Птят на кинжала

Един длъгнест и слаб, обрулен от времето мъж в червено наметало, седнал в средата на редицата столове, се наведе напред и отвори уста, но Шериам го изпревари с чистия си звучен глас.

— Майко, позволете да ви представя, от Андор — Арател Реншар, Върховен трон на Дома Реншар. Пеливар Келан, Върховен трон на Дома Келан. Емлин Каранд, Върховен трон на Дома Каранд, и нейния съпруг, Кулан Каранд. — Те приеха представянето си кисело, с бегли кимвания и нищо повече. Длъгнестият беше Пеливар; тъмната му коса отпред беше поокапала. Шериам продължи, без да спира; оказа се много добре, че Брин бе успял да им осигури имената на избраните да участват в преговорите. — Позволете да ви представя от Муранди, Донел до Морни а’Лордейн. Циан до Меон а’Маканза. Петер до Феарна а’Конн. Сеган до Аварин а’Роос. — Мурандийците, изглежда, приеха липсата на титли по-болезнено и от андорците. Донел, натруфен с повече дантела от жените, завъртя свирепо къдравите си мустаци, а Петер почти се опита да отскубне своите. Сеган нацупи пълните си устни и тъмните й очи пламнаха, докато Циан — дебела посивяла жена — изсумтя шумно. Шериам не им обърна внимание. — Вие сте пред очите на Пазителката на печатите. Вие сте пред Пламъка на Тар Валон. Можете да представите молбите си пред Амирлинския трон.

Това не им хареса ни най-малко. Ако доскоро Егвийн смяташе, че са се вкиснали, сега й заприличаха на торби, пълни с киселици. Сигурно бяха смятали, че ще могат да се престорят, че изобщо не я признават за Амирлин. Щяха да се научат. Разбира се, преди всичко трябваше да даде урок на Съвета.

— Съществуват древни връзки между Андор и Бялата кула — заяви тя високо и твърдо. — Сестрите винаги са очаквали радушно посрещане както в Андор, така и в Муранди. Защо тогава водите цяла армия срещу Айез Седай? Месите се там, където тронове и държави са се бояли да пристъпят. Тронове са падали, замесвайки се в делата на Айез Седай.

Това прозвуча достатъчно заплашително, все едно доколко Миреле и останалите бяха утъпкали пътя й. С малко късмет, щяха отдавна да са на път обратно към лагера си, стига някой да не побързаше да се направи на много умен. И освен ако някой от благородниците не изречеше неподходящото име. Това щеше да й отнеме предимствата пред Съвета, но сравнено с всичко останало, щеше да е сламка пред купа сено.

Пеливар се спогледа с жената, седнала до него, и тя се изправи. Бръчките до челото й не скриваха факта, че Арател като млада е била красива и добре сложена. Сега косата й беше прошарена, а погледат й не отстъпваше по твърдост на никой от Стражниците. Облечените й в червени ръкавици ръце подръпнаха пешовете на пелерината й, но явно не от притеснение. Присвила устни, тя огледа редицата Заседателки и едва тогава заговори. През Егвийн, към Сестрите над нея. Егвийн стисна зъби, но се сдържа.

— Тук сме тъкмо защото не искаме да бъдем замесвани в делата на Бялата кула. — Гласът на Арател съдържаше властни нотки, което съвсем не беше изненадващо за Върховния трон на един толкова могъщ Дом. И намек нямаше за нерешителност, каквато трябваше да се очаква дори за един Върховен трон пред толкова много Сестри, да не говорим за Амирлинския трон. — Ако всичко, което сме чули, е вярно, то тогава да ви позволим да прекосите безпрепятствено Андор, в най-добрия случай би създало впечатление, че ви предлагаме помощ, дори съюз в очите на Бялата кула. Ако не ви се противопоставим, би означавало да изпитваме това, което изпитва гроздето под винената преса. — Неколцина от мурандийците извърнаха навъсените си погледи към нея. Никой в Муранди не се беше опитал да попречи на преминаването на Сестрите. Най-вероятно никой не се беше замислял за възможностите след деня, в който се бяха прехвърлили в земите на други.

Арател продължи все едно, че не го забеляза, но Егвийн се усъмни.

— В най-лошия… Чухме… сведения… за Айез Седай, които тайно си проправят път през Андор, както и гвардейци на Кулата. Слухове е може би по-подходящата дума, но идват от много места. Никой от нас не би искал да е свидетел на битка между Айез Седай в Андор.

