Бараяр

Воркосиган изглеждаше дълбоко замислен.

— Ботари… няма здраво усещане за самия себе си. Няма стабилен център. Когато го срещнах за пръв път, беше в най-лошото си състояние — личността му не бе далеч от това да се разпадне на многобройни отделни личности. Ако е бил по-добре образован, би могъл да стане идеален шпионин, надълбоко проникваща къртица. Той е хамелеон. Огледало. Превръща се в каквото и да се иска от него. Струва ми се, че не става въпрос за съзнателен процес. Пьотър очаква от него лоялен служител и Ботари играе тази роля. Ворутиър искаше чудовище и Ботари стана неговият мъчител. И жертва. Аз исках добър войник и той стана такъв. Ти… — гласът му се смекчи, — ти си единствената ми известна личност, която гледа на Ботари като на герой. Съответно и той се превръща в такъв. Вкопчва се в теб, защото създаваш от него по-велик мъж, отколкото изобщо някога е мечтал да бъде.

— Арал, това е лудост.

— А! — Той зарови лице в косата й. — Но той не е единственият, върху когото имаш такова специално влияние, мили капитане.

— Страхувам се, че не съм в много по-добра форма от Ботари. Направих грешка и Карийн загина. Кой ще каже на Грегор? Ако не беше заради Майлс, щях да се откажа. Дръж Пьотър далеч от мен или, кълна се, следващия път ще му дам да разбере. — Тя пак се разтрепери.

— Шт — полюля я лекичко той. — Струва ми се, че можещ да ми оставиш поне да разчистя след теб, а? Ще ми се довериш ли отново? Ще има полза от всички тези жертви. Няма да са напразни.

— Чувствам се мръсна. Чувствам се зле.

— Да. Така е с повечето нормални хора, които се връщат от сражение. Това ми е много познато душевно състояние. — Той замълча за миг. — Но щом една бетанка може да стане такава бараярка, може би не е толкова невъзможно бараярците да станат мъничко по-бетанци. Промяната е възможна.

— Промяната е неизбежна — увери го тя. — Но не можеш да я постигнеш по пътя на Ецар. Вече не е епохата на Ецар. Трябва да намериш свой собствен път. Да преправиш този свят в такъв, в който да може да оцелее Майлс. И Елена. И Иван. И Грегор.

— Както заповядате, миледи.

На третия ден след смъртта на Вордариан столицата се предаде на лоялистките имперски войски — ако не без нито един изстрел, то поне не чак толкова кърваво, колкото се бе опасявала Корделия. Имаше само две огнища на съпротива: ИмпСи и самата резиденция трябваше да бъдат прочистени от пехотинците на Воркосиган. Хотелът със заложниците в центъра на града бе предаден непокътнат след няколко часа интензивни преговори. Пьотър даде на Ботари един ден, за да вземе детето си и гледачката му и да ги придружи до дома. През тази нощ Корделия спа за пръв път, откакто се бе върнала.

Евън Ворхалас командваше пехотните войски на Вордариан в столицата, защитавайки центъра за космически комуникации в комплекса на военната щабквартира. Той загина в заключителната вихрушка на битката, застрелян от собствените си хора, когато отблъсна предложението да получи амнистия, ако се предаде. В известен смисъл Корделия изпита облекчение. Традиционното наказание за измяна от страна на ворски лорд бе публично изобличаване и смърт чрез подлагане на глад. Покойният император Ецар не се бе поколебал да продължи отвратителната традиция. Корделия можеше само да се моли през властването на Грегор тя да бъде прекратена.

Без Вордариан като обединителен център бунтовническата коалиция бързо се разпадна на отчаяни фракции. Един извънредно консервативен ворски лорд в град Федерсток вдигна знамето си и се обяви за император, наследник на Вордариан, но претендентството му продължи по-малко от трийсетина часа. В една източна крайбрежна област, принадлежаща на съюзник на Вордариан, графът се самоуби при залавянето му. Една антиворска групировка обяви в хаоса независима република. Новият граф, пехотен полковник от роднинско семейство, който никога не бе очаквал да му се паднат подобни почести, се противопостави незабавно и ефективно срещу този рязък, свръхпрогресивен завой. Воркосиган остави републиката на него и областното му опълчение, запазвайки имперските войски за „необластни вътрешни проблеми“.

