Бойно поле Земя II

Вследствие на изстрелите, самолетът леко се бе разтърсил и бе променил положението си. Но все пак, всичко бе наред. Самолетът се издигна във въздуха по разписание. Видяха как стълбовете, с които бе опасана цялата планета, се сгромолясват в кълбо от жици под техния самолет. Поразиха ги едновременно с лъчеви пушки и с базуки. Това им осигури успешното начало на дванайсет часовата радио-тишина. Достатъчно време, за да нападнат изненадващо и най-отдалечената мина.

Като набраха скорост две хиляди мили в час и се изкачиха на височина сто хиляди фута, те коригираха часовника и се спуснаха до нормална според психлоските стандарти височина на приближаване към мина през нощта.

Ето я и мината!

Всички скенери и екрани светеха, но не забелязаха признаци на враждебни действия, нито пък във въздуха се бяха вдигнали самолети от охраната.

На около пет мили навътре, в хълмовете на няколко места се издигаше пара. Високи комини бълваха виещ се зелен дим. Ясно се виждаха очертанията на работилниците. А ето къде бе и осветената централна сграда на лагера! Мишена номер едно.

Но понеже Данълдин си беше Данълдин, той никога не пропускаше да се възползва от неочаквано удалите му се възможности, дори когато те не влизаха в предварителния план.

Глупавите маймуни чудесно бяха осветили площадката за кацане. Тя светеше като кървава сцена. Смятаха, че ще кацне непредвидено някой техен самолет. Радиомълчанието вършеше добра работа.

Но Данълдин забеляза още нещо. Захранването с енергия ставаше по кабели, опънати между масивни енергийни стълбове, които идваха от север. Стълбът, който най-добре се осветяваше от светлините на площадката за кацане, без съмнение бе централният стълб. На глупаците и през ум не им минаваше, че от въздуха може да ги грози опасност. Наистина това бе централният стълб. Линиите от север се събираха в него. От него тръгваха и местните кабели в посока към сградите и лагера. В центъра на тази паяжина бе отворено просторно място за излитане и кацане.

Точно отстрани на площадката имаше огромно колело. Данълдин позна какво е това. Ако колелото се завърти, захранващата верига се прекъсваше.

Данълдин веднага реши, че това е прекалено добър шанс, за да си позволи да го изпусне. Защо трябва да са на светло, за да се спуснат към защитните оръжия и самолетите за отбрана? Какво му пречеше просто да хвърли всичко в хаос? А после да се издигне и да взриви целия лагер. Техният самолет имаше неутрализатор на вълни, прекопиран от една открадната сухопътна машина и ако го включеха, маймуните нямаше да знаят по какво да стрелят. Освен това ако този боен самолет излети, щеше да изглежда като отбранителен самолет.

Данълдин набързо сподели мислите си с Дуайт, който се постресна, но се съгласи. Приземиха се точно до голямото колело, сякаш просто идваха на посещение. Данълдин преметна на рамо оръжието си, отвори вратата на самолета, стъпи на земята, приближи се до колелото и го завъртя.

До този момент всичко вървеше добре. Но ето че от някакво караулно помещение на не повече от десет фута от колелото, което не бяха забелязали, излезе един психло и зяпна Данълдин.

— Толнепите! — изкрещя караулът.

Преди Данълдин да успее да насочи оръжието, той успя да затвори вратата и да задейства някаква сирена. Чу се силен и пронизващ звук, който спокойно можеше да спука нечии тъпънчета. „Толнепите атакуват! До всички постове! Толнепи! Готови за стрелба!“

Независимо от това, какво може да означава „толнепи“, Данълдин завъртя колелото толкова бързо, че то остро изсвири. Чак тогава разбра защо бе разположено така близо до площадката за кацане. Като предпазна мярка при атака затъмняваха целия лагер. Затова караулното помещение бе толкова близо до колелото.

Данълдин се втурна към самолета. Скочи вътре. Дуайт откри стрелба по изскочилата от едно подземно стълбище охрана. Изчезнаха сред ярки зелени проблясъци.

Бойният самолет се издигна във въздуха. Данълдин задейства вълновите неутрализатори и инфрачервените екрани.

