Бараяр

„Така. Значи си бил ти. Още от самото начало.“ Загубата на кръв и шокът превръщаха обичайната равна дикция на Вордариан в трепереща пародия на политически спор. Сякаш усещаше, че би могъл да говори така ненаказано, само ако налучкаше правилните ключови думи. Корделия някак си се съмняваше, че би успял. Вордариан беше крещящо зъл, както някога Ворутиър, а не личностно деградирал като Сердж, и все пак злото произтичаше не от неговите пороци, а от добродетелите му: от смелостта на консервативните му убеждения, от страстта му към Карийн. Главата я заболя ужасно.

— Ние изобщо не можахме да установим, че сте стояли зад Евън Ворхалас — каза тихо Корделия. — Благодаря ви за информацията.

Това го накара да млъкне за миг. Очите му се насочиха тревожно към вратата, която скоро щеше да лумне, възпламенена от ада зад нея.

— Мъртъв не съм ви от полза като заложник — каза той, изпъвайки се с достолепие.

— Вие изобщо не сте ми от полза, император Видал — отвърна открито Корделия. — Досега в тази войни има поне пет хиляди жертви. Сега, след като Карийн е мъртва, докога ще продължавате да се биете?

— Винаги — изръмжа пребледнял той. — Ще отмъстя за нея… ще отмъстя за всички тях…

„Неправилен отговор“ — помисли си Корделия с любопитно облекчена тъга.

— Ботари. — Сержантът мигновено застана до нея. — Вземи тази сабя. — Той я взе. Корделия остави репликатора на земята и положи за кратко длан върху неговата — сключена върху ефеса. — Ботари, екзекутирайте този човек вместо мен, моля ви. — Гласът й прозвуча странно ведър в собствените й уши, сякаш просто молеше Ботари да й подаде маслото. Всъщност убийството не изискваше истерия.

— Слушам, миледи — напевно отвърна сержантът и вдигна сабята. Очите му светеха от радост.

— Какво? — изскимтя удивено Вордариан. — Вие сте бетанка! Не можете да направите…

Проблесналият удар отнесе и думите, и главата, и живота му. Беше наистина изключително чиста работа, въпреки струята кръв от врата му. Воркосиган би трябвало да използва услугите на Ботари в деня на екзекуцията на Карл Ворхалас. Цялата сила на Ботари, съчетана с тази невероятна стомана… шеметно завъртялата й се мисъл се върна отново в действителността, когато сержантът коленичи до трупа, захвърляйки сабята и сграбчвайки главата си с две ръце. Той изкрещя — сякаш смъртният вик на Вордариан избликна от неговото гърло.

Тя се отпусна до него, внезапно отново уплашена, макар че бе прекалено претоварена, за да се бои, бледна и претоварена, откакто Карийн бе сграбчила невроразрушителя и бе започнала целия този хаос. Помисли си, че Ботари може би си е възвърнал онзи забранен спомен за бунтовническото прерязване на гърлото, който бараярското върховно командване бе постановило, че трябва да забрави. Прокле се, че не бе предвидила тази възможност. Дали това щеше да го убие?

— Тази врата е адски гореща — съобщи зад тях Друшнакови. Гласът й трепереше. — Миледи, трябва да се измъкваме веднага.

Ботари дишаше учестено и все още стискаше главата си, но вече дишаше по-спокойно. Тя го остави да пълзи сляпо по пода. Трябваше й нещо, нещо непромокаемо… На дъното на гардероба имаше здрава пластмасова чанта с няколко чифта обувки на Карийн, несъмнено пренесени от някоя прислужница, когато Вордариан властно бе наредил Карийн да се премести. Корделия изсипа обувките, вдигна главата на Вордариан от мястото, където се бе търкулила, и я прибра в чантата. Беше тежка, но не чак толкова, колкото маточния репликатор. После стегна здраво връзките на чантата.

— Дру. Ти си в най-добра форма. Носи репликатора. Тръгваме. Да не го изпуснеш! — Ако тя самата изпуснеше главата на Вордариан, това едва ли щеше да й навреди повече.

Друшнакови кимна и взе едновременно репликатора и изоставения бастун. Корделия не бе сигурна дали го прибра заради новопридобитата му историческа стойност, или от някакво странно чувство за задължение към една от вещите на Ку. Тя самата помогна на Ботари да се изправи. Хладен въздух нахлуваше от дупката в стената, привлечен от огъня зад вратата. Щеше да стане доста топло, когато горящата стена се срутеше и блокираше входа. Хората на Вордариан щяха да загубят много време в ровене из въглените и в чудене къде ли са отишли.

