Птят на кинжала

Арател се намръщи, навярно надушила нещо във въздуха. Пеливар се размърда, готов отново да скочи, а Донел раздразнено изпъна гръб. Нищо друго не й оставаше, освен да натисне още повече. Винаги ставаше така.

— Разбирам тревогите ви — продължи тя със същия официален тон — и ще се обърна към тях. — Какъв беше онзи странен призив на оръжие, който Бандата на Червената ръка използваше? Да. Време беше да се хвърли зарът. — В качеството си на Амирлински трон ви давам следното уверение. В продължение на един месец ще останем тук, да отдъхнем, а после ще напуснем Муранди, но няма да прекосим границата на Андор. След-това няма повече да безпокоим Муранди, а Андор изобщо няма да бъде безпокоен. Сигурна съм — добави тя, — че присъстващите тук мурандийски лордове и лейди ще бъдат щастливи да ни снабдят с това, което ни е нужно, в замяна на достатъчно сребро. Ще си платим цената. — Не беше нужно да умилостивява андорците, след като мурандийците трябваше да впрягат конете и да снабдяват керваните.

Мурандийците се спогледаха неспокойно, явно разколебани. От една страна, можеха да припечелят доста, снабдявайки толкова голяма армия, но от друга — кой можеше да се спазари успешно с това, което можеше да им предложи толкова голяма армия? Донел във всеки случай беше готов да повърне, а Циан като че ли започна да пресмята нещо наум. Зрителите зад тях замърмориха. Нещо повече; Егвийн дори различи думите им.

Дощя й се да се озърне през рамо. Мълчанието откъм Заседателките беше оглушително. Сюан се беше втренчила напред и беше стиснала полите си, сякаш й струваше огромно усилие да не се озърне назад. Тя поне знаеше какво предстои. Шериам, която не знаеше, оглеждаше властно андорците и мурандийците, сякаш беше очаквала да чуе всяка изречена дума.

Егвийн трябваше да ги накара да забравят за момичето, което виждаха пред себе си, и да чуят жена, стиснала здраво юздите на властта в ръцете си. Ако още не бяха в ръцете й, щяха да бъдат! Тя укрепи гласа си.

— Запомнете ме добре. Взела съм решението си; от вас зави си дали ще го приемете. Или ще трябва да понесете онова, което със сигурност ще последва от провала ви. — Когато млъкна, вятърът духна по-силно и развя платнището на балдахина и дрехите им. Егвийн оправи спокойно косата си. Някои от гледащите я благородници потръпнаха и се загърнаха по-плътно в наметалата си. „Дано трепетът им де не е само от студа“ — рече си тя.

Арател се спогледа с Пеливар и Емлин, после и тримата огледаха Заседателките, преди да кимнат бавно. Вярваха, че тя само изрича думите, поставени на езика й от Заседателките! Въпреки това Егвийн почти въздъхна облекчено.

— Ще бъде както казвате — заяви благородничката с коравия поглед — отново го каза на Заседателките. — Не се съмняваме в думата на Айез Седай, разбира се, но ще ни разберете, ако и ние останем. Понякога това, което човек чуе, не се оказва това, което си мисли, че е чул. Не че и сега случаят е такъв, сигурна съм. Но докато вие сте тук, ще останем и ние. — Донел наистина изглеждаше готов да повърне. Най-вероятно неговите владения бяха в съседство. Андорските армии в Муранди рядко си плащаха за каквото и да било.

Егвийн се изправи и чу шумоленето на ставащите зад нея Заседателки.

— Значи се споразумяхме. Трябва да си тръгнем скоро, ако ще се връщаме в постелите си преди да се е мръкнало, но можем да поостанем малко. Ако се опознаем малко по-добре, може би ще избегнем някои недоразумения в бъдеще. — А разговорите можеха да й дадат възможност да се доближи до Талманес. — О, и още нещо, за което трябва да сте в течение. Книгата за новачките сега е отворена за всяка жена, независимо от възрастта й, стига да отговори на изпитанията. — Арател примигна. Сюан не, но на Егвийн й се стори, че чу леко ръмжене. Това двете не го бяха обсъждали, но по-подходящ момент да го огласи едва ли щеше да има. — Заповядайте. Сигурна съм, че всички искате да поговорите със Заседателките. Да сложим край на официалностите.

Без да изчака Шериам да й подаде ръка, тя пристъпи встрани от редиците столове и скамейки. Почти й се дощя да се разсмее. Едва до снощи се боеше, че може никога да не достигне до целта, но вече я беше преодоляла наполовина и изобщо не се оказа толкова трудно, колкото се боеше. Разбира се, оставаше другата половина.

