Дневниците на Кари Брадшоу

Синтия Вайънд излиза на сцената пред цялото училище и вдига един екземпляр от последния брой на „Нътмег“.

— А тази седмица имаме една история от Кари Брадшоу за групичките! — обявява.

Постни аплодисменти, след което всички побързват да се изправят.

— Браво, Брадли! В крайна сметка публикуваха материала ти! — търчи при мен Мишката.

— Нямаме търпение да го прочетем — промърморват подигравателно няколко дечица, докато минават покрай мен.

— Слава богу, че всичко свърши, нали? — появява се и Себастиан и намигва на Мишката.

— Какво искаш да кажеш? — питам озадачено аз.

— Този „Нътмег“ — продължава да говори той на Мишката. — И теб ли те тормозеше с онези безкрайни репортерски въпроси?

— Не, разбира се! — отговаря Мишката и го поглежда безкрайно изненадана.

— Все тая. Важното е, че всичко свърши! — повтаря той и се ухилва.

Мишката ме поглежда неразбиращо, обаче аз свивам рамене, все едно й казвам: „Момчета, какво да ги правиш!“

— Е, аз пък мисля, че статията ти е страхотна! — извисява нарочно глас Мишката.

— Ето я и нея! — провиква се Маги. — Ето я нашата звезда!

— О, я стига, Маги! Само някаква си глупава история в „Нътмег“!

Но въпреки това не мога да не изпитам огромно задоволство. Плъзвам се до нея на масичката за пикник край плевнята. Земята вече е замръзнала, а от няколко месеца насам температурите варират единствено между студено, по-студено и много студено. На главата си имам плетена шапка с дълга опашка, завършваща с пискюл. Маги, която се справя със зимата, като се преструва, че тя не съществува, и отказва да си сложи шапка и ръкавици, освен когато ходи на ски, потрива ръце между две дръпвания на цигарата, която двамата с Питър си подават. Лали пък е обута с ботуши, каквито носят работниците по строежите — това като че ли е последният писък на модата тази зима.

— Дай да си дръпна и аз — обръща се Лали към Маги, което е твърде необичайно, защото Лали почти никога не пуши.

— Да, статията си я биваше — признава неохотно и Питър.

— Всичко, което Кари прави, е добро — отбелязва Лали. От ноздрите й се вие дим. — Нали е така? Кари винаги трябва да успее!

Тази враждебност целенасочена ли е? Или просто е в лошо настроение? Лали ме поглежда право в очите, като че ли ме предизвиква да отгатна сама.

— Невинаги успявам — контрирам аз. Измъквам една цигара от пакета на майката на Маги. Очевидно се е отказала от опитите да ги спира. — И по-точно, обикновено се провалям — отбелязвам, като се опитвам да обърна всичко на майтап. Запалвам цигарата, вдишвам дълбоко, задържам дима в устата си и после издишвам няколко перфектни кръгчета. — Но от време на време и на мен ми се случва да имам късмет.

— Я стига! — подвиква Лали с неприкрита заядливост в гласа. — Пишеш за „Нътмег“, имаш поне четири трофея за скокове във вода и освен това открадна Себастиан от Дона Ладона! На мен това ми звучи като да получаваш всичко, което искаш!

За момент настъпва напрегната тишина. После Мишката казва:

— Този въпрос е доста сложен. Дали човек винаги получава онова, което иска?

— Ти го получаваш — отвръща Маги. — Ти и Питър го получавате!

— И Лали. Както и ти, Маги! — настоявам аз. — Освен това не смятам, че съм откраднала Себастиан от Дона Ладона. Той ми каза, че вече не се виждал с нея. А дори и да беше така, тя… е, надали бих могла да я нарека своя приятелка. Така че нищо не й дължа.

— Пробвай да й го кажеш! — подсмихва се подигравателно Лали и смачква ядовито фаса с тежките си ботуши.

— Че на кого му пука за Дона Ладона?! — провиква се изведнъж Маги. Поглежда към Питър и допълва: — Писна ми да слушам за това момиче! И не искам никой повече да споменава името й, чухте ли?

— Съгласни сме — кимва неохотно Питър.

— Така — казвам аз.

Питър извръща очи, докато пали цигарата си, а после ме поглежда и казва:

— Предполагам се сещаш, че от този момент нататък Смиджънс ще очаква от теб друга история за вестника.