— Светлината дано да ни опази и защити! — избухна Донел с почервеняло лице. Петер кимна окуражително, а Циан също изглеждаше готова да избухне. — Никой не иска да го види и тук! — изграчи Донел. — Не и между Айез Седай! Чухме, разбира се, какво е станало на изток! А онези Сестри…

Арател го прекъсна решително и Егвийн вдиша малко по-леко.

— Ако позволите, лорд Донел. Ще дойде и вашият ред да говорите. — И се обърна отново към Егвийн — по-точно отново към Заседателките, — без да дочака отговора му, оставяйки го разпенен и останалите трима мурандийци — настръхнали и сърдити. Самата тя не изглеждаше разтревожена, просто жена, излагаща елементарни факти. Излагаща ги и убедена, че всички трябва да ги видят така, както ги вижда самата тя.

— Та както казвах, това е най-лошото, от което можем да се боим, ако тези приказки се окажат верни. А дори и да не се окажат. Едни Айез Седай може би се сбират тайно в Андор, с гвардейци на Кулата. Други Айез Седай с цяла армия явно се канят да нахлуят в Андор. Твърде често Бялата кула привидно се е стремяла към едно, докато всички останали по-късно не разберем, че целта е била съвсем друга. Трудно ми е да си представя, че дори Бялата кула би стигнала чак дотам, но ако изобщо съществува някаква цел, около която бихте могли да се затегнете на възел, то това е Черната кула. — Арател леко потръпна и Егвийн не мислеше, че е от студа. — Една битка между Айез Седай би могла да съсипе земята на мили околовръст. Но тази битка би унищожила половината Андор.

Пеливар скочи.

— Напълно ясно е, че трябва да тръгнете в друга посока. — Гласът му се извиси изненадващо, не по-малко твърд от този на Арател. — Ако трябва да загина, за да защитя земите и хората си, тогава по-добре да е тук, вместо да погинат и земите, и хората ми.

Мъжът се подчини на успокоителния жест на Арател и отново се отпусна на стола си. Но продължи да гледа твърдо и никак не изглеждаше умилостивен. Емлин, пълната жена, увита в тъмна груба вълна, му кимна в съгласие, както и мъжът й с квадратните скули.

Донел зяпна Пеливар, сякаш подобна мисъл не му беше хрумвала, и не беше единственият. Някои от стоящите мурандийци заспориха на висок глас, докато други не ги укротиха. Тук-там се заразмахваха юмруци. Какво ли бе обладало тези хора, че да обединят силите си с андорците?

Егвийн вдиша дълбоко. Розова пъпка, отваряща се към слънцето. Не я бяха признали за Амирлински трон — Арател дотолкова я беше пренебрегнала, че оставаше само да я избута настрани! — но все пак й бяха подали всичко останало, което беше желала. Спокойно. Точно това беше моментът, в който Лелейн и Романда щяха да очакват да посочи една от двете, която да се заеме с преговорите. Надяваше се стомасите им да са се стегнали на възли от чудене коя от двете ще предпочете. Преговори обаче нямаше да има. Не можеше да има.

— Елайда — промълви тя с равен глас и огледа Арател и всички седнали благородници един по един — е една узурпаторка, нарушила всичко, което лежи в самата сърцевина на Бялата кула. Аз съм Амирлинския трон. — Сама се изненада колко сериозно успя да го изрече, колко хладно. Но не бе чак толкова изненадана, колкото щеше да бъде преди време. Светлината дано да й е на помощ; та тя наистина беше Амирлинекия трон. — Ние отиваме в Тар Валон, за да свалим Елайда и да я съдим, но това е работа на Бялата кула, а не ваша, освен за да знаете истината. Тази така наречена „Черна кула“ също е наша работа; мъжете, които могат да преливат, винаги са били работа на Бялата кула. Ще се оправим с тях така, както ние решим и когата времето узрее, но уверявам ви, този момент не е узрял сега. Сега ни предстоят по-важни неща.

Чу някакво движение сред Заседателките зад себе си. Част от тях поне, изглежда, се бяха възбудили доста. Е, няколко от тях бяха предложили да се справят с Черната кула между другото. Нито една от тях не вярваше, че е възможно да намерят там повече от дузина мъже, най-много; в края на краищата просто беше невъзможно стотици мъже да искат да преливат. Но пък, от друга страна, можеше да е и заради разбирането, че Егвийн няма да посочи нито Романда, нито Лелейн.