Преминаха към изпълнение на предварителния план.

С оръжия, регулирани на положение „без пламък“ и „максимално разтърсване“ двамата преминаха с рев над лагера.

Куполите спаднаха като спукани балони.

Спуснаха се към наредените спални помещения и събориха покривите им.

За всеки случай минаха още веднъж, като този път пуснаха неядрени бомби, които убиваха персонала.

Едно оръдие се насочи към тях и самолетът рязко смени посоката си. Стрелнаха се надолу и с един единствен изстрел ликвидираха оръдието.

Базата бе напълно разрушена. Психлоската Междугалактическа минна компания явно смяташе за ненужна загуба на средства поддържането на отбранителни системи в кое да е отделение. Нали и Джони бе споменал, че Търл изтеглил цялото въоръжение от базите.

Доколкото можаха да разберат горе от въздуха, онези същества явно не бяха успели да си сложат маските преди унищожаването на резервоарите с газ, тъй като в базата не се забелязваше особено раздвижване.

Задържаха се още малко и унищожиха няколко оцелели превозни средства и постове.

След това всичко се успокои.

Тъкмо в този момент на екрана на радара забелязаха нещо. Беше транспортен самолет, приближаващ към лагера. Изведнъж си спомниха, че преди да открият огън го бяха забелязали да излита и сега той бавно си пробиваше път обратно. Добре!

За ужас и изненада на Дуайт, Данълдин приземи самолета близо до колелото и го включи.

Останаха там, без да правят нищо. Сега площадката бе осветена. Ако бяха останали живи психлоски работници, явно нямаха намерение да излизат на открито.

Транспортният самолет се приземи. Психлосите излязоха и се заплеснаха по багажа. След тях слезе, и пилотът. Тръгнаха в тълпа към лагера и чак тогава усетиха, че нещо не е наред. Спряха и пилотът посегна към оръжието си.

Данълдин и Дуайт ги обсипаха с куршуми.

После Данълдин спусна Дуайт над склада с гориво. Знаеха какъв тип горивни патрони използва транспортният самолет, защото той бе същият като онзи, с който Джони ги бе взел от Шотландия. Дуайт взе патрони и Данълдин го върна при транспортния самолет. Дуайт извади старите горивни патрони и ги подмени с нови. Данълдин стреля по една стражна кола, която бе оцеляла и с голяма скорост се приближаваше към тях. Тя се взриви.

Данълдин се издигна във въздуха. Дуайт го последва с транспортния самолет. Данълдин улучи централния захранващ стълб и го потопи във фойерверки. Като се увери, че Дуайт е набрал достатъчно височина, Данълдин се приближи на около десет фута над склада с дихателен газ. Пусна една покрита с олово радиоактивна бомба със забавено действие отгоре му. Издигна се и складът с рев избухна в един прекрасен синьо-зелен пламък.

Пак провери къде се намира Дуайт и видя, че е в безопасност. Издигна се на десет хиляди фута, направи лупинг, прицели се и стреля по склада с експлозиви. Все едно че изригна малък вулкан. Каква красота!

Спусна се да се убеди, че лагерът не бе избухнал. Такива бяха разпорежданията. Машините и самолетите да останат непокътнати.

Без дихателен газ и гориво за полети, загубила вероятно деветдесет процента от персонала, мината в Корнуол бе унищожена. Това заслужаваха за многото извършени престъпления.

Данълдин се изравни с транспортния самолет.

— Какво значи толнеп? — попита той.

Дуайт също не знаеше, но Данълдин предположи, че сигурно изглеждат странни с въздушните маски на чинкосите и с костюмите за полет в стратосферата на Американските Военовъздушни Сили.

Договориха се да действат според един чудесен план, който Данълдин току що бе измислил. Оставаха им близо шест часа радиотишина. Заповедта бе изпълнена и можеха да разполагат с времето си.

Данълдин бе роднина на вожда на клана Фергус, освен това там имаше една девойка, която не бе виждал повече от година.

Надяваха се, че и другите четиринайсет атакуващи самолета са се справили успешно като тях. Разбира се, едва ли са действали с такъв стил.