Првото правило на магьосника

Под погледа на Рал Ричард прочисти мисълта си, представи си бяло с черно в центъра и дръпна. Обвивката издаде прещракващ звук и се разпадна. Той вдигна кутията точно над гранитната плоча и отстрани обвивката, сякаш изсипваше яйце в тиган. Две еднакво черни кутии застанаха една до друга, изглеждаха така, сякаш ще всмучат в себе си цялата светлина на стаята.

— Забележително — въздъхна Рал. — И ти знаеш всяка част от книгата толкова добре.

— Всяка дума — стрелна го с поглед Ричард. — Онова, което ти казах, няма да ти е от полза при отстраняването на третата обвивка. Трите се свалят по различен начин.

Рал леко махна с ръка.

— Няма значение. Аз ще я сваля. — Той хвана лакътя на едната си ръка със срещуположната и доближи пръст до брадичката си, потънал в мисли.

— Можеш да си вървиш.

Ричард се намръщи.

— Какво искаш да кажеш с това, че мога да си вървя? Нима няма да се опиташ да измъкнеш книгата от мен? Да ме убиеш?

Рал сви рамене.

— Няма да имам никаква полза от това. Моите начини да изтеглям информация ще повредят мозъка ти. Информацията ще пострада. Каквото и друго да беше, можех да събера парчетата и да възстановя нещата, но знам, че книгата е твърде специфична, за да направя подобно нещо. В края на краищата информацията ще пострада и няма да ми бъде от полза. Точно по тази причина ти не си ми необходим в момента, така че можеш да си вървиш.

Ричард бе обхванат от безпокойство. Тук се криеше нещо повече.

— Просто така? Мога да си вървя? Сигурно знаеш, че ще се опитам да ти попреча.

Рал облиза пръстите си. Вдигна очи.

— Не ме притеснява нищо, което би могъл да направиш. Но трябва да се върнеш обратно тук след една седмица, когато ще отворя кутиите, ако изобщо ти пука какво ще стане с всички.

Ричард присви очи.

— Какво искаш да кажеш с това, ако изобщо ми пука какво ще стане с всички?

— След една седмица, когато настъпи първият ден на зимата, аз ще отворя една от кутиите. Имах възможност да науча от източници, различни от Книгата на преброените сенки, същите източници, които ми казаха как мога да махна обвивката, как да позная коя от кутиите ще ме убие. Оттам нататък ще трябва да гадая. Ако отворя правилната кутия, ще властвам еднолично. Отворя ли другата, светът ще бъде унищожен.

— Нима ще допуснеш това да се случи?

Мрачният Рал се наведе над Ричард и повдигна вежда.

— Един свят или никакъв свят. Така ще бъде.

— Не ти вярвам. Не знаеш коя от кутиите ще те унищожи.

— Дори и да лъжех, все щяха да ми останат два шанса от три възможни да сполуча. А за да сполучиш ти, имаш една от три възможности. Неблагоприятно разпределение за теб. Но аз не лъжа. Светът или ще бъде унищожен, или аз ще го управлявам. Ще трябва да решиш кое предпочиташ да се случи. Ако не ми помогнеш и аз отворя грешната кутия, аз ще умра заедно с всички останали, включително и тези, които обичаш. Ако не ми помогнеш и отворя правилната, ще пусна Калан на Констанс, за да бъде обучена. Достатъчно дълго обучение. Преди да те убия, ще те оставя да гледаш всичко. След това Калан ще ми роди син, наследник. Син, който ще стане Изповедник.

Ричард се вледени от болка, по-силна от всяка, която беше изпитал при Дена.

— Опитваш се да ми направиш някакво предложение?

Рал кимна.

— Върнеш ли се навреме, за да ми помогнеш, ще ти позволя да си вървиш необезпокояван. Ще те оставя да живееш.

— А Калан?

— Тя ще остане да живее тук, в Народния дворец, и с нея ще се отнасят като с кралица. Ще й бъдат осигурени всички удобства, за които може да мечтае една жена; живот, към който е привикнала една жена Изповедник. Нещо, което ти самият никога няма да можеш да й осигуриш. Ще живее живота си в сигурност и спокойствие и ще ми роди сина Изповедник, който искам. При всички положения тя ще ми роди син. Такъв е моят избор. Ти трябва да решиш как ще стане това: в качеството й на кученце на Констанс или като кралица. Така че, виждаш ли? Мисля, че ще се върнеш. А ако греша… — Той сви рамене. — Един свят или нито един свят.