— Не можеш да стигнеш до половината и да спреш — измърмори му Пьотър. — Особено при такова деликатно положение.

— Светът се обикаля стъпка по стъпка — отвърна Воркосиган. — Гледай и ще видиш.

На петия ден Грегор се върна в столицата. Воркосиган и Корделия се нагърбиха заедно да му кажат за смъртта на Карийн. Той се разплака, а когато се поуспокои го заведоха с един земеход да приеме прегледа на войските. Всъщност стана обратното: войските най-после се убедиха в неверността на пуснатите от Вордариан слухове за неговата смърт. Корделия пътуваше заедно с него. Безмълвната му тъга я нараняваше дълбоко, но от нейна гледна точка така бе по-добре, отколкото първо да приеме парада и да му кажат чак след това. Ако й се бе наложило да изтърпи непрекъснатите му въпроси къде може да види майка си по време на цялото пътуване, нямаше да може да издържи.

Погребението на Карийн беше публично, макар и недотам пищно, колкото би било при не толкова хаотични обстоятелства. Грегор трябваше да запали жертвена клада за втори път през тази година. Воркосиган помоли Корделия да води ръката, с която момчето държи факела. Тази част от погребалната церемония изглеждаше почти излишна след това, което бе станало с резиденцията. Корделия сложи на кладата кичур от собствената си коса. Грегор се бе вкопчил в нея.

— И мен ли ще убият? — прошепна й той. Думите му не прозвучаха уплашено, а само болезнено любопитно.

Баща му, дядо му, майка му — всички бяха умрели за една година и не бе за учудване, че се чувстваше под прицел и объркан, независимо, че представата му за смъртта бе още детинска.

— Не — каза твърдо тя. Ръката й се стегна около раменете му. — Няма да им позволя. — Бог да й беше на помощ, но това неоснователно уверение, изглежда, го успокои.

„Ще се грижа за момчето ти, Карийн“ — помисли си Корделия, когато пламъците се издигнаха. Тази клетва струваше повече от всички жертвени дарове на кладата, защото свързваше нерушимо живота й с Бараяр. Но топлината, докосваща лицето й, облекчи малко болката в главата й.

Корделия усещаше душата си като изтощен охлюв, свит в неясната тъмнина на черупката. Тя пълзеше автоматично през останалата част от церемонията, макар че имаше мигове, в които обкръжението й нямаше никакво значение. Ворските лордове се обръщаха към нея с ледена официалност. „Те несъмнено ме мислят за безумно опасна, за някаква луда, извадена от тавана поради свръхснизходителни връзки.“ Но накрая разбра, че техните подчертани любезности означават уважение.

Това я разяри. Целият кураж на Карийн не й бе донесъл нищо, смелото и кърваво раждане на лейди Ворпатрил бе прието като нещо нормално, но само удари по главата някой идиот и вече ще станеш наистина някой, за Бога!

Когато се прибраха, на Арал му трябваше цял час, за да я успокои.

— Имаш ли намерение да го използваш? — попита тя, когато крайното й изтощение премина отново в някаква цялост. — Този, този… удивителен мой нов статус? — Как мразеше тази дума, как й горчеше в устата!

— Ще използвам всичко — обеща тихо той, — стига да ми помогне да сложа след петнайсет години Грегор на трона като разумен и способен човек, оглавяващ стабилно правителство. Ще използвам теб, себе си, каквото и да е необходимо. Платих огромна цена и няма да понеса, ако всичко бъде напразно.

Тя въздъхна и сложи ръцете си в неговите.

— В случай на някакъв инцидент дари останалите части от тялото ми. Такъв е бетанският обичай. Да няма разхищение.

Той се усмихна безпомощно. Лице до лице, очи в очи, те се прегърнаха.

— Няма да се наложи.

Безмълвното й обещание към Карийн се превърна в официална политика, когато заедно с Арал, като двойка, бяха назначени за попечители на Грегор от Съвета на графовете. Това беше някак си законово разграничено от попечителството на Арал над империята в качеството му на регент. Премиер-министър Вортала отдели време да й обясни, че новите й задължения не са свързани с политическа власт. Тя имаше икономически функции, включително опекунство над някои имоти на Ворбара, които бяха отделени от императорските владения и се прибавяха стриктно към титлата на Грегор като граф Ворбара. А по заповед на Арал й бе дадено право на надзор над императорското домакинство. И образование.