сме нависоко, дори за това. Хей, навярно онова последно изригване, за което говорех, е предизвикало потопа на Ной. Вероятно сега се случва отново. Можем да сме съвсем сигурни, че няма място на Земята, което да не е в центъра на буря. Тези два огромни урагана, въртящи се в противоположни посоки, вече трябва да са се разпаднали на стотици малки вихрушки…

Стъклените врати се пръснаха навътре. Наведохме се, вятърът се изви с вой около нас и ни засипа с дъжд и стъкла.

— Поне имаме храна! — провикнах се. — Ако наводненията ни блокират тук, ще успеем да преживеем!

— Само че ако електричеството спре, няма да можем да я приготвим! А и хладилникът…

— Ще сготвим още сега всичко, което можем. Ще сварим твърдо яйцата…

Вятърът се надигна още по-силно край нас. Престанах да се мъча да говоря.

Топъл дъжд ни изпръска хоризонтално и ни намокри от глава до пети. Опитай се само да готвиш при ураган! Много съм глупав, чаках прекалено дълго. Вятърът ще ни залее с вряла вода, ако се пробваме. Или с гореща мазнина.

— Ще трябва да използваме фурната! — изкрещя Лесли.

Разбира се. Фурната няма как да се стовари върху ни.

Настроихме я на 220 градуса и пъхнахме вътре яйцата в тенджера с вода. Извадихме всичкото месо от фризера и го хвърлихме в голям тиган. Два артишока в друга тенджера. Останалите зеленчуци можехме да ядем сурови.