Бараяр

— Но Арал — каза зашеметена Корделия. — Вортала подчерта, че не трябва да имам власт.

— Вортала… не е премъдър. Нека просто да кажем, че малко трудно разпознава като такива някои форми на власт, които не са синоними на сила. Твоята власт обаче ще е кратка: на дванайсетгодишна възраст Грегор ще постъпи в подготвителната школа към Академията.

— Но разбират ли те, че…

— Аз разбирам. И ти. Това е достатъчно.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Една от първите заповеди на Корделия бе да прикрепи отново Друшнакови към Грегор, за негово невероятно удоволствие. Това не означаваше, че се отказва от компанията на момичето — удобство, към което Корделия вече бе силно привикнала, защото след подновеното настояване на Илян Арал накрая се бе съгласил да живее в императорската резиденция. Корделия се успокои, когато Ку и Дру се венчаха месец след Зимния панаир.

Корделия се предложи за посредник на двете семейства. Поради някаква причина Ку и Дру бързо отказаха предложението, макар и с разточителни благодарности. Познавайки объркващите клонки на бараярските социални обичаи, Корделия с радост се отказа в полза на ситната по-възрастна дама, която двамата намериха.

Корделия често си разменяше домашни визити с Алис Ворпатрил. Бебето лорд Иван беше, ако не точно утеха за Алис, то сигурно поне развлечение по време на бавното й възстановяване от физическите изпитания. То растеше бързо, въпреки че бе малко нервно — ятрогенна особеност, както разбра по-късно Корделия, дължаща се на нервността на Алис, през бременността й. „Иван би трябвало да има още три-четири братчета и сестричета, та Алис да разделя вниманието си между тях“ — помисли си Корделия, наблюдавайки как тя го притиска към себе си, докато планира на глас стратегията за вземане на сложните приемни изпити в Имперската военна академия след осемнайсет години.

Алис Ворпатрил обаче забрави и горчивия си траур за Падма, и планирането на живота на Иван до последна подробност, щом видя скицата на венчалната рокля на Дру.

— Не, не, не! — извика тя и размаха ръце. — С тези дантели ще приличаш на бяла мечка! Коприна, скъпа, дълги копринени волани, това ти трябва. — И се зае с всичко. Дру, която нямаше нито майка, нито сестра, едва ли можеше да намери по-добър консултант. Сватбената рокля стана един от подаръците на лейди Ворпатрил — за да бъде Алис сигурна за естетическото й съвършенство. Освен това й подари „малка ваканционна виличка“, която се оказа голяма къща на източното крайбрежие. Когато дойдеше лятото, мечтата на Дру за брега щеше да се превърне в действителност. Корделия се усмихна и купи на момичето нощница и халат с достатъчно дантела, за да пресити и най-зажаднялата душа.

Арал им отстъпи за сватбата Червения салон и съседната бална зала в императорската резиденция. В салона беше красивият под 4, който за огромно облекчение на Корделия бе оцелял след пожара. На теория този великодушен жест трябваше да облекчи главоболията на Илян по охраната, тъй като Арал и Корделия щяха да бъдат сред главните свидетели. Лично Корделия си мислеше, че превръщането на хората от ИмпСи в сватбари е обещаващ обрат на събитията.

Арал прегледа списъка на гостите и се усмихна.

— Разбираш ли — каза той на Корделия, — че е представена всяка класа? Преди една година тук това събитие нямаше да е възможно. Един бакалски син и дъщерята на обикновен войник. Да, те заслужиха това с кръвта си, но може би следващата година това би могло да се заслужи и с мирни постижения. Медицина, образование, инженерство, изкуство — искаш ли да устроим забава за библиотекари?

— Няма ли онези ужасни ворски старици, за които са женени всичките приятели на Пьотър, да се оплакват от социална свръхпрогресивност?

— Когато Алис Ворпатрил стои зад това? Не биха посмели.

И нещата потръгнаха. Една седмица преди сватбата Ку и Дру замисляха да избягат в истинска паника, загубили пълен контрол на всичко, което правеха енергичните им помощници. Но персоналът на императорската резиденция се справи с опитна лекота. Главната икономка хвърчеше навсякъде и се кикотеше:

— А аз се страхувах, че няма да имаме никаква работа, щом адмиралът се премести тук, освен онези ужасно отегчителни генералщабни вечери.

