Дневниците на Кари Брадшоу

Коленете ми се подкосяват. Спъвам се в бордюра на тротоара и се свличам на земята.

— Кари? Добре ли си?

Кимам нещастно и промърморвам:

— Може би не трябва да тръгвам. Може би е най-добре да остана и да се изправя лице в лице с него.

Мишката и Дани отново си разменят погледи и аз оставам с впечатлението, че са се превърнали в някоя от онези рядко срещани двойки, които контактуват на екстрасензорно ниво.

— Не мисля, че идеята е добра — изрича накрая Дани с успокоителен глас. — Той може би е пиян. Ти самата също си малко пияна. Нали не искаш да се изправяте един срещу друго, когато сте пийнали?

— Че защо не? — свивам рамене, питайки се откъде Мишката успя да изкопае този невероятен младеж.

— Защото когато един мъж е пиян, единственото, за което е в състояние да мисли, е за победа. И за това, че на всяка цена е длъжен да съхрани достойнството си.

— Уолт! — светва ми внезапно. — Трябва да видя Уолт!

Като никога Уолт този път наистина е на смяна в „Хамбургер Шак“.

— Сигурна ли си, че си добре? — пита за кой ли път Мишката.

— Напълно! — махвам с ръка, защото знам, че тя изгаря от нетърпение да бъде насаме с Дани.

Дани ме изпраща до входа на заведението. Докато си казваме довиждане, той поглежда в очите ми с такова съчувствие и разбиране, че почти започвам да завиждам на Мишката. С момче като Дани всяко момиче може да се чувства спокойно. Няма да му се наложи да се притеснява дали той ще флиртува с най-добрата й приятелка, или ще танцува с най-големия й враг. Питам се дали и аз някога ще успея да си намеря подобен мъж. И ако все пак го открия, дали ще проявя достатъчно разум да го харесам.

— Хей, здрасти! — подвиква Уолт, когато се насочвам към бара. Вече е почти девет и половина, време за затваряне на заведението и той е започнал да почиства и да прибира нарязания лук и чушки в хладилника. — Надявам се, че не си дошла за ядене.

— Не, дойдох да се срещна с теб — отговарям, но внезапно осъзнала, че всъщност умирам от глад, добавям: — Иначе един чийзбургер няма да ми се отрази зле.

Уолт вдига поглед към часовника и казва:

— Трябва да затворя в…

— Уолт, моля те!

Той ме поглежда изпитателно, но после разгъва една готова плънка за хамбургер и я поставя в грила.

— Къде е приятелят ти? — пита той, но така, сякаш думата „приятел“ не си заслужава да бъде изричана.

— Скъсахме.

— Хубаво — отбелязва Уолт. — Значи седмицата ти се очертава точно толкова добра, колкото и моята.

— Защо? — питам, докато вадя няколко салфетки от салфетника на бара. — И ти ли си скъсал с някого?

Той се обръща рязко и ме поглежда:

— Какво би трябвало да означава това, ако смея да попитам?

— Нищо! — ококорвам очи аз, самата невинност. — Хайде, Уолт! Някога бяхме най-добри приятели! И си споделяхме всичко!

— Не съвсем всичко, Кари.

— Добре де, ама иначе доста неща.

— Това беше преди да ме зарежеш заради Маги — отбелязва саркастично той. А после побързва да добави: — Но не се тревожи. Защото аз не го правя. Просто си знаех, че когато с Маги се разделим, всички ще заемат нечия страна. Така Маги получи всичките ни приятели.

Това ме разсмива и аз отбелязвам:

— Ех, Уолт, как ми липсваше!

— Да, като че ли и ти ми липсваше. — Обръща плънката на хамбургера, поставя отгоре й квадратно парче сирене тост, отваря едно кръгло хлебче и слага двете половини да се запекат леко на грила.

— Искаш ли лук и чушки?

— Разбира се. — Започвам да въртя бутилките с горчица и кетчуп, поставени на бара, колкото да се занимавам с нещо, но накрая не издържам повече. — Уолт, трябва да ти кажа нещо. Много е лошо и след като разбереш, сигурно ще ти се прииска да ме убиеш, но предварително те предупреждавам да не го правиш!

Той обръща едната половинка от хлебчето и поставя върху нея кюфтенцето. После казва:

— Нека позная — Маги е бременна.

— Така ли? — ококорвам се аз.

