Дневниците на Кари Брадшоу

— А ти защо толкова много обичаш „Браун“? — питам.

— Защото съм от Ню Йорк и тук се чувствам като на почивка. Е, през лятото отново ще се върна в големия град, разбира се. Това му е едно от хубавите неща на „Браун“, че ти осигурява възможност за стаж. Та аз ще работя за „Ню Йорк таймс“.

Изведнъж Джордж ми става много по-интересен от преди.

— Аз винаги съм си мечтала да живея в Ню Йорк! — възкликвам.

— Да, това е най-хубавото място в целия свят. Но на този етап смятам, че „Браун“ ми стига. — Усмихва ми се колебливо и допълва: — Исках да дам възможност за развитие и на други свои страни.

— Защо? Какъв си бил преди?

— Измъчен — отговаря той и се ухилва. — Ами ти?

— Аз също съм малко измъчена — отговарям, като си мисля за Себастиан. Но когато спираме пред залата, се заклевам да прогоня Себастиан от ума си. Пред залата, на малки масички във френски стил, седят тълпи колежани, пият бира и флиртуват. Докато разбутваме тълпите, Джордж поставя ръка на рамото ми и го стисва лекичко. Вдигам очи към него и му се усмихвам.

— Ти си страхотно готина, Кари Брадшоу! — прошепва в ухото ми той.

Оставаме там до края на работното им време, а когато се връщаме обратно в колата, Джордж ме целува. Когато спираме пред хотела, той отново ме целува. Целувката му е изрядна и учтива като на човек, който мисли в права линия. После вади химикалка от жабката и пита:

— Може ли да ми дадеш номера си?

— Защо? — изкисквам се аз.

— За да ти се обадя, глупаче! — Опитва се отново да ме целуне, обаче аз извръщам глава.

Чувствам се леко замаяна, а когато си лягам в леглото, бирата ме удря с пълна сила. Питам се дали щях да дам на Джордж моя номер, ако не бях толкова пияна. Сигурно не. И надали щях да му позволя да ме целуне. Но да се надяваме, че сега вече Себастиан ще се обади. Мъжете винаги се обаждат, когато някой друг прояви интерес към теб. Мъжете са като кучетата — никога не забелязват новата ти прическа, но веднага надушват кога друг се опитва да нахлуе в тяхната територия.

В неделя следобед сме отново в Касълбъри. Обаче теорията ми се оказа погрешна. Себастиан не се беше обаждал. Но пък Маги — няколко пъти. Тъкмо се каня да й звънна, когато тя ми звъни.

— Какво правиш? Можеш ли да дойдеш при мен?

— Току-що се прибрахме — отговарям унило.

— Случи се нещо! Нещо много голямо! Не мога да ти обяснявам по телефона! Трябва да те видя лично!

Маги ми звучи адски напрегнато и започвам да се питам дали родителите й не са решили да се развеждат.

Вратата отваря Анита, майката на Маги. Изглежда изпита и изтощена, но си личи, че много отдавна вероятно е била хубавичка. Анита всъщност е много приятен човек — даже, ако ме питате, малко прекалено приятен. Толкова е приятна, че като я видя, винаги оставам с усещането, че приятността е погълнала истинската Анита и някой ден тя ще направи нещо драстично, например да изгори къщата.

— О, Кари! — възкликва тя. — Много се радвам да те видя! Маги отказва да излезе от стаята си и не иска да сподели с мен какъв е проблемът. Може би ти ще успееш да я накараш да слезе при нас. Ще ти бъда много благодарна!

— Не се тревожете, госпожо Стивънсън, ще се погрижа за това! — отвръщам успокоително. Маги се крие в стаята си, откакто я познавам. Не си спомням вече колко пъти ми се е налагало да ходя у тях, за да я убеждавам да излезе.

Стаята на Маги е огромна. Три от стените са заети от огромни френски прозорци, а четвъртата — от грамаден гардероб. Къщата на семейство Стивънсън е своеобразна забележителност в нашия градец, защото е проектирана от един прочут съвременен архитект и се състои предимно от стъкло. Иначе интериорът е доста аскетичен, защото бащата на Маги не може да търпи струпване на мебели. Открехвам лекичко вратата към стаята на Маги, докато Анита притеснено се крие зад мен.

— Маги?

