Говорителя на мртвите

— Кой би твърдял такова нещо? — попита епископът.

— Не и някой от Ватикана — рече Ендър. — Но Конгресът не си пада по бизнеса за спасяване на човешките души.

— И може би ще бъдат прави — рече епископът. — Ти каза, че прасенцата се стремят към междузвездни полети. И където и да отидат, ще се получи същият ефект. Дори на необитаеми планети, нали така? Където и да отидат, ще повторят този безрадостен пейзаж — гори с един вид дърво, прерии с един вид трева, която само кабрите пасат и над която лети само ксингадората.

— Може би някой ден ще намерим начин да овладеем Десколадата — рече Ела.

— Не може да залагаме бъдещето си на такава невзрачна възможност — отвърна епископът.

— Ето защо трябва да въстанем — каза Ендър. — Защото Конгресът ще мисли тъкмо по такъв начин. Досущ както постъпи преди три хиляди години, по време на Ксеноцида. Всички осъждат Ксеноцида, защото той унищожи извънземен вид, който се оказа безвреден в намеренията си. Но докато изглеждаше, че бъгерите са решени да унищожат човечеството, неговите водачи нямаха друг избор, освен да се бият с все сила. Ние сега ги поставяме отново пред същата дилема. А след като веднъж разберат за Десколадата, с претенциите, че се опитват да запазят прасенцата, ще бъде свършено. Ще ни унищожат в името на спасението на човечеството. Може би — не цялата планета. Както казахте, днес вече няма ендъровци. Но съвсем сигурно е, че ще заличат Милагре от лицето на земята и ще премахнат всякакви следи от човешки контакт. Включително чрез избиването на прасенцата, които ни познават. Сетне ще поставят планетата под наблюдение, за да попречат на прасенцата да еволюират от примитивното си състояние. Ако вие знаехте онова, което те ще узнаят, нямаше ли да предприемете същото?

— И това го казва един Говорител на мъртвите? — рече дом Кристау.

— Ти си бил свидетел — рече епископът. — Бил си там първия път, нали? Когато са били унищожени бъгерите.

— По онова време нямаше как да разговаряме с бъгерите, нямаше как да разберем, че са рамани, а не варелсе. Този път обаче ние сме тук. Знаем, че няма да излезем и да унищожим други светове. Знаем, че ще останем на Лузитания, докато не намерим начин да я напускаме безопасно, след като Десколадата бъде неутрализирана. Този път — рече Ендър — можем да запазим живота на раманите, тъй че който и да напише историята на прасенцата, няма да му се налага да се превръща в Говорител на мъртвите.

Секретарят отвори рязко вратата и в стаята се втурна Уанда.

— Епископе — възкликна тя. — Кметице. Трябва да дойдете. Новиня…

— Какво има? — попита епископът.

— Уанда, аз трябва да те арестувам — рече Боскиня.

— Арестувайте ме по-сетне — отвърна тя. — Става въпрос за Миро. Той е преминал през оградата.

— Не може да го направи — рече Новиня. — Това би го убило… — После ужасена разбра какво бе произнесла току-що. — Заведи ме при него…

— Извикайте Навио — каза дона Криста.

— Вие не разбирате — тросна се Уанда. — Не можем да стигнем до него. Той е от другата страна на оградата.

— Тогава какво можем да сторим? — попита Боскиня.

— Изключете оградата — каза Уанда.

Боскиня погледна безпомощно другите.

— Не мога да го направя. Намираме се под контрола на комитета. Чрез ансибала. Те никога няма да я изключат.

— Тогава с Миро е свършено — каза Уанда.

— Не — рече Новиня.

Иззад Уанда в стаята се появи още една фигура. Малка, покрита с козина. Никой от тях, освен Ендър, не беше виждал досега прасенце от кръв и плът, ала веднага се досетиха какво бе това създание.

— Извинете — рече прасенцето. — Това означава ли, че трябва да го посадим сега?

Никой не си даде труда да попита как бе минало прасенцето през оградата. Бяха твърде заети да осъзнаят какво имаше предвид то под насаждане на Миро.

— Не! — изпищя Новиня.

Мандачува я погледна изненадан:

— Не ли?

— Мисля — рече Ендър, — че повече не бива да посаждате хора.