— Че аз откъде мога да знам? — свива рамене той, плъзва чийзбургера в една пластмасова чинийка и я бутва към мен.

Свеждам очи към сандвича и промърморвам:

— Уолт, знам.

— Значи все пак е бременна — въздъхва примирено той, сякаш през цялото време го е очаквал.

— Не за Маги — тръсвам глава и отхапвам от сандвича. — За теб.

Той започва да бърше плота с един парцал и отбелязва:

— Мога да те уверя, че аз не съм бременен!

— Стига, Уолт! — Поколебавам се и вдигам хамбургера пред себе си като щит. Ако въобще смятам да му казвам, трябва да го направя сега. — Само не се сърди, моля ти се! Но напоследък се държиш толкова странно! И реших, че сигурно си в голяма беда. А когато Себастиан…

— Какво за Себастиан? — прекъсва ме той с метално режещ глас.

— Каза, че те е видял — на онова място. А после Мишката и аз… те проследихме.

Ето, казах го! И изобщо няма да му казвам, че Маги също е била там! Е, може би постепенно и това ще му кажа. След като асимилира информацията.

Уолт избухва в нервен смях и пита:

— И какво видяхте?

Толкова съм щастлива, че дотук той не се разсърди, че отхапвам още едно парче от чийзбургера. После отговарям с пълна уста:

— Теб. И Ранди Сандлър.

Той се вцепенява, а после изведнъж рязко изважда престилката през главата си.

— Страхотно, няма що! — изрича с горчив глас. — И колко още хора, освен вас знаят за това?

— Никой — отговарям. — Не сме казвали на никого. Не бихме го направили. Така де, това си е твоя работа, а не наша, нали?

— Очевидно е и ваша работа. — Уолт захвърля престилката в мивката и напуска с гръм и трясък през летящата врата зад бара.

Въздъхвам. А си мислех, че по-лошо от това не може да стане.

Грабвам якето си и хуквам след него. Той се е скрил зад ресторанта и се опитва да си запали цигара.

— Уолт, много съжалявам!

Той поклаща глава, вдишва дима, задържа го в дробовете си, а после бавно го изпуска навън.

— Е, все някой ден щеше да се разбере. — Дръпва отново от цигарата. — Макар че се надявах да успея да го запазя в тайна, докато не вляза в колежа и не се махна от баща ми.

— Че защо? Той какво ще направи?

— Ще ме заключи у дома. Или ще ме изпрати при някой от онези психиатри, които уж връщали хората в правия сексуален път. Или може би при свещеник, който ще ми повтаря какъв голям грешник съм. Представяш ли си иронията?

— Чувствам се ужасно.

— Че защо ти да се чувстваш ужасно?! Не ти си гей! — Издиша гъста струя дим и вдига очи към небето. — От друга страна, това надали ще бъде кой знае каква изненада за него. Той и без това отдавна ме нарича „педераст“ и „обратен“. А, да, освен това зад гърба ми най-често ме нарича „женчо“.

— Собственият ти баща?

— Да, Кари, собственият ми баща! — кимва той и изгася фаса с подметката на обувката си. После внезапно изрича: — Майната му! Той изобщо не заслужава моето уважение! Ако се чувства засрамен от мен, проблемът си е изцяло негов. — Поглежда часовника си и допълва: — Да разбирам ли, че няма да се връщаш на танците?

— Не мога.

— Тъкмо чакам Ранди да дойде да ме вземе. Смятаме да отидем някъде да се повеселим. Искаш ли да дойдеш с нас?

Пет минути по-късно се появява и самият Ранди в неговия велик мустанг. Двамата с Уолт провеждат бърз приглушен разговор, след което Уолт ми прави знак да се кача при тях в колата.

Десет минути по-късно седя на тясната задна седалка на мустанга, докато той лети по шосе 91. Музиката гърми, а аз все още не мога да осъзная, че излизам някъде с мъжкаря Ранди Сандлър, бившият куотърбек на гимназия „Касълбъри“, който сега е гадже на Уолт. Май всъщност не знам за хората чак толкова много, колкото си мислех, че знам. И имам още да уча. Но пък е адски вълнуващо.

— Къде отиваме? — опитвам се да надвикам музиката.

— П-таун! — крещи Уолт.

— Провидънс?

— Налага се да отидем в друг щат, за да се забавляваме — пояснява Ранди. — По-гадно от това, здраве му кажи!