Проклятието на Шалион

Нан ди Врит вдигна очи от ръкоделието си, изгледа го недружелюбно и подхвърли:

— Според камериерката сте били повален от тежко главоболие след пиянски гуляй с конярите. Каза, че ви видяла да се прибирате толкова пиян след погребението на лорд Дондо, че едва сте се държали на крака.

Предвид нещастния поглед на Бетриз той рече извинително:

— Пиян — да. Гуляй обаче не е имало. Няма да се повтори, милейди. — После добави сухо: — И без това не ми помогна да намеря отговорите.

— Злепоставяте царевната. Как може секретарят й да се напие като някой…

— Млъкни, Нан — нетърпеливо я прекъсна Изел. — Било, каквото било.

— Какво е това, царевна? — Казарил махна към прободената с иглата карта.

Изел си пое дъх.

— Премислих всичко. От няколко дни си блъскам главата. Докато не се омъжа, все ще се намира някой да плете интриги около мен. Не се и съмнявам, че ди Жиронал ще изнамери някой друг кандидат, за да ни обвърже, мен и Теидез, към клана си. А и другите фракции — след като стана ясно, че Орико с охота би ме дал на някой по-дребен лорд, всички лордчета в Шалион ще започнат да му досаждат за ръката ми. Единствената ми защита, единственият сигурен път към спокойствие е да се омъжа възможно най-скоро. И то не за някой по-нископоставен от мен.

Казарил вдигна вежди.

— Трябва да призная, царевна, че и собствените ми разсъждения клоняха в тази посока.

— И то скоро, възможно най-скоро, Казарил. Преди да са намерили някой по-противен и от Дондо. — Гласът й потрепваше от умора и напрежение.

— Това би затруднило дори нашия скъп канцлер — промърмори той и се подсмихна доволно, когато думите му я накараха да се засмее, макар и за миг. Той сви замислено устни. — Въпросът е сериозен, признавам, но не чак толкова неотложен, колкото смятате. Самият ди Жиронал ще се погрижи да потисне апетитите на по-дребните лордове, това ви го гарантирам. Първата ви линия на отбрана трябва да е изградена срещу следващия кандидат на ди Жиронал. Макар че, като се има предвид семейството му, не се сещам кого може да предложи за ваш жених. И двамата му сина са женени, в противен случай щеше да предложи някой от тях вместо Дондо. Или да предложи самия себе си, ако не беше женен.

— Съпругите не са безсмъртни — мрачно отбеляза Бетриз. — Понякога дори успяват да се споминат в най-подходящия момент.

Казарил поклати глава.

— Ди Жиронал е планирал грижливо сродяванията на семейството си. Снахите му — а и собствената му съпруга — му осигуряват подкрепата на някои от най-влиятелните фамилии в Шалион: и трите са дъщери или сестри на силни провинкари. Не казвам, че не би се възползвал от подобно овакантяване, но не би посмял да го заподозрат в уреждането му. А внуците му са още пеленачета. Не. Ди Жиронал няма друг избор, освен да заложи на изчакване.

— Ами племенниците му? — подсети го Бетриз.

След кратък размисъл Казарил отново поклати глава.

— Твърде хлабава връзка, с предпоставки за недостатъчен контрол. Той иска да си осигури подчинен, не съперник.

— Нямам никакво намерение — процеди през зъби Изел — да чакам цяло десетилетие и накрая да ме омъжат за момченце с петнайсет години по-малко от мене.

Казарил отправи несъзнателно поглед към лейди Бетриз. Самият той беше петнайсет години по-голям от… прогони ядосано тази мисъл от главата си. Пропастта помежду им сега беше още по-непреодолима от обикновената разлика във възрастта. „Животът не се венчава за смъртта“.

— Забодохме по една карфица върху картата за всеки неженен владетел или наследник между Шалион и Дартака — каза Бетриз.

Казарил се приближи и огледа картата.

— Даже и рокнарийските княжества, така ли?

— Исках картинката да е пълна — каза Изел. — Без тях, ами… нямаше много други възможности. Признавам, че идеята за рокнарийски княз не ми допада особено. Дори да оставим настрана ужасната им, осакатена религия, обичаят им да определят за наследник син по свой избор, без значение дали е роден от законната съпруга или от някоя наложница, означава да се омъжа на сляпо, без да знам дали взимам бъдещ владетел, или бъдещ търтей.