Мандачува не помръдваше.

— Какво имаш предвид? — рече Уанда. — Обърка го.

— Мисля, че ще бъде още по-объркан, преди да е свършил този ден — рече Ендър. — Хайде, Уанда, заведи ни до оградата при Миро.

— С какво ще му помогнем, като не можем да се прехвърлим през оградата? — попита Боскиня.

— Извикайте Навио — каза Ендър.

— Аз ще го намеря — рече дона Криста. — Забравяте, че сега никой не може да се обади на никого.

— Попитах с какво ще му помогнем? — настоя отново Боскиня.

— Казах ти го и преди — рече Ендър. — Ако решите да въстанем, можем да прекратим ансибалната връзка. И тогава ще съумеем да изключим оградата.

— Искаш да използваш тежкото положение на Миро, за да ме принудиш ли? — попита епископът.

— Да — отвърна Ендър. — Той е от твоето паство, нали така? Тъй че остави останалите деветдесет и девет, овчарю, и ела да спасим онази овца, която се е изгубила.

— Какво става? — попита Мандачува.

— Заведи ни до оградата — рече Ендър. — И побързай, моля те.

Спуснаха се в колона по един по стъпалата от покоите на епископа към катедралата. Ендър чу как епископът зад него мърмореше, че не бива да се изопачава Светото писание за лични цели.

Минаха по пътечката между пейките в катедралата, Мандачува водеше. Ендър забеляза, че епископът се спря близо до олтара, вгледан в малкото космато създание, което следваха хората. Епископът го настигна извън катедралата.

— Кажи ми, Говорителю — рече той, — просто за сведение, ако оградата бъде свалена, ако въстанем против Междузвездния конгрес, нали всички правила за контактите с прасенцата ще бъдат премахнати.

— Надявам се — отвърна Ендър. — Надявам се да няма повече неестествени прегради между нас и тях.

— Тогава — рече епископът — ние ще можем да преподаваме евангелието на „малките“, нали така? Няма да има правила, които да го забраняват.

— Точно така — отвърна Ендър. — Може и да не приемат вярата, но няма да има пречка да се опита.

— Трябва да помисля върху това — рече епископът. — Но може би, скъпи мой безбожнико, твоето въстание ще отвори портите на приобщаването към вярата на една голяма нация. Може би все пак Господ те е пратил тук.

Когато епископът, дом Кристау и Ендър стигнаха до оградата, Мандачува и жените бяха вече там. По начина, по който Ела бе застанала между майка си и оградата, и по това, как майка й държеше ръце пред себе си, Ендър разбра, че Новиня вече се бе опитала да се изкатери и да отиде при сина си. Сега плачеше и му викаше:

— Миро! Миро, как можа да направиш това, как можа да се изкатериш…

А Ела се опитваше да й говори, да я успокои.

От другата страна на оградата стояха четири прасенца, бяха слисани.

Уанда трепереше от страх за живота на Миро, ала запази достатъчно присъствие на духа, за да разкаже на Ендър онова, което знаеше, че няма да може сам да забележи.

— Това са Къпс, Ароу, Човек и Лийф-ийтър. Лийф-ийтър се опитва да убеди останалите да го посадят. Струва ми се знам какво означава това, но няма страшно. Човек и Мандачува ги убедиха да не го правят.

— Това не ни приближава до целта — рече Ендър. — Защо Миро е постъпил тъй глупаво?

— Мандачува ми обясни, докато идвахме насам. Прасенцата дъвчели капим и той имал упойващ ефект. Могат да се изкатерват през оградата, когато си поискат. Очевидно го правят от години. Смятали, че ние не го правим, защото се подчиняваме на закона. А сега знаят, че капимът няма същия ефект върху нас.

Ендър отиде до оградата:

— Човек — рече той.

Човек пристъпи напред.

— Има възможност да изключим оградата. Но ако го направим, това ще означава, че сме във война с всички хора на всички други светове. Разбираш ли? Хората от Лузитания и прасенцата са заедно във война против всички останали хора.

— Ох! — рече Човек.

— Ще победим ли? — попита Ароу.

— Може и да победим — отвърна Ендър. — А може и да не успеем.

— Ще ни дадеш ли Царицата На кошера? — попита Човек.