Спускането в тясното пространство беше кошмарно. Ботари хленчеше пред нея. Тя не можеше да носи чантата нито отстрани, нито пред себе си, тъй че трябваше да я крепи на едното си рамо и да опипва пътя с другата си ръка.

Щом стъпиха на равно, тя безмилостно забута плачещия сержант напред и не го остави да спре, докато не стигнаха до склада на Ецар в мазето на древната конюшня.

— Какво му е? — попита нервно Друшнакови, когато Ботари седна на земята с глава между коленете.

— Боли го главата — отвърна Корделия. — Може да мине много време, докато го отпусне.

Друшнакови попита още по-неуверено:

— А вие добре ли сте, миледи?

Корделия не можа да се сдържи и се разсмя. Давеше се истерично, докато Дру не започна да гледа наистина уплашено.

— Не.

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

В склада на Ецар имаше и касета с пари — цял куп бараярски марки. Имаше и различни пропуски, предназначени за Дру, някои от които бяха все още валидни. Корделия събра две и две и прати Дру да купи земеход на старо. После зачака до Ботари, който бавно започна да преодолява болката си.

Измъкването от Ворбар Султана бе още отначало слабата част от плана й, навярно защото никога не бе вярвала истински, че ще успеят. Пътуването бе строго ограничено, тъй като Вордариан се опитваше да попречи на уплашеното население да опразни града. Еднорелсовата железница бе подлагана на непрекъснати проверки. Леколетите бяха абсолютно забранени и представляваха чудесни мишени за опитните войници. Земеходите трябваше да преминават през многобройни блокади на пътищата. А пътуването пеша бе прекалено бавно за нейната натоварена и уморена група. Нямаше подходящи възможности.

Пребледнялата Дру се върна след цяла вечност и ги отведе през тунелите в една тъмна странична уличка. Градът бе покрит с почернял от сажди сняг. Откъм резиденцията, на около километър разстояние, изригваха черни облаци, които се сливаха със сивото зимно небе. Очевидно яростният пожар все още не бе овладян. Колко време ли щеше да продължава да функционира обезглавената командна структура на Вордариан? Дали вестта за смъртта му вече се бе разнесла?

Както бе инструктирана, Дру беше намерила много обикновен и небиещ на очи стар земеход, макар че имаха достатъчно средства да купят най-луксозната нова кола, която все още можеше да предложи градът. Корделия искаше да запази тези резерви за проверките по пътя.

Но проверките не се оказаха толкова опасни, колкото се бе страхувала. Всъщност на първия пункт нямаше жив човек. Стражите му се бяха изтеглили, навярно, за да се борят с пожара или да охраняват периметъра на резиденцията. Вторият беше задръстен с коли и нетърпеливи шофьори. Проверяващите бяха повърхностни и нервни, разсеяни и полупарализирани от Бог знае какви слухове, донесли се от центъра на града. Една тлъста пачка банкноти, подадена под съвършено фалшивата идентификация на Дру, изчезна в джоба на войника и той им махна да минават, за да отведат нейния болен чичо у дома. Всъщност Ботари изглеждаше наистина болен, свит под едно одеяло, под което бе скрит и репликаторът. На последния пункт за проверка Дру повтори някаква вероятна версия на слуха за смъртта на Вордариан. Разтревоженият войник дезертира от поста си, заменяйки униформата с цивилно палто, и изчезна в една пресечка.

Лъкатушиха по лоши заобиколни пътища целия следобед, за да влязат в неутралната област на Воринис, където престарелият земеход издъхна от счупване на зъбната предавка. Изоставиха го и се прехвърлиха на еднорелсовата железница. Корделия водеше изтощената си дружина, надбягвайки се с часовника в главата си. Към полунощ стигнаха до първото военно съоръжение зад следващата лоялистка граница — склад за припаси. На Дру й трябваха няколко минути спор с офицера на нощната смяна, за да го убеди: 1) да ги идентифицира, 2) да ги пусне вътре и 3) да им позволи да използват военната комуникационна мрежа и да се свържат с базата Танъри, за да поискат транспорт. След което офицерът изведнъж стана много енергичен. Незабавно бе пратена да ги вземе високоскоростна въздушна совалка с опитен пилот.