Говорителя на мртвите

— Добре се справи, Човек — рече Ендър.

— Ето — отвърна той, — видя ли? Подписахме договора по хорски образец.

На дъното на последната страница от договора грубо и с усилие бяха изписани две думи.

— Човек — прочете на глас едната Ендър. Другата не можа да разчете.

— Това е истинското име на Шаутър — рече Човек. — Стар-лукър („Наблюдателка на звездите“). Не я бива много с пръчицата за писане — съпругите не използват често инструменти, тъй като братята вършат този вид работа. Затова ме помоли да ти кажа какво е името й. И да ти кажа, че го е получила, защото винаги гледала към небето. Каза, че тогава още не го е знаела, но очаквала да дойдеш.

Толкова много хора вложиха надеждите си в мен, помисли си Ендър. В крайна сметка обаче всичко зависи от самите тях. От Новиня, от Миро, от Ела, която ме повика; от Човек и от Стар-лукър. Също от онези, които се бояха от идването ми.

Уърм донесе купичката с мастило; Календар носеше писалката. Бе тънка дървена пръчица с цепка в края и тясно кладенче, което задържаше малко мастило, след като се топне в мастилницата. Трябваше да я топи пет пъти, докато се подпише.

— Пет — рече Ароу.

Ендър си спомни, че числото пет бе знаменателно за прасенцата. Беше случайност, ала щом смятаха, че е добра поличба, то толкова по-добре.

— Ще отнеса договора на нашата губернаторка и на епископа — каза Ендър.

— От всички документи, запазени в съкровищницата на човешката история… — започна Уанда.

Нямаше нужда да довършва изречението. Човек, Лийф-ийтър и Мандачува грижливо загърнаха книгата в листа и я подадоха, но не на Ендър, а на Уанда. Ендър веднага разбра с ужасяваща яснота какво означаваше това. Прасенцата имаха за него още работа, работа, която изискваше ръцете му да са свободни.

— А сега, след като договорът бе сключен по хорски образец — рече Човек, — трябва да го превърнеш в действителен и за „малките“.

— Подписът не е ли достатъчен? — попита Ендър.

— От тук нататък ще е достатъчен — рече Човек. — Но само защото същата ръка, която подписа за хората, ще утвърди договора и по нашия начин.

— Тогава ще го направя — рече Ендър, — както ти обещах.

Човек протегна ръка и погали Ендър от шията до корема.

— Думата на брата не е само в устата му — рече той. — Думата на брата е в живота му. — Обърна се към другите прасенца. — Позволете ми да говоря за последен път с баща си, преди да застана до него.

Двама от непознатите братя излязоха напред с малките си пръти в ръце. Отидоха с Човек до дървото на Рутър и започнаха да го удрят и да пеят на бащиния език. Дънерът се разтвори почти веднага. Дървото беше сравнително младо, стволът му не бе много по-дебел от тялото на самия Човек; за него беше трудно да влезе в отвора. Ала успя и той се затвори. Барабаненето промени ритъма си, но не спря и за миг.

Джейн прошепна в ухото на Ендър:

— Чувам резонанса от барабанния бой вътре в дървото — рече тя. — Дървото бавно преоформя звука и го превръща в език.

Другите прасенца се заеха да почистят почвата за дървото на Човек. Ендър забеляза, че той щеше да бъде посаден така, че, погледнато от портата, Рутър да остане вляво, а Човек — вдясно от нея; за прасенцата изскубването на капима бе тежка работа; скоро Куим започна да им помага, сетне — и Олядо, и Уанда, и Ела.

Уанда даде на Новиня договора да го държи, докато помагаше в изкореняването на капима. Новиня, на свой ред, го отнесе на Ендър, застана пред него и го погледна право в очите.

— Подписал си го като Ендър Уигин — рече тя. — Ендър.

Името звучеше грозно дори в собствените му уши. Твърде често го бе чувал като обиден епитет.

— По-стар съм, отколкото изглеждам — рече той. — Под това име бях известен, когато взривих родната планета на бъгерите. Може би присъствието на това име в първия договор, подписан между хора и рамани, ще допринесе с нещо да се промени значението, влагано в него.