Глава 18

Странен призив

За миг всички останаха неподвижни. А сетне андорците и мурандийците се спуснаха към Заседателките, почти като един. Явно момичето Амирлин — момиче марионетка и фигурантка! — за тях не представляваше никакъв интерес, не и при толкова лишени от възраст лица пред тях, които поне показваха, че наистина говорят с Айез Седай. По трима-четирима лордове и лейди се струпаха около всяка Заседателка, някои вирнали настоятелно брадичкки, други превили вратове почтително, но всички — държащи на всяка цена да бъдат чути. Режещият вятър отвяваше мъглата от дъха им и развяваше пешовете на наметалата им. Шериам също се оказа притисната от почервенелия лорд Донел, който ту се перчеше, ту тръскаше глава в учтиви поклони.

Егвийн издърпа Шериам настрана и припряно й прошепна:

— Разбери колкото можеш по-деликатно за тези Сестри и гвардейци на Кулата в Андор.

Веднага щом я освободи, Донел я подхвана отново. Шериам дори изглеждаше примирена, но бързо престана да се мръщи. Донел примигна неловко, щом тя започна да разпитва него.

Романда и Лелейн поглеждаха Егвийн с изсечени от лед лица, но всяка се беше сдобила с по двама благородници, които искаха… нещо си. Уверения, че в думите на Егвийн не е скрита някоя уловка, може би. Колкото и да им бе неприятно да го правят, но както и да го усукваха — а щяха да го усукват! — нямаше начин да избегнат тези уверения, без да отрекат властта й на място. Дори тези двете нямаше да стигнат чак дотам. Не и тук, не и публично.

Сюан се промъкна близо до Егвийн, с изписана на лицето почтителна кротост. Само дето очите й шареха — озърташе се навярно за Романда или Лелейн и очакваше някоя от тях да дойде и да ги спипа за вратовете, забравила и закон, и обичай, и благоприличие, и кой ги гледа.

— Шейн Чунла — почти изсъска тя в ухото й.

Егвийн кимна, но очите й продължиха да търсят Талманес. Повечето мъже и голяма част от жените бяха достатъчно високи, за да го скрият. И при цялата тази бъркотия… Тя се надигна на пръсти. Къде ли се беше дянал?

Сеган застана пред нея и изгледа подозрително Сюан. Егвийн бързо стъпи на пети. Амирлин не можеше да подскача и да се озърта като момиченце на танц, което се оглежда за момчето си. Разлистваща се розова пъпка. Спокойствие. Сериозност. Опустели да са всички мъже!

Крехка жена с дълга тъмна коса, Сеган сякаш беше родена сприхава и пълната й уста бе неизменно нацупена. Роклята й бе ушита от фина синя вълна, направена да топли, но имаше твърде много свежозелено везмо по гърдите, а ръкавиците й бяха ярки като на Калайджия. Тя изгледа Егвийн от глава до пети, присвивайки устни с почти толкова неверие, с каквото беше удостоила Сюан.

— Какво казахте за Книгата на новачките? — попита тя рязко. — Наистина ли имахте предвид всяка жена, независимо от възрастта? Значи всяка може да стане Айез Седай, така ли?

Въпрос, който беше на сърцето на Егвийн, и отговор, който бе готова да даде с цялата си душа — и същевременно да скъса ухото на всеки, който се е усъмнил в думите й — но точно в този момент малка пролука сред потока от хора й разкри Талманес в дъното на павилиона. Говореше с Пеливар! Стояха един срещу друг настръхнали, като два мастифа, почти готови да покажат един на друг зъбите си, но без да престават да се оглеждат, да не би някой да ги приближи и чуе какво си говорят.

— Всяка жена, независимо от възрастта й, дъще — потвърди тя разсеяно. Пеливар?

— Благодаря — отвърна Сеган и добави колебливо, — майко. — Приклекна в съвсем бегъл намек за реверанс и бързо се отдалечи. Егвийн зяпна след нея. Какво пък, все някакво начало.

— Нямам нищо против да опъна платна срещу Пръстите на Дракона в тъмното, ако потрябва — изсумтя Сюан. — обсъждали сме го; претеглихме всички опасности и все едно, едва ли е нужно човек да пробва дали няма да стане храна за чайките, просто за разнообразие. Но не ти трябва да подпалиш пожар на палубата, за да стане по-интересно. Да хванеш лъвориб в мрежата не ти стига. Не, трябва да напъхаш и някоя каракуда в пазвата си в добавка. Не ти стига да нагазиш сред ято сребруши, ами…