— Или бъдещ труп — допълни Казарил. — Половината от победите, които Шалион е печелил над рокнарийците, са били в резултат от намесата на някой огорчен отхвърлен кандидат, който забива нож в гърба на предпочетения си природен брат.

— Това обаче означава, че ни остават само четирима достатъчно високопоставени квинтарианци — намеси се Бетриз. — Царинът на Бражар, Бергон от Ибра и близнаците на висшия маршал Ийс от пограничния район на Дартака. Които са на дванайсет години.

— Не е невъзможно — разсъдливо отбеляза Изел, — само че марш ди Ийс няма причина да търси съюз с Теидез, по-късно, срещу рокнарийците. Няма общи граници с княжествата и земите му не страдат от безобразията им. Освен това дължи васална вярност на Дартака, която няма интерес от създаването на силен, единен съюз от ибрийски държави, който да сложи край на постоянната война по северните граници.

Казарил се зарадва да чуе собствения си анализ от устата на царевната — явно беше внимавала повече по време на уроците им, отколкото той си беше мислил. Усмихна се насърчително.

— Пък и — сърдито добави Изел — Ийс също няма излаз на море. — Ръката й се плъзна обезкуражено по картата в източна посока. — Братовчед ми, царинът на Бражар, е твърде стар, а и казват, че пие много, така че едва ли ще иска да тръгне на война. Внукът му пък е твърде малък.

— Бражар обаче има добри пристанища — каза Бетриз. После добави не толкова уверено, макар и с тона на човек, който сочи някакво предимство: — Предполагам, че няма да живее много дълго.

— Да, но от каква полза ще съм на Теидез като обикновена овдовяла царина? Не е като да нареждам на… на заварения си внук какво да прави с войските си! — Ръката на Изел се плъзна към срещуположното крайбрежие. — По-големият син на Лисицата от Ибра е женен, а по-малкият не е Наследник, пък и страната се гърчи в лапите на гражданска война.

— Вече не — внезапно рече Казарил. — Никой ли не ви каза новината, дошла вчера от Ибра? Наследникът е мъртъв. Разболял се тежко и починал в Южна Ибра — кашлящата треска. Никой не се съмнява, че младият царевич Бергон ще заеме мястото му. Той остана верен на баща си през всичките тези размирни години.

Изел обърна рязко глава и впи разширяващи се очи в него.

— Наистина? На колко казахме, че е Бергон? На петнайсет, нали?

— Трябва да кара шестнайсет вече, царевна.

— По-добре е от петдесет и седем! — Пръстите й пробягаха по крайбрежието на Ибра, по наниза от морски градове до голямото пристанище Загосур и се заковаха върху една игла с главичка от гравирана перла. — Какво знаете за царевич Бергон, Казарил? Хубав ли е? Видяхте ли го въобще, когато бяхте в Ибра?

— Лично — не. Но казват, че е красиво момче.

Изел сви нетърпеливо рамене.

— Царевичите винаги ги описват като красавци, стига да не са пълни изроди. Тогава казват, че имали „характер“.

— Доколкото знам, Бергон е атлетичен в границите на разумното, което ако не друго, гарантира приятна външност на здрав млад човек. Говори се, че бил обучен в морско дело. — Казарил видя как в очите й се събужда пламъче на младежки ентусиазъм и се почувства задължен да добави: — Но брат ви Орико вече седем години е в действителна, макар и необявена война с царина на Ибра. Лисицата не храни добри чувства към Шалион.

Изел допря длани до гърдите си.

— Нима има по-добър начин да се сложи край на една война от мирен договор, скрепен с брак между две царски фамилии?

— Канцлер ди Жиронал със сигурност ще се противопостави. Като оставим настрана факта, че ви иска в собственото си семейство, той не би искал Теидез да има по-силен съюзник от самия него, било сега, било в бъдеще.

— По тази логика той ще се противопостави на всяка добра партия, която предложа. — Изел отново се наведе над картата и изписа с ръката си дъга, обхващайки Шалион и Ибра — две трети от сушата между моретата. — Но ако успея да обединя Теидез и Бергон… — Дланта й легна плътно върху картата и бавно се плъзна по северния бряг през петте рокнарийски княжества. Карфиците се пръснаха пред устрема й. — Да — прошепна царевната. Очите й се присвиха, челюстта й се стегна. Когато отново вдигна очи към Казарил, в тях гореше огън. — Ще поставя въпроса пред брат си още сега, преди ди Жиронал да се е върнал. Ако успея да изтръгна съгласието му, и то публично, дори и ди Жиронал не би могъл да го разубеди, нали така?