Ричард едва си поемаше въздух.

— Мисля, че не знаеш коя кутия може да те унищожи.

— Ти сам решаваш на какво да повярваш. Няма нужда да те убеждавам. — Изражението на лицето му помръкна. — Избирай мъдро, млади приятелю. Изборът, който ти давам, може и да не ти харесва, но резултатите, които ще се получат в случай, че не ми помогнеш, ще ти харесат още по-малко. Не всеки избор, който прави човек през живота си, му харесва, но това са всички, които ти се предоставят. Понякога трябва да избереш онова, което е по-добре за останалите, а не онова, което е по-добре за теб.

— Аз все пак не вярвам, че знаеш коя кутия може да те убие — прошепна Ричард.

— Мисли, каквото си искаш, но попитай себе си дали искаш да заложиш бъдещето на Калан в ръцете на Констанс заради това, което мислиш. Дори и да имаш право, това пак ти дава един шанс от три възможни.

Ричард се почувства празен, опустошен.

— Сега съм свободен да си вървя?

— Ами, има още няколко неща, които сигурно ще искаш да чуеш.

Ричард се почувства внезапно парализиран, сякаш невидими ръце се бяха вкопчили в него. Не можеше да помръдне нито един мускул по тялото си. Мрачният Рал се протегна към джоба на Ричард и извади от там кожената кесийка с нощния камък. Ричард се съпротивляваше на силата, която го държеше неподвижен, но въпреки това не успя да помръдне. Ричард изсипа нощния камък в дланта си. Повдигна го нагоре усмихнат.

Сенките започнаха да се материализират. Те се скупчиха около Рал, броят им се увеличаваше все повече. На Ричард му се прииска да избяга, но не можеше да помръдне.

— Време е да се прибираме у дома, приятели.

Сенките започнаха да се въртят около Рал все по-бързо и по-бързо, докато се превърнаха в размазано сиво. Когато бяха всмукани обратно от нощния камък под формата на неясна маса от сенки и форми, се надигна вой. Тишина. Отидоха си. Нощният камък се превърна в пепел в ръката на Рал. Той духна в дланта си и прахта се разпиля във въздуха.

— Старият проверяваше местонахождението ти чрез нощния камък. Следващия път, когато те потърси, ще му се случи нещо доста неприятно. Ще се окаже в отвъдното.

Ричард беше бесен от онова, което Рал правеше със Зед, беше бесен, че не можеше да помръдне, че беше безпомощен и единственото, което му оставаше, беше да гледа.

Ричард отпусна съзнанието си, освободи се от усилията да помръдне и ги замени със спокойствие. Остави съзнанието си да се изпразни, отпусна се, освободи напрежението. Силата се стопи. Пристъпи напред, освободен от силата, която го възпираше.

— Много добре, момчето ми. Знаеш как да прекъснеш една мрежа на магьосника, поне малка мрежа. Все пак много добре. Старият добре избира Търсачи. — Той кимна. — Но ти си нещо повече от Търсач. Ти имаш дарба. Очаквам с нетърпение деня, в който ще сме от едната страна на барикадата. Би ми било приятно да те имам около себе си. Онези, с които се налага да работя, са доста ограничени. След като светът се съедини, ще те науча на още неща, ако пожелаеш.

— Ние с теб никога няма да сме от една и съща страна на барикадата. Никога.

— Това е въпрос на твой избор, Ричард. Аз нямам никакви лоши помисли спрямо теб. Надявам се да станем приятели — Рал се вгледа в лицето на Ричард. — Има още нещо. Можеш да останеш в Народния дворец, можеш да си тръгнеш — както желаеш. Стражите ми ще те настанят. При всички случаи около теб ще има мрежа на магьосника. За разлика от тази, която току-що разкъса, другата няма да засегне теб, а хората, които ще срещнеш и затова няма да можеш да я разкъсаш. Нарича се мрежа-враг. Всички ще те смятат за свой враг. Онези, които ме уважават, ще те виждат такъв, какъвто си, тъй като си ми враг засега, а следователно и техен враг. Поне засега. Но онези, които са твои приятели, ще те виждат като човека, от когото се страхуват най-много, най-върлия си враг. Искам да видиш как хората гледат на мен, да погледнеш на света през моите очи, да видиш колко несправедливо се отнасят с мен хората.