— Ендър — прошепна тя. Приближи към него, притиснала загърнатия договор към гърдите си; беше тежък, тъй като съдържаше всички страници на „Царицата на кошера“ и „Хегемона“, а върху гърба им бе изписан самият договор. — Никога не съм ходила на изповед пред свещениците — продължи тя, — защото знаех, че ще ме презрат заради греха ми. Ала когато ти изрече днес греховете ми, можах да го понеса, защото знаех, че не ме презираш. Не можех досега да разбера обаче защо.

— Не съм човек, който би презрял другите за греховете им — каза Ендър. — Още не съм намерил човек, за когото да не мога кажа вътрешно в себе си: „Аз съм постъпвал и по-лошо от него.“

— През всичките тези години ти си носил бремето на вината на цялото човечество.

— Да, но няма нищо необяснимо — рече Ендър. — Мисля за това като за греха на Каин. Човек няма много приятели, ала в такъв случай и никой не го наранява много.

Почвата бе почистена. Мандачува заговори на прасенцата, които барабаняха по ствола, на дървесния език; ритъмът им се промени, дънерът отново се отвори. Човек се измъкна навън, досущ като че се раждаше дете. Сетне отидоха до средата на почистения терен. Лийф-ийтър и Мандачува държаха ножове. Човек взе ножовете и им заговори — на португалски, за да могат и хората да разберат, та да имат думите му по-голяма сила.

— Казах на Шаутър, че вие двамата сте изгубили преминаването си в третия живот, поради голямо недоразумение с Пипо и с Либо. Тя каза, че преди да минат още толкова дни, колкото са пръстите на три ръце, и вие ще порастете към светлината.

Лийф-ийтър и Мандачува пуснаха ножовете си и докоснаха Човек леко по корема, сетне отстъпиха назад до ръба на почистения терен.

Човек подаде ножовете на Ендър. И двата бяха изработени от тънко дърво. Ендър не можеше да си представи инструмент, с който дървото да се полира толкова добре и да бъде същевременно тъй остро и здраво. Ала, разбира се, това не бе направено с инструмент. Ножовете бяха излезли от сърцевината на живо дърво, като дар, който да помогне на някой брат да навлезе в третия живот.

Едно бе да знаеш с ума си, че Човек нямаше всъщност да загине. Съвсем друго бе да повярваш в това. Отначало Ендър не взе ножовете. Вместо това хвана Човек за китките.

— За теб това не означава смърт. Ала за мен… Запознах се с теб едва вчера, а тази вечер те смятам за свой брат, все едно, че Рутър е и мой баща. И когато утре слънцето изгрее, няма да мога да говоря отново с теб. Аз чувствам това като смърт, Човек, независимо как го усещаш ти.

— Идвай и сядай под сянката ми — рече Човек, — гледай слънцето през листата ми, облягай гръб на дънера ми. Направи и още нещо. Добави още една история към „Царицата на кошера“ и „Хегемона“. Наречи я „Животът на Човек“. Разкажи на хората как съм бил заченат в кората на бащиното си дърво, как съм се родил в мрак и съм ял от плътта на майка си. Разкажи им как съм напуснал живота на мрака и съм поел в полумрака на втория си живот, за да се науча от съпругите да говоря, а сетне да дойда и да усвоя всичките чудеса, на които Либо, Миро и Уанда ни учеха. Разкажи им как от небето дойде моят истински брат и през последния ден на втория ми живот заедно постигнахме този договор, за да могат хората и прасенцата да бъдат едно племе, не човешко или племе на прасенца, а племе от рамани. Как сетне моят приятел ме отведе към третия живот, към пълната светлина, за да мога да се издигна в небето и да дам, преди да умра, живот на десет хиляди деца.

— Ще разкажа твоята история — рече Ендър.

— Тогава наистина ще живея вечно.

Ендър взе ножовете. Човек легна на земята.

— Олядо — рече Новиня, — Куим. Върнете се при портата. Ела, ти — също.

— Аз ще наблюдавам, мамо — рече Ела. — Аз съм учен.

— Ти забрави за очите ми — рече Олядо. — Аз записвам всичко. Можем да покажем на останалите хора по света, че договорът е бил сключен. Ще можем да покажем и на прасенцата, че Говорителя скрепи договора и по техния обичай.

— Аз също няма да си тръгна — рече Куим. — Дори Светата Дева Мария е стояла в подножието на кръста.