Маги лежи на леглото си, облечена в бяла памучна нощница. Надига се изпод завивките като призрак, но от по-заядливите.

— Анита! — изграква. — Казах ти да ме оставиш на мира!

По лицето на Анита се изписва изненада, вина и безпомощност — обичайното й изражение, когато е покрай дъщеря си. Побързва да се изнесе долу, а аз влизам.

— Маги? — започвам предпазливо. — Добре ли си?

Маги сяда по турски на леглото си и подпира глава върху ръцете си.

— Не знам. Направих нещо ужасяващо.

— Какво?

— Направо не знам как да ти кажа!

Обаче аз знам, че ще ми се наложи да почакам доста за това ужасяващо откровение, затова присядам на тапицираното столоподобно нещо, което Маги използва за сядане. Според баща й това ергономично приспособление е шведско производство, предназначено да поддържа тялото в перфектната седнала поза, за да предотвратява болките в гърба. Но освен ергономично, то е и леко пружиниращо, така че аз подскачам върху него нагоре-надолу известно време. И изведнъж усещам, че ми е дошло до гуша от проблемите на хората.

— Виж какво, Маги! — отсичам твърдо. — Не разполагам с много време. Трябва да взема Дорит от „Хамбургер Шак“. — Това е вярно, донякъде. Но пък накрая и без това ще трябва да отида да я взема, нали така?!

— Ама и Уолт ще бъде там! — проплаква тя.

— Е, и? — Родителите на Уолт настояват в свободното си време той да работи, за да си събира пари за колеж, но единствената работа, която Уолт успя да си намери, е в „Хамбургер Шак“ за четири долара на час. Освен това е на половин работен ден, поради което ми е трудно да проумея как Уолт ще успее да събере пари дори за един семестър.

— Но това означава, че ще го видиш! — ахва Маги.

— И?

— И ще му кажеш, че си ме видяла!

Вече започвам да избеснявам.

— Не знам какво ще си говорим. Трябва ли да му казвам, че съм те видяла?

— Нееее! — провиква се тя. — Вече цял уикенд го избягвам! Казах му, че ще ходя на гости при сестра си във Филаделфия!

— Защо?

— Не схващаш ли? — въздъхва трагично тя. — Питър!

— Питър ли? — повтарям леко ужасена.

— Правих секс с него!

— Какво?! — Забравила съм, че краката ми са оплетени около шведското приспособление за сядане, когато подскачам толкова високо, че се претъркулвам заедно с него.

— Шшшшшт! — предупреждава Маги.

— Нещо не схващам! — отбелязвам, докато се опитвам да се разплета от странния стол. — Правила си секс с Питър?!

— Да, имах сексуален акт с него!

Следващата.

— Кога? — питам, когато най-сетне успявам да се изправя от пода.

— Снощи. В горичката зад нашата къща. — Кимва и продължава: — Помниш ли онази нощ, когато писа годината ни на покрива на плевнята? Тогава той просто не ме остави на мира! А после, вчера сутринта, се обади и заяви, че на всяка цена трябвало да ме види. Каза, че бил тайничко влюбен в мен от… някъде три години, обаче се страхувал да ме заговори, защото ме мислел за толкова невероятна, че изобщо не се е надявал да му обърна внимание. А после отидохме на разходка и почти веднага стигнахме до най-главното.

— И значи така, просто го направи? Там в гората?

— Не се прави на толкова изненадана! — Маги звучи едновременно обидено и надменно. — Само защото ти още не си го правила, не означава, че трябва да съдиш другите!

— А ти откъде знаеш, че не съм?

— А не е ли така?

— Така е. Засега.

— Е?

— Значи просто го направихте, а? Ей така? Върху листата? Ами пръчиците? Ами ако някоя ти се беше навряла в задника?

— Виж какво, когато човек се занимава с подобни неща, въобще не обръща внимание на такива дреболии като някакви си пръчици!

— Сериозно? — Не мога да не призная, че този факт разпали любопитството ми. — И как е? Как беше?

— Удивително! — въздъхва тя. — Не знам как точно да го опиша, обаче беше най-хубавото чувство, което някога съм изпитвала! Това е от онези неща, които щом веднъж ги направиш, единственото, за което си мечтаеш, е да ги правиш отново и отново. Освен това… — прави драматична пауза, — мисля, че преживях и оргазъм!