Дете на времето

— Виждате ли, мис Фелоус, Том всъщност не се интересува от трилобитите. Те са просто малки грозни досадници, които се мотаят из скъпоценната му праисторическа вода. На хората, които изследват трилобитите, им е значително по-лесно. Просто правят дисекция на животинчетата и за целта са им нужни единствено скалпел и микроскоп. А горкичкият Том при всеки опит трябва да си играе с огромния спектрограф.

— Защо? Не може ли…

— Не, не може. Нищо не бива да изнася от СТАСИС-сферата. Изключено е. Въпрос на равновесие във времевия потенциал.

— Равновесие във времевия потенциал — повтори мис Фелоус, сякаш Хоскинс бе изрекъл нещо на чужд език.

— Свързано е със запазването на енергията. Когато преминават през времето, предметите попадат под въздействието на времеви полета. Докато се движат, те натрупват енергиен потенциал. Ние в СТАСИС трябва да го неутрализираме и да поддържаме това състояние.

— Аха — отвърна мис Фелоус. Научната й подготовка не включваше обстойни познания по физика. Доста понятия й се губеха. Вероятно това бе реакция срещу лошите спомени от брака й. Бившият й съпруг обичаше с часове да говори за поезията, присъща на физиката, за тайнствеността, магията и красотата в нея. Може би имаше известно право. Ала мис Фелоус нямаше навика да се трогва особено от каквото и да е, свързано със съпруга й.

— Какво ще кажете? Да продължим ли разходката и да оставим Том на трилобитите му? — подкани я Хоскинс.

В запечатаните камери имаше екземпляри от първични растителни видове: странни люспести растенийца, злокобни и некрасиви; късове скални образувания, които — поне според мис Фелоус — не се различаваха от съвременните скали. Това беше колекцията от растения и минерали. Животни, растения, минерали. Точно както бе казал Хоскинс.

Тук доста основно се бяха поровили из естествената история на миналото. И за всеки вид бе определен изследовател. Лабораторията приличаше на музей — музей, пробуден за живот, превърнат в свръхактивен изследователски център.

— И вие трябва да ръководите всичко това, доктор Хоскинс?

— Не пряко, мис Фелоус. Слава богу, имам подчинени. Огромната управленческа работа в корпорацията изисква усилията на трима души.

— Но вие в действителност не сте бизнесмен? — Мис Фелоус имаше предвид табелката със самодоволното „кфн“. — Всъщност сте учен, който е позволил да го превърнат в директор на корпорация, не е ли така?

Той тъжно кимна.

— „Позволил“ е точната дума. Започнах като теоретик. Докторатът ми е посветен на същността на времето, техниката на интертемпоралното проследяване на мезоните и т.н. Когато създадохме компанията, нямах ни най-малка представа, че ще се занимавам с нещо друго, освен с ръководството на теоретичните изследвания. И тогава започнаха проблемите. Нямам предвид технически проблеми. В един прекрасен ден пристигнаха банкерите и ни наругаха, че не въртим бизнеса както трябва. После направиха промени в ръководството, това повлече подире си друго и ето че в следващия момент вече се бяха обърнали към мен с думите: „Джери, ти единствен можеш да се оправиш тук!“ Пък аз, глупакът, им повярвах. А после, после… — Той се ухили. — Уредих се с махагоново бюро и всичко останало. Ровя се в хартии, парафирам доклади, провеждам събрания, издавам заповеди.

Неочаквано мис Фелоус бе завладяна от неудържим изблик на съчувствие. Най-после разбра защо е нужна табелката „доктор на науките“ върху бюрото на Хоскинс. Той не се хвалеше. Просто имаше нужда нещо да му напомня кой и какъв е всъщност.

Колко тъжно, мина й през ума.

— Кой научен проблем бихте изследвали, ако се откажете от сегашната си длъжност?