Най-после настъпи часът. Голям кръг от оцветен булгур беше разположен на пода в Червения салон, заобиколен от звезда с няколко лъча, по един за всеки родител или главен свидетел: в този случай четири. Според бараярския обичай двойката венчаваше сама себе си, изричайки брачния си обет в кръга — не бе необходим нито свещеник, нито магистрат. На практика извън кръга стоеше човек, наречен съвсем подходящо „Четеца“, който четеше текста, за да могат да го повторят плахите младоженци. Според Корделия всичко беше съвсем практично, а и прелестно.

С цъфтяща усмивка Арал я разположи в определения за нея лъч на звездата, сякаш нареждаше букет, и зае собственото си място. Лейди Ворпатрил бе настояла Корделия да облече нова рокля — беше дълга и синьо-бяла, с червени растителни мотиви, съвсем в тон с ултраофициалната червено-синя парадна униформа на Арал. Гордият и нервен баща на Дру също носеше червено-синя униформа и беше заел своето място. Странно бе да мисли за военните, които Корделия обикновено свързваше с тоталитарни импулси, като за острие на егалитаризма на Бараяр. Сетаганданският подарък — така го наричаше Арал; тяхната инвазия бе предизвикала издигането на таланта независимо от произхода и вълните на тази промяна все още се носеха сред бараярското общество.

Сержант Друшнакови беше по-нисък и по-слаб, отколкото беше очаквала Корделия. Майчините гени на Дру, по-доброто хранене или и двете заедно бяха направили всичките му деца по-високи от него. И тримата братя, от капитан до капрал, бяха освободени от военните си задължения, за да присъстват, и сега стояха в големия външен кръг на останалите свидетели, наред с развълнуваната по-малка сестра на Ку. Майката на Ку беше застанала в последния лъч на звездата, плачеше и се усмихваше, облечена в синя рокля с толкова подходящ десен, че според Корделия Алис Ворпатрил сигурно се беше добрала по някакъв начин и до нея.

Първо влезе Куделка с маршова походка, подпирайки се на сабята си в новата й ножница и на сержант Ботари. Сержант Ботари бе облечен в най-блестящия вариант на кафяво-сребристата ливрея на Пьотър и шептеше полезни, ужасно внушителни съвети, като: „Ако усетиш, че наистина ти се гади, лейтенант, наведи си главата“. Дори от самата мисъл за това лицето на Ку стана зеленикаво и необикновено контрастиращо с червено-синята му униформа, което лейди Ворпатрил несъмнено не би одобрила.

Всички глави се обърнаха. „О, Господи!“ Алис Ворпатрил бе абсолютно права за роклята на Дру. Тя се носеше зашеметяващо грациозна като плаващ кораб, едно високо, изчистено съвършенство на форма и функция, коприна с цвят на слонова кост, златиста коса, сини очи, бели, сини и червени цветя, тъй че когато пристъпи до Ку, всички внезапно разбраха колко висок е самият той. Алис Ворпатрил, в сребристосивата си рокля, пусна Дру пред кръга с жест на ловуваща богиня, която пуска своя бял сокол, за да литне и да се настани на протегнатата ръка на Ку.

Ку и Дру казаха клетвите си без да заекват или губят съзнание и успяха да прикрият взаимното си притеснение при публичното произнасяне на омразните им първи имена — Климент и Людмила.

(— Братята ми ме наричаха Люд — беше доверила Дру на Корделия по време на репетицията предишния ден. — Римува се с луд. И с бут.

— За мен винаги ще си останеш Дру — обеща Ку.)

Като старши свидетел, Арал развали булгурения кръг, помитайки го с единия си ботуш, и ги пусна да излязат. Музиката, танците, яденето и пиенето започнаха.

Бюфетът беше невероятен, музиката — жива, а пиенето… традиционно. След първата официална чаша чудесно вино, което бе пратил Пьотър, Корделия се понесе към Ку и му прошепна няколко думи за бетанските изследвания за вредното влияние на етанола върху сексуалните функции, след което той премина на вода.