— Няма проблеми.

— За какво ще пишеш този път? — пита Лали. Взема си още една цигара от пакета на Маги, оглежда я и я пъхва зад ухото си.

— Е, все ще измисля нещо — отговарям, като не преставам да се чудя защо днес приятелката ми се държи толкова странно.

19.

П-п-п-промени

— Маги, това не е хубаво! — просъсквам. Часовете току-що са свършили и Мишката, Маги и аз се крием в кадилака на Маги.

— Добре де, ами Лали? — сменя темата Мишката. — Не мислите ли, че тази сутрин край плевнята се държа доста странно?

— Ревнува! — отсича Маги.

— И аз така си помислих — съгласява се Мишката.

— Тя е много ревнив човек — допълва Маги.

— Не е! — протестирам аз. — Просто Лали е самоуверена, нищо повече. Понякога хората я разбират погрешно.

— Не знам, Брадли — отбелязва Мишката. — Ако съм на твое място, бих внимавала с нея.

— Окей, хора. Ето го! Скрийте се! — командва Маги и всички дружно се свличаме на пода.

— Това, дето правим, не е никак правилно — промърморвам.

— Нали ти беше тази, дето иска да става писател? — обажда се Маги. — Истинският писател би искал да разбере как стоят нещата!

— Искам, разбира се, но не по този начин. Защо просто не го попитаме?

— Защото той няма да ни каже истината! — отсича Маги.

— Мишке, ти какво смяташ?

— На мен не ми пука — отвръща Мишката от задната седалка. — Аз съм само за возенето. — Подава леко глава и поглежда през задния прозорец. — Влезе в колата! Напуска паркинга! Бързо, иначе ще го изгубим!

Дотук с незаинтересоваността на Мишката.

Маги се вдига бързо на седалката, включва колата на скорост и скача върху газта. Излиза от другата страна на паркинга, а когато стига до задънения край, продължава надясно по тротоара.

— Господи! — провиква се Мишката, вкопчена здраво в облегалката пред нея, докато Маги прави остър завой наляво. Само след секунди сме на две коли зад оранжевия хечбек на Уолт.

— Внимавай, Маги, да не стане прекалено очевидно! — предупреждавам аз.

— О, Уолт никога няма да забележи! — отсича пренебрежително тя. — Когато кара, той не забелязва абсолютно нищо около себе си.

Горкичкият Уолт! Защо изобщо се съгласих с този откачен план на Маги да го проследим?! Сигурно по същата причина, поради която отидох с нея за рецептата за противозачатъчни. Просто не мога да отказвам на никого. Нито на Маги, нито на Себастиан, нито дори на Лали.

Лали е взела онези проклети билети за „Ацтеките Двойната стъпка“ и сега, след коледната ваканция, всички дружно трябва да отидем да ги слушаме в онзи нощен клуб.

Но дотогава има още много седмици. Освен това не мога да не призная, че наистина умирам да разбера къде точно се крие Уолт след училище.

— На бас, че има ново гадже! — отбелязва Маги. — И може би е по-стара от него. Като госпожа Робинсън. Сигурно е нечия майка. И той затова е толкова потаен.

— А може пък наистина да учи.

Маги ме поглежда косо и отсича:

— Я стига! Нали знаеш колко умен е Уолт! На него никога не му е трябвало много, за да научи нещо! Дори и когато казва, че учи, всъщност се занимава с нещо друго. Като например да чете за нощните гърнета от осемнайсети век.

— Уолт си пада по антиките? — обажда се изумена Мишката.

— Знае всичко за тях! — отсича гордо Маги. — Някога имахме следния план: ще се преместим да живеем във Върмонт. Уолт ще си направи магазин за антики, а аз ще отглеждам овце, ще преда руното им на вълна и ще плета пуловери.

— Колко… интересно — отбелязва Мишката и ми намига.

— Щях да отглеждам и зеленчуци — допълва Маги. — А през лятото да излизам на пазара и да ги продавам. И щяхме да станем вегетарианци.

„И виж какво стана с тази идея!“ — казвам си тъжно аз, докато летим през нашия град в преследване на Уолт.

Той минава покрай мола „Фокс Рън“ и продължава по главната. На един от двата светофара в града колата му завива наляво и се насочва към реката.