— Късообхватните прехвърляния във времето на близки разстояния. Без съмнение. Бих искал да разработя метод за откриване на предмети, които се намират по-близо до нас, а не отвъд настоящата граница от десет хиляди години. Извършихме някои обнадеждаващи предварителни проучвания, но засега нямаме възможност да ги продължим. Въпрос на средства — финансови и технически, на приоритети и моментни ограничения. Ако успеем да извършим сондаж в епохата на човешката история, мис Фелоус, да установим контакт с Египет на фараоните или с народите на Вавилон, Древния Рим или Гърция, или…

Той млъкна по средата на изречението. От една отдалечена ниша се дочу писклив глас, който свадливо се извиси. Хоскинс се намръщи, бързо измърмори „извинете“ и се втурна нататък. Мис Фелоус го последва. В старанието си да не изостава от него тя почти се затича. Не й се стоеше сама сред цялата тази бъркотия от отминалите векове.

Възрастен мъж с рехава сива брада и зачервено от гняв лице спореше с доста по-млад техник, на чието работно облекло бе извезан аленозлатистият монограм на СТАСИС ЛИМИТЕД.

— Предстоеше ми да извърша жизненоважна част от изследванията си. Нима не разбирате? — лютеше се възрастният мъж.

— Какво става? — доктор Хоскинс бързо застана помежду им.

— Опит за изнасяне на проба, докторе — обясни техникът.

— От СТАСИС? — Хоскинс удивено вдигна вежди. — Шегувате ли се? Не мога да повярвам, професор Адамовски — обърна се той към стареца.

Професорът посочи най-близката СТАСИС-сфера. Мис Фелоус погледна нататък. На сивата лабораторна масичка лежеше някакво невзрачно скално отломъче, а до него имаше стъкленици — по всяка вероятност химични реагенти.

— Имам още много работа, искам да се уверя… — подхвана Адамовски, но техникът го прекъсна.

— Доктор Хоскинс, професор Адамовски знаеше от самото начало, че халкопиритната проба може да остане тук само две седмици. Днес срокът изтича.

— Две седмици! — избухна Адамовски. — Кой може да каже колко време ще отнеме дадено изследване? Нима Рентген е открил принципите на рентгеновите лъчи само за две седмици? Нима Ръдърфорд е разработил проблема с атомното ядро за две седмици? Нима…

— Две седмици е ограничението, наложено на този експеримент — прекъсна го техникът. — И той го знаеше…

— Какво от това? Не можех да гарантирам, че ще си свърша работата за толкова кратко време. Не съм ясновидец, доктор Хоскинс. Две седмици, три седмици, четири… Не е ли по-важно да разреша проблема?

— Проблемът, професоре — поде Хоскинс, — е в това, че възможностите ни са ограничени. Имаме малко СТАСИС-сфери, а работата няма край. Затова непрекъснато се налага да сменяме пробите. Халкопиритният къс трябва да се върне на мястото си. Дълъг списък от учени чакат реда си за тази сфера.

— Ами нека я използват — разпалено рече Адамовски. — Аз ще изнеса пробата оттук и ще довърша изследванията в университета. След това веднага ви я връщам.

— Знаете, че е невъзможно.

— Става дума за къс халкопирит. За някакво си нещастно трикилограмово парче скала без никаква търговска стойност! Защо?

— Не можем да си позволим разхода на енергия — обясни Хоскинс. — Всичко това ви е известно и моля ви, не се преструвайте, че го чувате за първи път.

— Доктор Хоскинс, въпросът е, че едва не извърших пробив в СТАСИС-сферата, защото не знаех, че професорът е все още там. Доктор Хоскинс, той се опита да изнесе халкопирита в разрез с правилника.

Настъпи ледено мълчание.

След миг Хоскинс се обърна към учения и попита сдържано и студено:

— Вярно ли е, професоре?

Адамовски се смути:

— Мислех, че е безопасно да…

— Безопасно било! Безопасно — Хоскинс поклати глава. Явно едва сдържаше яростта си.

От външната страна на камерата с минералната проба на професор Адамовски се подаваше червената ръчка на лост. Найлонова нишка го свързваше с вътрешността на сферата. Без да се колебае, Хоскинс се пресегна и дръпна лоста.

Мис Фелоус гледаше СТАСИС-сферата. Тя рязко си пое дъх при вида на мимолетния ярък пламък, който обхвана скалното късче и за частица от секундата го превърна в ослепителна феерия от червена и зелена светлина. Докато мис Фелоус затвори очи, за да ги предпази, сиянието изчезна. Изчезна и скалният отломък. Престана да съществува. Никой нямаше да го види вече. Сивата маса опустя. Адамовски онемя от ярост и отчаяние.